Манол Гойгаджиев: Търговският център ще играе ролята на онлайн ритейлър

Очаквам, че и самият търговски център ще играе ролята на онлайн ритейлър - под формата на online market place. Тоест, влизайки на сайта му, ще можем директно да си купим продукти от различни търговци, намиращи се в търговския център. Онлайнът ще се слива с традиционната търговия в самия търговски център.

Как се променя миксът от наематели в моловете?

- По време на пандемията видяхме да отварят концепции, които все още не са присъствали в търговските центрове. Ще има диверсификация. Стандартните магазини за дрехи и обекти за услуги ще бъдат допълнени с нови, нетипични за пространството концепции като хотели, болници, дори жилища. В софийски мол за първи път беше открита болница - нещо, което преди пет - седем години беше възможно само на теория. Очаквам също така да се предлагат повече услуги, които не са традиционни за търговския център, но които водят трафик към него.

Бъдещето на моловете минава ли през промени в отношенията с наемателите, да кажем, в търговските условия?

- Заедно с наемателите минахме през трудния период. Бих казал, че сме почти накрая. Ако не бяхме проявили гъвкавост, търговските центрове нямаше да ги има. Виждаме каква е ситуацията и се правят компромиси, търси се златната среда. Не всички търговци успяха да оцелеят по ред причини (финансови, проблеми със стока и персонал) и логично затвориха, но тези, които успяха да реагират бързо и адекватно на ситуацията, сега са много по-силни.

Как се променя поведението на потребителите?

- При потребителите през последната година и половина се развива така наречената At home икономика. Стоиш вкъщи и пазаруваш онлайн - нещо, което преди липсваше. И тя ще продължи да се развива.

Но ние забелязахме и нещо друго. Това, че хората работят от вкъщи и не посещават офиса, далеч не означава, че не посещават и търговски центрове, дори напротив. Омръзва им да стоят вкъщи и след работа прекарват известно време в търговския център, където атмосферата и преживяването е по-различно от присъствието онлайн. Това ще бъде и нарастваща тенденция занапред - потребителите ще търсят изживявания и емоции, които ще предоставяме в търговските центрове.

Друга важна промяна, свързана с потребителите през последната година и половина, е, че когато посещават търговския център, за да пазаруват, те го правят много по-концентрирано, с предварителен списък с целеви покупки. Тенденцията е, че хората прекарват една идея по-малко време в търговския център заради ограниченията с маските и другите рестрикции. Но реално се оказва, че с по-кратък престой и по-малък брой посетители се достигат подобни нива на обороти, каквито е имало и предишни години, защото средната стойност на кошницата е по-висока.

Но имайте предвид, че наложените противоепидемични мерки в България много изкривиха самия начин на пазаруване. В поредицата локдауни бяха затворени главно търговските центрове и се получи търговска дискриминация, която даде преимущество на други търговци в най-силните зимни месеци. Това се наблюдаваше само в България, а във всички останали държави нямаше подобна дискриминация - търговците бяха третирани по един и същ начин.

Чували сте да казват, че времето на моловете отминава и бъдещето е на ритейл парковете. Как изглеждат нещата от ваша гледна точка?

- Моето мнение е, че това са два съвсем различни формата, насочени към съвсем различни публики. В големите градове, където земята е скъпа и покупателната способност е по-висока, е по-рентабилно да се инвестира в търговски център. В него се пазарува на закрито, създава се по-добра атмосфера, съвсем друго е усещането и изживяването. За локациите извън големите градове, където покупателната способност не е толкова голяма, е най-рентабилно да има ритейл паркове. Там е подходящо евтино строителство с "търговски кутии" - т.нар. Big Box. Там и наемите ще са по-рентабилни за търговците, доколкото те все пак са функция от оборота.

Проблемът с дискусията "за и против" моловете и търговските паркове възникна от едно недомислено ограничение - да се затворят търговските центрове само защото ефектът върху икономиката ще е най-малък. И се получи една търговска дискриминация за определен период от време, като се радвам, че в последните месеци тази тенденция се промени, въпреки че има още спорни теми и ограниченията все още се прилагат само за определена група търговци.

При третата вълна не затвориха ли и ритейл парковете?

- Ние искахме да са еднакви мерките за всички, защото се получава непропорционалност в самата търговия. И когато условията се изравниха, се видя, че реално няма разлика. Въпросът не е до търговския център и до ритейл парка, нито самата природа на търговския център се е изчерпала като функция. Въпросът е до това какви мерки са имплементирани. Реално има областни градове, в които няма търговски центрове, а там нивата на заболеваемост са по-високи, което поставя много логични въпроси, като например защо търговските центрове бяха затворени първи.

Изясни ли се вече какви са пораженията върху икономическите показатели на моловете в България от ограничителните мерки при първите три вълни?

- От всички сектори, които бяха засегнати, мога да кажа, че търговските центрове са единствените, които бяха затворени почти пет месеца през последната година и половина, без да получат ефективна помощ. Дори и наемателите взеха компенсации по програмата за иновативност и конкурентоспособност. За търговските центрове също беше предвидено, че могат да участват в тази програма. Но после се оказа, че почти всички търговски центрове са с оборот над 100 млн. лева и се третират като голямо предприятие, а помощта беше само за малки и средни предприятия, така че не се класирахме. Реално за целия този период, в който бяхме затворени, не сме получили никаква помощ. В същото време в София бяха вдигнати и някои данъци, свързани с имотите. Ситуацията като цяло се отрази много пагубно за всички.

Как оценявате ограничителните мерки при четвъртата ковид вълна и кое е основното ви предизвикателство в това отношение? Как се справяте с него?

- Няколко са аспектите. В момента основният проблем е, че тези мерки не се прилагат за всички, а само за търговски центрове и обектите над 300 кв.м, което пак създава дискриминация. Според нас е по-ефективно ограниченията да важат за всички сектори. Защото, когато се прилага ограничено, затварянето може да продължи и две години, без да има ефект. Ние все пак сме малка част от икономиката. Сами разбирате, че няма как да повлияем върху пандемията. Колкото повече сектори се включат в тази инициатива, толкова по-ефективни ще са мерките и толкова за по-кратко време ще се наложи да се прилагат.

Освен това в момента в търговските центрове има определени обекти, които са изключени от ограниченията - тоест може да бъдат посещавани без сертификати. Такива са аптеките, банките, хранителните магазини, оптиките, зоомагазините. Но всички те се намират в търговския център на различни етажи. Според тази заповед ние трябва да допускаме хората да посещават описаните обекти без сертификати. Но не е ясно кой носи отговорност при организирането работата на търговските центрове, така че те да не посещават и другите обекти. Записано е, че обектът е длъжен да направи организация, но не се знае обектът като търговски център ли се има предвид или като магазин. Не е ясно кой попада под риск да бъде санкциониран.

Това допълнително създава напрежение както с клиентите на търговските центрове, така и между наематели и наемодатели. Единственият начин да бъде решен проблемът с въпросните изключения е да имаме ясни позиция и пояснения на заповедта, която в момента е издадена и е в сила. И за нас от гледна точка на организация е по-добре и по-лесно тези ограничения да важат за всички - както служители, така и посетители, които влизат в търговски център, за да бъдат ефективни мерките.