"Кенар" започва производството на салати без консерванти с пробиотици
През проследните години производителят смени собственика си и има нов завод
"Талар фуудс", която е позната с марката "Кенар", започва производството на салати без консерванти с пробиотици, обединени в линията "Кенар Green line", съобщи за "Капитал" управителят Мехмет Рафет.
Това е сравнително малка промяна от серия по-големи за компанията - тя беше придобита от нов собственик - Иво Евгениев, и премести производството си в нов завод в Елин Пелин. В пандемията обаче продажбите й са спаднали с 15%.
Бактерия вместо Е
От една година "Кенар" предлага готвени ястия, технологично обработени под високо налягане, както и салати без консерванти, в серията "Кенар Green line". Сега част от салатите в нея ще съдържат полезни бактерии - разработка на фирма "ПроВиотик", в която акционер е Кирил Петков и която продава продукти на основата на Lactobacillus bulgaricus. Бактериите са научно изследвани в Harvard Medical School, във френския институт за месния бранш ADIV, в Institut Pasteur, в ИСУЛ, в Българската агенция по безопасност на храните и е доказано, че гарантират дълготрайност на продуктите. Щамът е изолиран за първи път в Родопите, където в естествена среда присъства от хилядолетия, уточнява Петков.
В началото серията "Кенар Green line" с пробиотици ще са 6 вида салати. После ще се разшири до разядки, готови храни и други продукти на фирмата. Салатите с живи млечни бактерии ще се предлагат и зад граница, включително и на румънския пазар, където "Кенар" стъпи преди повече от две години със собствената марка Kena.
Новата технология е в процес на въвеждане в "Кенар" от няколко месеца. Тя е разработена в Центъра за приложни изследвания и иновации към Софийския университет "Св. Кл. Охридски" под ръководството на "ПроВиотик" и с участието на Росица Тропчева - доктор на науките по микробиология и по биотехнологии, върнала се от Харвард в България, и на главния технолог на "Кенар" и един от управителите на "Талар фуудс" Йордан Карачивиев, който е доктор в областта на техническите науки и има три магистърски степени по хранително-вкусова промишленост, уточняват от компанията.
20 милиона лева инвестиции
"Кенар" е създадена от Заре Шахбазян през 1990 г. като ЕТ "Кенар". По-късно компанията се преименува на "Талар Фуудс" и става собственост на нoво дружество - "Aзиpa фyyдc хoлдинг", създадено от Шахбазян. През 2016 във фирмата влиза нoв съдружник - предприемачът Ивo Eвгeниeв, познат от инвecтитopcĸaтa компания "Pocлин Kaпитaл Πapтнъpc". Преди две години Евгениев става едноличен собственик на "Талар Фуудс" чрез "Aзиpa Фyyдc хoлдинг".
По данни на компанията от 2016 г. досега в нея са инвестирани около 20 млн. лв. - за изграждане на нов завод, в оборудване, фотоволтаици, разработка на нови продукти, маркетинг, дистрибуция, служители. Новата производствена база на "Кенар" работи от края на 2018 г., разположена е на 11 хил. кв.м площ в индустриалната зона край Елин Пелин и е със 7000 тона годишен капацитет.
Компанията има официален дистрибутор в Румъния и продава под марката Kena. "Влязохме в по-големи вериги, където са разположени и фирмените ни хладилни витрини. Оборотите ни в Румъния нараснаха с 50%, след като успяхме да напаснем продуктите си към вкуса на местните потребители", съобщи Мехмет Рафет. И уточни, че сега 15% от продукцията на компанията е за износ. "Целта е половината от продукцията да се продава зад граница. И да го постигнем в рамките на две години".
През 2019 "Талар фуудс" отчита 19.8 млн. лв. приходи (почти 6% ръст спрямо 2018) и счетоводна загуба от 557 хил. лв., която обаче е шест пъти по-малка в сравнение с 2018 г.
В пандемичната 2020 г. дружеството очаква 15% спад на приходите. Към февруари тази година в дружеството работят малко над 150 души, докато преди финансовата криза служителите са достигали 500.
Пазар
"Талар фуудс" има четири собствени бранда: "Кенар", "Традиция за трапезата", "Плюс", "RepEat", под които се предлагат общо 99 продукта. Фирмата изработва и 14 частни марки (private labels) с общо 47 храни. По данни на компанията тя е най-големият производител на салати в България и продава както в големите търговски вериги, така и в малки квартални магазини и в ХоРеКа сектора.
От около година и половина "Кенар" предлага на клиентите си традиционни салати в рециклируеми опаковки, има и серия готвени храни, обработени чрез пастьоризация.
"В България с годините е наложен модел на продажба на салати през насипни витрини. В чужбина наблюдаваме предлагане почти изцяло в затворени опаковки. Смятаме, че и тук постепенно делът на насипните витрини ще намалява. Епидемията от коронавирус ускори много този процес. Оценките ни са за сериозен спад в насипната търговия, но продажбите в затворена опаковка растат", коментира Мехмет Рафет.
Опакованите пастьоризирани готови храни в пандемията се купуват и от фирми за служители, като "Кенар" прави директни доставки.
Бизнес с млечни бактерии
От няколко години компанията "ПроВиотик" развива бизнес с живи млечни бактерии. Закваските се произвеждат в българската "Генезис лаборатории". Продуктите на компанията преминават през одобрението на американския регулатор на храните и лекарствата FDA, за да се продават в САЩ. Те се продават и в България, и в над 20 други държави, сред които Великобритания, Франция, Австрия, Дания, Япония. Най-новият пазар е Южна Корея.Освен с "Кенар" дружеството има и други местни партньорства: хумусът на "Аладин фуудс", бирата с червения цвят "Айляк" и луканките на "Димитър Маджаров" са с полезните бактерии на "ПроВиотик". Компанията доставя закваски и за над 20 продукта на американския си партньор - Juice Press, който има 100 магазина в Ню Йорк. "Работим и с партньор в Лондон, който предлага вегански бургери с лактобацили, с "Гайо Шоколад", с производителя на оризови продукти "Нухелт", със сладоледите на фирма "Фрудада". Всички те предлагат продукти с живи млечни бактерии", посочва Кирил Петков.
"Всички съставки на "ПроВиотик" са култивирани в 100% натурална среда, в която не се съдържат следи от мляко, соя, глутен, ядки и други алергени", отбелязва Петков. Той прогнозира, че продуктите с много дълъг срок на годност ще бъдат позабравени и с времето ще претърпят пазарен крах, а производителите и търговците ще се стремят все повече да избягват химическите съставки в храните. Промени ще претърпят и логистичните модели - предимство ще имат късите вериги на доставки, предлагането на местни продукти в близост до обектите за продажба.
