Риба на гребена на вълната

Лавракът изби рибата

Глобалните прогнози са, че средното потребление на риба ще стане 21.5 кг на човек годишно през 2030 г., достигайки общо 204 млн. тона

Лавракът изби рибата

Консумацията на риба в България расте. Търсенето става по-разнообразно, като на почит са гръцките ципура и лаврак и екзотичните морски дарове

Калина Горанова
40112 прочитания

Глобалните прогнози са, че средното потребление на риба ще стане 21.5 кг на човек годишно през 2030 г., достигайки общо 204 млн. тона

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • Консумацията на риба в България расте.
  • Търсенето става по-разнообразно, като на почит са гръцките ципура и лаврак и екзотичните морски дарове.
  • Трендът на ръст дава голям потенциал за развитие на рибарството и аквакултурите.

Мятам два лаврака на скарата и вечерята е готова. Само допреди няколко години това звучеше като екзотика, а днес е повече от нормално. Гръцки риби като лаврака и ципурата, а напоследък и фагри, сьомга, тон, океански деликатесни риби, вече са лесно достъпните българския пазар. Има ги дори в малки рибни магазинчета в градчета като Трявна, където транспортът винаги е усложняват доставките на морски деликатеси.

"Купуваме от производители, от кораби, които ловят риба, имаме собствени агенти в Шри Ланка и Сенегал. Внасяме със самолети, с кораби, със собствени камиони. Използваме катарските авиолинии, а от Европа доставяме със собствени тирове. Доставяме живи стриди от Франция например", обяснява пред "Капитал" Христо Спасов от един от големите вносители "Алекс фиш". Снабдяват се магазини, ресторанти, хотели в цяла България, както и супермаркетите на търговските вериги, които с зареждат с риба със срок на годност 10 дни.

"Няма ресторант от средния и високия клас, който да не зарежда от нас. Ресторантите на "Хепи" и на "Виктория" например купуват от нас само охладена риба, за тях внасяме по специална сертификация", казва той. Компанията е и вносител и производител на суши продукти. Има и три магазина и предстои отварянето на нов в "Драгалевци".

Новият пазар

Промяната на рибния пазар наистина е забележителна. Вносът на охладени гръцки риби се е увеличил в пъти спрямо 2010 г. Новите технологии в съхранението пък осигуряват възможност тези риби да стигнат до по-отдалечени места на добра цена. Роля имат и големите търговски вериги с тяхната ефективна логистика.

В резултат на това България, която традиционно е на едно от последните места в Европейския съюз по консумация на риба, отбелязва сериозен напредък. Ако през 2014 г. средно на човек се падат едва по 5.4 кг годишно, по данни на бранша вече е 10 кг на човек. Освен това преди рибата влизаше в новините основно на Никулден, а сега е целогодишно на фокус. Или казано с други думи, рибата, и то морската, се връща в менюто на българина.

Обяснението на търговците за промяната в нагласите на потребителите е в растящите доходи и все по-големият стремеж към здравословния начин на живот. Расте не само консумацията като абсолютна стойност, но и интересът към по-нетрадиционни за българския пазар видове - морските дарове като миди, скариди, раци. Гръцките ципура и лаврак пък вече изпреварат традиционните за България скумрия, пъстърва и шаран.

В цялата тази рибна фиеста обаче има един голям липсващ - черноморският улов. Все още е изключително трудно да се намери чернокоп, паламуд или български сафрид в търговската мрежа в страната. Отглеждането на морски риби във ферми в Черно море пък е изключителна рядкост.

Гърците са го измислили

Увеличеното търсене е подплатено с по-добро предлагане и все по-голямото рибно производство. Около 63% от гръцката продукция е от ферми, които са над 300, а останалите 37% - от див улов. В южната съседка производството на аквакултури за 2018 г. е 125.7 хил. тона с водещи видове лаврак и ципура. Около 80% от него е предназначено за износ. Oсновни пазари са й Италия, Испания и Франция, а за България отива 1% от износа на ципура и лаврак, но и това е значимо за пазар като нашия. Гърция има амбицията да удвои производството си през 2030 г. и респективно да засили още повече позициите си на голям износител. През 2016 г. например 21 компании (сега 23) се обединяват и създават организацията The Hellenic Aquaculture Producers Organization (HAPO) и бранда Fish from Greece.

Глобалните тенденции също показват ръст на консумацията и на производството. Организацията на ООН по прехрана и земеделие излезе с прогнози, че средното потребление на риба ще стане 21.5 кг на човек годишно през 2030 г., достигайки общо 204 млн. тона на година. Или ще има ръст от 14% на база нивата от 2018 г.

Глобалните и локалните трендове за ръст дават още и нови възможности за развитие на българските компании по рибната верига - производители, вносители, преработватели и търговци. Или секторът е от тези с потенциал.

Не липсват обаче и подводни течения като ковид пандемията. Тя удари сериозно туризма и ресторантьорския бизнес, а оттам и консумацията на риба. Друг задаващ се казус е и скокът на цените на тока, като за бизнес, работещ на минусови температури, това може да доведе до сериозно повишение на разходите.

Къде е България

Данните от многогодишния национален статистически план за аквакултурите в България до 2027 г. показват, че за 2018 г. рибата в България е била 70.4 хил. тона. От тях 45.5 хил. тона са внос. Останалите са разпределени между улова и производството, като уловът е 8.5 хил. тона, а производството - 16.3 хил. тона.

От общите 70.4 хил. тона 22.2% отива за износ, а останалите 54.8 хил. тона е за консумация и на човек годишно според доклада се падат по 7.8 кг. Това завъртане на рибата в икономиката пък генерира около 300 млн. лв.

По думите на Йордан Господинов, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на рибни продукти "БГ Фиш", към момента потреблението на риба е още по-голямо - 10 кг на жител. Леко по-високи са и останалите числа - уловът и производството са общо 30 хил. тона, вносът е 50 хил. тона, а износът 10 хил. тона.

В България се произвеждат или ловят около 30 вида риби, които имат промишлено значение, а се внасят около 200 вида, като само при скаридите има 18 варианта. "Внасяме много, защото си нямаме. А пазарът не търпи празно", казва Господинов. Вносът отива към преработвателите, като в страната има силен преработвателен сектор и около 40-50 предприятия, работещи както с българска, така и с вносна риба от Европа и Азия. Рибата например пристига опакована по 20 килограма, а местните преработватели я разфасоват и опаковат за търговската мрежа.

Защо обаче няма българска риба в търговската мрежата, така както има гръцка? Ресторантьор от Созопол сподели пред "Капитал", че голяма част от търговията с прясна риба е в сивия сектор. "Затова трудно може да видите прясна черноморска риба в големите вериги в страната. Те искат фактури, ДДС и т.н. Докато рибарите искат кеш без документи", казва още той. При вноса от Гърция също има прикрита стойност, в някои случи в съотношение едно към десет. "Ако се купува стока за 10 хиляди евро, се фактурира 1500 евро", споделя друг доставчик на гръцка риба за ресторантите по българското Черноморие.

Аквакълчър е новото агрикълчър

Сред причините за липсата на български риби в магазините и това, че все още такива не се отглеждат достатъчно, а се разчита на улов. България обаче също следва глобалните трендове за все по-голяма роля на култивираното производство на риба. Концепцията от години е да се намали натискът върху световните рибни запаси. Такава е и политиката на Европейския съюз, който предоставя фондови средства за целта и възможност за разнообразяване на асортимента на даден пазар.

Официалната статистика отчита че производството от аквакултури в страната е удвоено в периода 2009-2018 г., като нарастването е изцяло във втората половина на периода, т.е. 2013-2018 г. За 2019 г. производство са отчели 446 стопанства, което представлява 60% от всички регистрирани стопанства. По последни данни на Агенцията по рибарство и аквакултури броят на рибовъдните стопанства в момента е 744.

Аквакултурите в България обаче са основно сладководни. Такива са 96% от стопанствата и 95% от отглежданите видове. Най-голям е броят на стопанствата, използващи язовири за целта. С най-висок обем е производството на шаранови, пъстървови, сомови и есетрови риби. С най-голяма продукция за 2019 г. са областите Монтана, Пловдив, Стара Загора, Бургас. Не липсват все пак и екзотични новости, като африканския сом от Панагюрище на фирма "Елмет" например.

При морските видове най-сериозно е производството не на риби, а на добре известната черна мида, като стопанствата са 15, или 3% от общия брой активни стопанства за аквакултури в страната. Производството на миди за 2020 г. е 2140 тона. Отглеждат се и зелени водорасли - 4.645 тона, като с водораслите спирулина се занимава например старозагорската "Алгае България". Има и 2.570 тона производство на тихоокеанска стрида, като край Кранево се появи стридената ферма Стриди Кранеа". Производство има и на езерен рак - 6.714 тона. Основна цел на производството в есетровото стопанство на "Фиш инвест" в язовир Огоста пък е създаване на поколения есетрови риби с цел продажба на черен хайвер. Като за първата четвърт на 2021 г. компанията е заложила таргет да произведе около 600 кг черен хайвер от чига и около 2500 кг от сибирска есетра.

Попълване на ресурсите

В последните години държавите и борсите, от които се реализира внос, стават все повече, като на щандовете на големите вериги като "Метро", Kaufland и "Фантастико" могат да се намерят риби от редица екзотични дестинации наред с традиционните - Гърция, Турция, Норвегия.

Сред големите вносители на риба е "Морски дар". Компанията на Христо Радков разполага с преработвателен цех в Горни Богров край София. Там всеки понеделник и четвъртък пристигат около 70 вида прясна риба от Западна Европа и Гърция. Почистват се, филетират се, опаковат се и потеглят за магазини, вериги, ресторанти и хотели, както и за магазините на компанията в София.

Пред Forbes Радков обяснява, че големият пробив дошъл с прясната риба, опа­кована в газова среда, която може да се из­лага в супермаркетите, а не само във витрини върху лед. Технологията за по-дълго съхранение на охладена риба и запазването на качествата й до 10 дни е сред двигателите на бизнеса, които посочват и други в сектора.

Първата партида отива в несъществуващата вече верига "Пикадили". Следват и другите вериги като Kaufland, Billa. На свой ред веригите искат все повече стока на най-добри цени. Така "Морски дар" търсят оферти направо от производите­ли в Норвегия, Белгия, Холандия, а много от сделките се сключват на изложението за морски храни Seafood Expo Global в Брюк­сел, обясняват от фирмата пред изданието.

Друг голям вносител е "Алекс фиш" на Христо Спасов, която през 2013 г. отваря своя собствена производствена и логистична база в жк "Враждебна", където се преработва основно сьомга и други видове риба, за приготвянето на сурови и пушени филета. Компанията е директен вносител на риба, рибни продукти и морски дарове. Произвежда и пушена сьомга по собствени рецепти. А всеки понеделник и четвъртък се внася прясна риба.

Най-голям при "Алекс фиш" е вносът от Норвегия. Работи се с най-големите производители на сьомга в света.

България на три морета

Основният интерес на рибния сектор в страната обаче остава износът. "Ние сме много добри преработватели, нямаме интерес да изнасяме живи риби, а продукт с добавена стойност", обобщава бизнеса Йордан Господинов.

През последните няколко години голяма роля в износа на българска продукция играят рапаните, добивани в Черно море. Те не са сред много популярните видове за българския потребител и се изнасят основно за Китай и Южна Корея. Черни миди се изнасят за Ирландия. А по думите на Господинов две трети от производството на пъстърва се продава в Европа.

"Алекс фиш" например изнася риба за 9 държави. "Сьомгата на борсата в Солун я доставяме ние от Норвегия. Това става всяка седмица в неделя срещу понеделник. Наша сьомга и черен хайвер ядат и на остров Миконос. През 2019 г. мога да докажа документално, че нашата фирма достави два пълни камиона лаврак за Гърция от Турция. Най-големият производител на ципура и лаврак се намира в Бодрум, Турция. В Гърция, когато имат силен туристически сезон, внасят риба от Турция. Зареждаме и в Румъния също", обяснява пътя на рибата Христо Спасов.

И точка на замръзване

Докато потреблението на риби расте, а секторът се развива технологично, на хоризонта се показаха някои сериозни проблеми. Секторът работи при температура от минус 21 градуса, като такава трябва да поддържат съоръженията за съхранение на риба, като това го прави един от енергоемките.

"Токът стана много скъп", казва Господинов. Отделно инфлацията ще доведе до искания за по-високи заплати на персонала. Тази тежест ще се прибави към негативните ефекти за пазара от COVID кризата, обяснява още той. Секторът пострада и заради удара върху туризма и ресторантьорството, през които минава голяма част от консумацията на риба, като част от потребителите предпочитат да консумират риба навън, пропускайки някои несъвършенства на приготвянето й у дома.

Или в краткосрочен план е възможно леко забавяне на бизнеса, но в дългосрочен по-скоро остава на гребена на вълната. Остават, разбира се, дългосрочните предизвикателства пред сектора на аквакултурите в глобален план - да успее да се развива по-устойчиво на база природните ресурси, които използва, и продукцията, която произвежда. Междувременно в следващите години гръцката риба ще продължи да доминира на българския пазар и със сигурност консумацията ще се увеличи още.

По темата работи и Мара Георгиева

Темата накратко
  • Консумацията на риба в България расте.
  • Търсенето става по-разнообразно, като на почит са гръцките ципура и лаврак и екзотичните морски дарове.
  • Трендът на ръст дава голям потенциал за развитие на рибарството и аквакултурите.

Мятам два лаврака на скарата и вечерята е готова. Само допреди няколко години това звучеше като екзотика, а днес е повече от нормално. Гръцки риби като лаврака и ципурата, а напоследък и фагри, сьомга, тон, океански деликатесни риби, вече са лесно достъпните българския пазар. Има ги дори в малки рибни магазинчета в градчета като Трявна, където транспортът винаги е усложняват доставките на морски деликатеси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща


7 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Най вкусната риба е...която сам си уловиш !!!

  • 2
    peb11648502 avatar :-|
    peb11648502

    Добър и изчерпателен анализ. Тъжно е, че докато заливат българския пазар с промишлено отглеждани лаврак и ципура, хранени и обезпаразитявани с всевъзможни отпадъци и химикали, най-хубавата дива черноморска риба се изнася точно в Гърция - барбуня, калкан, сафрид и пр. В какви количества не е важно, но се случва.
    Парадоксът е, че дори на черноморските борси се продава евтин гръцки сафрид, а далеч по-вкусният български (когато го има) заминава за гръцките борси и част от него се връща в българските магазини като "гръцки".

  • 3
    peb11648502 avatar :-|
    peb11648502

    А иначе е добре потребителите да са наясно и при какви условия се отглеждат тези лавраци, ципури, сьомги, какво въздействие оказват върху морските екосистеми, с какви препарати се третират и т.н. Има доста критики срещу интензивното рибовъдство, специално в Гърция.
    Ето едно италианско разследване със скрита камера точно от там, има и англ. субтитри на видеата:

    https://www.today.it/rassegna/spigola-orata-allevamenti-intensivi.html
    https://www.youtube.com/watch?v=zZXu1LtYbkA
    https://www.youtube.com/watch?v=jn_owQv-YOk

    https://www.corriere.it/video-articoli/2021/07/21/grecia-cosi-allevamenti-intensivi-spigole-orate-uccidono-mare-testimonianze-lenta-agonia/83b1c57c-e88f-11eb-a441-7c7ca8688e2a.shtml

  • 4
    kosmev avatar :-P
    Убитака

    Сяда Ганьо от Обеля на капанче и си поръчва Лаврак, щото няма да се излага я... После коментира колко вкусно било, докато чопли чинията с пихтиеният замразен полуфабрикат. Аз си поръчвам попчета (ако има) и си облизвам пръстите. Лефер и чернокоп са на късмет, а цените им станаха нереални. В краен случай, скумрията е една от малкото останали дивоулавяни риби с прекрасни вкусови качества, просто не трябва да се прекалява с консумацията и заради живака в нея.

  • 5
    pi4a avatar :-|
    pi4a

    Цената на черноморската риба на борсата в Истамбул е три пъти по-висока от цената на същият вид риба и големина от беломорската и средиземноморската!!! Например ЛЕФЕР !!! КАЛКАН. !!!

  • 6
    curiousmind avatar :-|
    curiousmind

    Браво за анализа!
    Някои уточнения:
    1. „Обяснението на търговците за промяната в нагласите на потребителите е в растящите доходи и все по-големият стремеж към здравословния начин на живот.„
    Растящи доходи – може би, но стремеж към здравословен живот - едва ли. Основен фактор е ходенето „на Гърция“, съответно става императив да се яде риба, и то лаврак, и на територията.

    2. "Ние сме много добри преработватели, нямаме интерес да изнасяме живи риби, а продукт с добавена стойност", обобщава бизнеса Йордан Господинов.
    Да не се залъгваме на тази тема.
    „Ние сме много добри преработватели“= просто имаме евтина работна ръка
    „нямаме интерес да изнасяме живи риби, а продукт с добавена стойност“ = просто не можем да изнасяме живи/непреработени риби, защото нямаме достатъчно производство.

    3. Към авторката: Какво аджеба искате да ни кажете с това „аквакълчър е новото агрикълчър“, щото никакъв смисъл няма в тази езикова гаргара?

  • 7
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    Опитвал съм всички изброени риби, но любима ми остава скумрията (на вкус). За съжаление, в София по супермаркетите рядко има, или я изкупуват бързо - не знам.

    При всеки случай, няма какво да ревем толкова заради липсата на българска риба - при положение, че самите рибари се считат над закона и не плащат никакви данъци.

    ПС: Кеш и без документи не е "сива" търговия. Черна търговия е. И наркотиците се продават така.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал