Българското вино: Към корените по нов начин

Все повече изби залагат на местни сортове и по-съвременна стилистика

Когато организаторите на най-голямото винено изложение за българско вино Divino.Taste обявиха десетото му издание през ноември 2021 г., мнозина очакваха настроението в залата да е по-ниско от преди. И това би било разбираемо - епидемията затвори заведенията и лиши избите от един от основните им канали за продажби, а неуредици в транспортните режими по границите на моменти затрудняваха и без това скромния износ.

Но вместо поомърлушени физиономии посетителите на форума срещнаха и много заряд и ентусиазъм: нови изби и проекти, по-пивки вина с по-съвременна стилистика, по-модерни визии на бутилките и значително по-голямо разнообразие от вина от местни сортове. Във винения бранш в последните няколко години, изглежда, се случва важна промяна, която изпъква особено след ковид паузата в сектора (винените събития и изложения бяха рядкост в последната година и половина). Тя все още е плаха и се води от сравнително малки изби, но в близко бъдеще може да промени осезаемо сектора и да му помогне да намери нова, по-модерна идентичност, а през локалните сортове да постигне и по-добра разпознаваемост пред света.

Два свята

Време бе българското вино да потърси нов път. В последното десетилетие в сектора бяха направени значителни инвестиции, а качеството като цяло се подобри. Българското винопроизводство обаче е доминирано от класически международни сортове като мерло, каберне совиньон, сира, шардоне и т.н. и това прави имиджа му скучноват. А стилистично немалка част от вината следват традиционна, но вече доста старомодна линия. Предимно консервативен бе стилът на работа и с вината от местните сортове - основно мавруд, рубин и разновидности на мелнишкия сорт.

На този фон секторът и икономически далеч не се развива с пълния си потенциал. През 2020 г. българското винопроизводство е генерирало близо 200 млн. лв. продажби - с 13% по-малко спрямо предходната година, в която оборотите достигаха 230 млн. лв. Този спад е ефект от ковид кризата и затварянето на заведенията, който не бе напълно компенсиран въпреки завишените продажби на вино в магазините. Но и преди кризата не се усещаше особен подем, напротив - приходите през 2019 г. намаляват в сравнение с предходните две години.

В последните няколко години обаче някои по-отворени към световните тенденции изби започнаха да задават нов тон - вина в по-съвременна стилистика, не толкова натоварени с дъб и със съхранени естествени характеристики на сорта и тероара, които допадат на модерните потребители. Тези вина обичайно са по-леки, свежи и "лесни" за пиене, но далече без да са лишени от дълбочина и характер. Сред добрите примери са проекти като "Милков и Георгиев" и Wine Hippies, избите "Росиди", "Орбелия", "Царев брод", "Тохун" и още други, както и нови винопроизводители, като например дебютантите от Варна - "Одесос", които се превърнаха в хит на Divino.Taste.

"Тази промяна е свързана с естественото развитие и на самия пазар. Потребителите започват да търсят друг стил вина и това рефлектира в самите изби", казва Марин Атанасов от Асоциацията на българските винени професионалисти, който от години работи за популяризацията на българското вино. По думите му тази промяна се усеща по-осезаемо в работата на по-малките изби и някои нови проекти, които са не само по-смели, но и по-гъвкави по отношение на техническите възможности за производство, докато по-големите трудно поемат риск и са по-тромави.

"Тази година на Divino.Taste наистина доста ярко проличаха натрупвания от последния няколко години и се видя разделението - по-малки и новаторски изби привлякоха интереса на посетителите, докато щандовете на "динозаврите" празнееха", казва Марин Атанасов. Според него, ако те не се променят, това разделение ще се задълбочи и ще донесе пазарни проблеми за "традиционалистите".

Този нов заряд и динамика сякаш се усеща и в статистиката - въпреки ковид кризата през 2020 и 2021 г. са отворили общо 45 нови изби - повече, отколкото предходните три години, взети заедно.

Потенциал, който трябва да бъде използван

До неотдавна на форумите за българско вино сякаш бе по-лесно да намериш вина от марселан и семийон, отколкото от гъмза и сандански мискет. Сега все повече изби се обръщат към местните сортове - особено белите, тъй като и потребителският интерес към белите вина като цяло расте. В последните няколко години вината от гъмза, тамянка, димят, гергана, сандански, врачански или кайлъшки мискет, които бяха почти напълно изчезнали от пазара, се завърнаха. Процесът не е лесен, защото в миналото от тези сортове се е търсило предимно количеството, а днешните винари трябва да открият сами как да постигнат с тях и качеството.

"По-ранните опити, особено с по-ароматните сортове, бяха донякъде спорни, защото винарите опитваха да променят естествените им характеристики, така че да ги нагодят уж към вкуса на пазара - да не са толкова цветисти, а да са по-цитрусови например. Сега това започна да се променя и тези вина по-често вече изразяват сортовия си характер и тероара", казва Марин Атанасов.

Нагласите към по-познатите местни сортове - като мавруд например, също се променят. Докато преди години всички изби се стараеха да правят мавруд като легендарното асеновградско вино - концентрирано, плътно и екстрактно, днес сортът е много по-добре проучен и се знае, че той има два клона. И докато единият е подходящ за подобни мощни вина с потенциал за дълго стареене в бъчви, другият има по-слаба структура и по-лек цвят и е подходящ за направата на по-ефирни, леки и пивки вина. Тези две проявления на един и същ сорт са коренно различни и изискват коренно различна технологична работа. Много от "маврудените" изби вече се съобразяват с това, а и потребителите започват да надскачат стереотипа за "гъстия и непрогледен" мавруд.

Избите в Долината на Струма също все повече експериментират с широка мелнишка лоза и кръстоските й като мелник 55, мелник 1300, мелник 82, руен. Производителите в Северозападна България пък започнаха да преоткриват гъмзата, след като качествени вина и от този лек и приятен локален сорт в предишни години почти не се намираха.

Местните сортове са интригуващи и за българските потребители, но те са и шансът качественото българско вино да повиши разпознаваемостта си навън и да намери своето място в този свръхконкурентен пазар. "Разбира се, вино от уникални местни сортове се продава много по-лесно в чужбина, отколкото вино от международни сортове. Търговците винаги търсят да допълнят портфолиата си с вина от различни региони и различни сортове. Много наши производители вече го разбраха и това също засили тенденцията за работа с местни сортове, която е и световен тренд", казва Марин Атанасов.

Работата с местни сортове помага да се случва и естественият процес на регионализация на виното в България и придава уникален характер на локалните вина. Така маврудът буди асоциации основно с вино от региона на Пловдив - Пазарджик и т.нар. Родопска яка, макар насаждения да има и на други места. Мелнишките сортове и санданският мискет са емблема на Долината на Струма, а гъмзата - на Северозападна България. Кайлъшкият мискет се завърна в Плевенско след много години отсъствие благодарение на изба "Хараламбиеви" и "Върбовка". Изба "Царев брод" в Шуменско пък възроди сорта гергана. Димят и тамянка като цяло не са регионални сортове, но с първия работят повече изби в Тракийската низина като "Карабунар" и "Драгомир", но също и "Марян" до Елена, а вторият се предпочита в Дунавската равнина, но и в по-топлия юг. Там първа интерес към тамянката събуди изба "Братанови". Сега и други в Сакар и Долината на Струма работят със сорта.

Заради засиления интерес обаче цените на вината от местни сортове вероятно ще се повишават, тъй като насажденията с тях са недостатъчно. Въпреки това новините за потребителите са предимно хубави - българското вино става по-интересно, по-пивко и по-добро.

Още от Капитал