ESG в ритейла: Секторът напредва много бързо по пътя към устойчивите практики

Потребителският натиск променя ценностите и отговорностите в бързооборотната търговия, а добри примери и практики вече има и в България

   ©  Надежда Чипева
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Потребителският натиск променя ценностите и отговорностите в бързооборотната търговия.
  • "Lidl България" вече ползва само зелена енергия, а Nestle залага все повече на растителни храни и локално отгледани съставки.
  • ESG целите на компаниите минават през локалните специфики и условия, а те могат да са предизвикателни.

"Капитал" е медиен партньор на консултантската компания PwC в организирания от нея конкурс ESG Awards, който ще отличи български компании с устойчиви практики. Крайният срок за кандидатстване е 31 юли 2022 г., а всичко за конкурса можете да научите тук.

Разговорът за екологичното, социално и корпоративно управление (ESG) навлиза бързо във всеки един сектор на икономиката и с особена скорост в тези, които имат най-сериозен въглероден отпечатък. Причината е както в глобалните тенденции, които принуждават компаниите да предприемат действия за опазваме на околната среда и по-добри работни условия, така и във все по-голямата нужда от по-добър ESG рейтинг, от който ще зависят и някои външни условия, като например достъпа до изгодно финансиране.

Специално в сектора на бързооборотната търговия обаче особено ярко се усеща и потребителският натиск - купувачите все повече и по-често искат да знаят, че търговците и производителите са отговорни към планетата, служителите, а и към тях самите.

Те имат нужда от "добра мисия", която все по-често е мотивацията им да изберат даден бранд или верига. За това и в ритейл сектора зелената и социално отговорна трансформация е така ускорена и видима, а поставянето на амбициозни ESG цели и достигането им се случва особено динамично.

"Стремежът към екологично развитие, както и към доброто корпоративно управление на компаниите не е нещо ново, но се промениха две неща, които сега го правят неизбежно - от една страна, бизнесът узрява и се променя, а от другата страна седят и регулациите, които се засилват. След като вече е ясно, че ще трябва да се отчитат ESG ангажиментите да бизнеса наравно с финансовите параметри, това означава промяна на бизнеса из основи", заяви Савин Дянков, старши мениджър за ESG консултантски услуги в PwC. Bulgaria по време на конференцията Ecommerce and Retail Summit, организирана от "Икономедиа" в края на миналата седмица. Консултантската компания помага на компании от цяла Европа да разработят и имплементират свои ESG практики.

Заради все по-голямата актуалност на темата в конференцията бе включен специален панел "В ерата на отговорния ритейл", а участие в разговора взеха още и главният изпълнителен директор на Lidl Bulgaria Милена Драгийска, директорът "Сливания и придобивания" на Visa за Централна Източна Европа Катажина Зубжицка и Иванка Стойнич - мениджър по устойчиво развитие за пазара в Югоизточна Европа в Nestle.

Защо ESG

Без съмнение хранителната и ритейл индустрии са сред големите замърсители и емитиенти на емисии на всички нива - от Scope 1 до Scope 3, т.е. и в самото производство и процесите му, и след това във веригата. Хранителният сектор е отговорена за близо ⅓ от глобалните емисии, а търговията на дребно има своя дял в тази сметка. Секторът имат нужда да направи сериозен прогрес, за да започне да покрива изискванията за въглеродна неутралност, рециклиране, устойчивост и социална отговорност.

Както отбеляза Милена Драгийска от Lidl, ако отговорните дейности преди са били пожелателни, днес те са наложителни, "защото потребителите ни вменяват сериозни очаквания".

По думите й това е така, защото потребителските стоки съставляват почти 30% от ежемесечния бюджет на европейците, а в България - близо 50%. В същото време 80% от европейците смятат, че екопроблемите имат пряко отношение към тяхното ежедневие и здраве, т.е. свързват ги с благоденствието си и качеството на живот. Една трята от тях също така директно заявяват, че трябва да се промени както начинът на консумация на тези стоки, така и начинът на производството и търговията им към по-устойчиви и чисти модели.

Добрият пример от Lidl

Веригата Lidl задава добрия пример сред големите ритейл играчи и на местния пазар, като от март тази година вече се захранва 100% със зелена енергия. Пътят към въглеродната неутралност на компанията минава на първо място през избягване и намаляване на въглеродните емисии, а като крайна мярка през през т.нар. offset проекти, (виж карето). Компанията има амбициозна програма и постижения, които демонстрират пътя, по който рано или късно ще тръгнат всички.

Стратегията за опазване на климата на Lidl на глобално ниво цели да намали оперативните емисии с 80%, спрямо 2019 г. до 2030 г., a целите на Лидл България са дори за и 95% намаление спреямо 2019 г.

Lidl цели още до 2025 г във всички над 11 хил обекта и над 170 логистични центъра на веригата да се използват 20% по-малко пластмасови опаковки и 100% рециклируеми опаковки на продуктите собствена марка.

Към 2021 г. пък веригата е успяла да изцяло да спре употребата на черна пластмаса, а целта е средно 25% от опаковките на собствените марки да са рециклируеми до 2025 г.. Милена Драгийска сподели и още цели и постицежения: така например веригата спестява 51 т годишно от спирането на продажбата на пластмасови изделия за еднократна употреба, до 16% по-малко ще е пластмасата в тарелките за прясно месо от български доставчици собствена марка, които вече са и 100% рециклируеми, торбичките за пазаруване за многократна употреба са с 80% рециклат - пример за затворен жизнен цикъл на суровините, 98% от вторичните транспортни опаковки се рециклират, като се събират разделно в магазините и логистичните бази и т.н.

Веригата вече предлага над 1100 продукта със сертификат за устойчивост. Портфолиото й също така включва все повече вегански продукти с устойчив произход - например със соя, отгледана в Европа.

Тези цели и постижения може и да изглеждат "нормални" на фона на модерните очаквания в ритейла, но зад тях стои огромно количество работа и мащабна промяна. Голяма компания като Lidl изразходва огромно количество електроенергия и пластмаса. Целита за 95% намаление на оперативните емисии в България би означавало да се регулира откъде идва всеки продукт, производството му, неговия транспорт, независимо от къде идва и къде отива, опаковане с материали, които също ще бъдат въглеродно неутрални и т.н.

Да компенсираш въглеродния си отпечатък

Проблемът с класифицирането на въглеродна неутралност все още е на дневен ред, тъй като не са малко компаниите, които преследват Net zero (въглеродна неутралност) чрез балансиране на въглеродния отпечатък. Това означава, че една компания може да нетира своите емисии - например 1 тон въглеродни емисии, чрез закупуване на зелена енергия, съхраняване на емисиите (carbon capture), озеленяване на площи или заплащане на определени сертификати за въглеродни квоти. Така този 1 тон емисии бива ликвидиран от отпечатъка на компанията заради реализацията на някое от гореизброените неща. Такъв подход, от една страна, печели време на компаниите в енергийния им преход, докато се намери изцяло вариант да се отрежат въглеродните емисии, но от друга, показва и силен ангажимент на компаниите по пътя. Все пак купуването на квоти е критикуван от много екоорганизации подход, тъй като той дава възможност на плетежоспособни компании да "нулират" емисиите си, но самите емисии продължават да съществуват.

В тази връзка Савин Дянков, PwC, отбелязва, че "за да се постигне всичко това, не е нужна само подходяща ESG стратегия, ами действително да се промени бизнес модела на компанията. Едно на ръка е да се използва зелена енергия, но съвсем друго е да се повлияе на цялата верига за доставки, за да може да се промени крайният продукт. Това е огромната разлика".

По думите му има няколко важни стъпки по този път. Първата е т.нар. Strategic reinvention - компанията трябва да превърне своите ESG аспирации в план къде и как да се конкурира, а това ще задвижи и съответната бизнес трансформация. На второ място, важно е да се направи и правилна калкулация при задаването на целите за намаляване на парниковите емисии, като тук предизвикателството е те да обхванат и ефекта върху веригата, а не само във вътрешните процеси. Следва да се помисли и за ролята на трите букви в ESG - дълго време акцентът бе върху E (enviromental или околната среда), но S и G играят все по-голяма роля, казва Савин Дянков. По думите му рисковете, които произлизат от околната среда са поне равни на тези, които произлизат от обществото, а ролята на управлението на компанията ще бъде засилено от регулациите. Дискусията е важна и в контекста на прехода към локално производство и разчитането на местна работна ръка, вместо зависимостта от далечни пазари като Азия. Фактор тук е огромният разход от емисии при транспорта, който се реализира при доставките или при изхвърлянето на отпадъците.

Не по-малко важна е ролята на отговорните инвестиции - например за големите ритейл вериги това могат да са инвестиции в по-устойчиви транспортни вериги или в партньори, които развиват устойчив транспорт, защото това е важен и проблемен елемент в този бизнес. И на на последно място, важно е компанията да следва специфични локални цели, защото местните особености може да имат голяма роля за постиженията (или липсата им).

Добрите практики на Visa

Силно свързаните с ритейла сектори като този на дигиталните и електронни разплащания също не изостават с въвеждането на ESG практики. Visa например са въглеродно неутрални във всички свои операции от 2020 г насам. В офисите и центровете на компанията в цял свят се използва само зелено електричество, сподели директорът "Сливания и придобивания" на Visa за Централна Източна Европа Катажина Зубжицка. Visa стана и първата компания за дигитални разплащания, която пусна на пазара зелени облигации на стойност 500 млн. долара. Целта на компанията е да достигне Net Zero до 2040 г., като Visa работи в посока устойчиви решения с партньори и клиенти. Локален пример е и системата за разплащане в градския транспорт на София, в която купуването на билет се случва безконтактно с дебитна или кредитна карта. Това лесно решение насърчава хората да ползват по-често градския транспорт по думите на Катажина Зубжицка.

ESG целите на Nestle

Примери в тази посока дойдоха от един от глобалните хранителни концерни с производство и в България - Nestle. Крайната цел на компанията е към 2050 г да бъде въглеродно неутрална, а нейната силна и мащабна ESG стратегия е базирана на политики, разработени и внедрени в компанията още преди години. Едно от големите предизвикателства е справянето с огромния обем отпадъци, които тази индустрия генерира. Според Иванка Стойнич, мениджър устойчивост за Югоизточна Европа в Nestle, производството на компанията в България например не депозира отпадъци още от 2014 г - те се събират разделно и се рециклират, използват повторно или се изгарят в цикъл за производство на енергия. Много е работено и по друга ключова цел на компанията: намаляването и на употребата на вода. Към момента е постигнато 70% намаление на употребата на вода на тон производство.

Иванка Стойнич даде пример за ролята на локалните особености с използването на зелена енергия. По думите й, докато в Западна Европа това е значително по-лесно заради голeмия брой и капацитет на ВЕИ, в страни като България и Сърбия например това все още е предизвикателно, защото няма достатъчно на брой ВЕИ инсталации, които да покриват нуждите на сектора. Въпреки това дългосрочните договори за доставка на възобновяема електроенергия вече се случва и в България - такъв неотдавна обяви и телекомуникационната компания A1. От гледна точка на E фактора в ESG това е сред най-големите приоритети и в световния бизнес, тъй като не само допринася репутационно, но и дава възможност за дългосрочно планиране поради дългия хоризонт на PPA договорите на фиксирани цени (за 10-15 години).

Предизвикателство за региона продължава да е изпълнението на целите на Nestle за 100% рециклиране на опаковките до 2025 г, тъй като за разлика от Западна Европа инфраструктурата за рециклиране в Източна и Централна Европа е недостатъчна.

Да постигна това за Nestle е важно, защото освен друго би означавало отпадъците да не се транспортират и съответно да се използват повторно от местните фабрики - т.е. много по-малко разход за компанията, който може да бъде инвестиран в друг зелен проект, като например соларна инсталация.

Компанията активно променя и портфолиото си, залагайки на все повече растителни храни, като в момента строи и такава фабрика в Сърбия. Nestle инвестира и в производството на местна соя без ГМО и търси още ниши за инвестиции. "Тези инвестиции не е задължително да се изплатят бързо финансово, но ще се изплатят като устойчив бизнес в бъдеще", заяви Иванка Стойнич.

За финал Савин Дянков пък посъветва компаниите да не губят време и да започнат още сега да работят за устойчиво бъдеще, тъй като това е неизбежно и колкото по-късно стартират процеса, толкова повече трудности ще имат.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал