Българите планират повече разходи и са назад в зелените потребителски тенденции

Кръговата икономика ще движи възстановяването в Европа, показва проучването "Обсерватория" на BNP Paribas Personal Finance

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Потребителите в България имат най-осезаемо усещане за ръст в цените през изминалата година и възнамеряват да харчат повече през настоящата
  • Нагласите към кръговата икономика са изключително положителни навсякъде, но българите в много по-малка степен са информирани за нея и прилагат практиките й в ежедневието си
  • Стремежът за намаляване на отпадъците, рециклиране и по-дълга употреба на стоките ще движи кръговото потребление
  • Потребителските платформи за употребявани стоки набират скорост, но традиционните ритейлъри също ще играят важна роля на пазара

Българите са сред най-песимистично настроените към състоянието на страната си и към обстоятелствата в личния си живот, но въпреки това са в топ 3 на потребителите в Европа, които възнамеряват да харчат повече през тази година. Това показват данните от проучването "Обсерватория" на френската финансова група BNP Paribas Personal Finance, което изследва потребителските нагласи в 17 държави на континента. България участва в него от 2017 г.

Склонността към по-засилено потребление не е изненадваща на фона на растящата инфлация. При това анализаторите от БНП "Париба Лични финанси" отбелязват, че изследването е проведено през ноември 2021 г., а оттогава инфлационните тенденции в икономиката както на ниво ЕС, така и в България са още по-ясно изразени. Така на въпрос дали през следващите 12 месеца възнамеряват да харчат повече, 52% от участвалите в допитването българи дават положителен отговор, докато година по-рано този дял е бил 42%. Това отрежда на страната челно място след Словакия (83%) и Румъния (59%) при средно 41% за европейците.

Българите са и потребителите, които в най-голяма степен имат усещането за съществен ръст на цените през последните 12 месеца. Общо 96% от потребителите в страната ни посочват, че цените са нараснали за изминалата година, като 80% говорят за "значително увеличение" - най-висок дял сред хората в Европа.

Кръговото потребление набира скорост, България засега изостава

Тазгодишното издание на "Обсерватория" е фокусирано върху растящата значимост на т.нар. кръгово потребление за икономиките в Европа. В по-голямата си част и европейците като цяло (64%), и българите в частност (52%) казват, че са запознати с концепцията за кръгова икономика. Нагласите към кръговата икономика също са изключително позитивни, показва проучването. Според резултатите от него 85% от хората в Европа и 86% от тези в България посочват, че я възприемат по положителен начин - потребителите смятат, че кръговата икономика позволява да се опазват околната среда и природните ресурси, да се разработват иновативни продукти и производствени процеси, както и да се създават нови работни места.

Същевременно обаче ножицата се разтваря съществено, когато става дума за развитието на кръговата икономика в отделните страни и усещането на хората доколко са информирани по темата. Например, докато средно за Европа 36% от хората отчитат, че тези нови модели на правене на бизнес и на потребителско поведение са добре развити в собствената им държава, в България такова мнение споделят едва 6% от анкетираните. На въпроса дали се смятат добре информирани за начините, по които могат да намалят отпадъците, да рециклират или да дадат втори живот на използвани предмети, положително отговарят 59% от европейците спрямо 37% от българите.

Двигателите на промяната в ритейла

Стремежът за намаляване на отпадъците, рециклирането им и удължаването на живота на продуктите е една от основните тенденциите, които авторите на "Обсерватория" виждат като двигател на кръговото потребление в развитите страни в следващите години. Тя е известна и като 3R - Reduce, Reuse, Recycle (или "Намаляване, повторна употреба, рециклиране"). В тази връзка изследването отчита, че 81% от хората в Европа ремонтират, подаряват или препродават уреди, които не използват. В България делът също е голям - 73%.

За промяната в потребителското поведение говори и главният анализатор от Forrester Сухарита Кодали в презентацията си в рамките на организираната от "Капитал" конференция Ecommerce and Retail Summit, която се проведе на 2 юни в Sofia Tech Park. Тя цитира данни от проучване на McKinsey, според което от началото на пандемията от COVID-19 през 2020 г. 38% от потребителите полагат повече усилия да рециклират. Същевременно 26% от хората избират да купуват по-малко, но по-качествени продукти, които ще имат по-дълъг живот. А 21% от представителите на т.нар. поколение Z заявяват намеренията си да пазаруват стоки втора употреба в бъдеще.

Растящият стремеж хората все по-често да търсят уреди с по-дълъг живот и/или такива, които могат да бъдат ремонтирани, е друг съществен тренд, който според анализаторите от BNP Paribas Personal Finance ще движи кръговото потребление - хората все по-често ще търсят уреди с по-дълъг живот и/или такива, които могат да бъдат ремонтирани. През миналата година Франция стана първата държава в Европа, въвела за някои категории продукти т.нар. "индекс на поправимост", който предоставя информация до каква степен те могат да бъдат ремонтирани. В "Обсерватория" тази година авторите изследват и това доколко потребителите отдават или биха отдали важност на подобен индекс. А резултатите показват, че значителна част от потребителите - средно 86% в Европа и 85% в България - посочват, че наличието на такъв индекс би било съществен фактор при избора на даден продукт, като над две трети от хората (70%) казват, че биха платили за такива стоки.

Третата съществена тенденция, която анализаторите очертават като важна движеща сила за кръговото потребление, е т.нар. възход на потребителя предприемач. Става дума за това, че хората ще участват все по-активно на пазара в ролята на продавачи или купувачи на употребявани продукти. Водещ мотив за покупката на стоки втора употреба е желанието да се спестят пари - посочват по 52% и от европейците, и от българите. Известна разлика обаче се вижда при останалите причини - на второ място за европейците е убеждението, че това е добра практика за опазване на ресурсите и околната среда (36%), докато при българите втората най-често цитирана причина е възможността по този начин да купуват повече и да имат достъп до продукти, които иначе не биха могли да си позволят (36%).

Оптимизирането на личните финанси е сред водещите причини, поради които хората решават да продадат стоки, от които вече нямат нужда или не използват към момента. Стремежът за получаване на допълнителен доход обаче се посочва също толкова често, колкото и желанието за освобождаване на място у дома - 39%. Данните от "Обсерватория" показват, че през последните 12 месеца близо две трети от европейците (62%) и над половината от българите (56%) са продавали употребявани стоки. А средният месечен доход от такива продажби е 48 евро за потребителите в България спрямо 77 евро средно за хората в Европа.

Двойствената роля на интернет платформите

Резултатите от проучването "Обсерватория" очертават и още една интересна тенденция - и европейците като цяло, и българите в частност предпочитат да купуват употребявани стоки от специализирани в това търговци на дребно и директно от брандове, но когато искат да продадат свои вещи, най-често избират т.нар. потребителски платформи (consumer2consumer C2C), предназначени за обмен между физически лица. Данните сочат още, че въпреки растящата популярност на C2C платформите 57% от хората в Европа очакват именно ритейлърите да движат кръговата икономика, като в България делът е още по-висок - 72%. От БНП "Париба Лични финанси" обясняват това с по-осезаемото усещане за сигурност, което хората имат, когато пазаруват от търговец в сравнение с купуването от друго физическо лице.

За известно нарастване на напрежението между отделните играчи на ритейл пазара говори и Сухарита Кодали. По думите й, ако допреди 20-25 години основната част от продажбите на дребно се е случвала през т.нар. традиционни дистрибутори - главно мултибранд търговци и в по-малка степен някои брандове, които са продавали директно на потребителите - то сега т.нар. маркетплейс платформи играят все по-важна роля. Според цитирано от Кодали проучване на Forrester от 2021 г. сред мениджъри, ангажирани с дигиталните продажби на брандовете им, над половината от тях (59%) са доволни от присъствието си на маркетплейс платформа, а 87% отчитат добавена стойност от това. Същевременно обаче респондентите асоциират този тип платформи и с доста проблеми, сред които присъствието на продавачи със спорна репутация (87%), продажби на фалшификати (70%), по-трудно получаване на данни за потребителите (68%), конфликт с другите канали за продажба на даден бранд (67%) и др.

Пандемията подсили е-търговията, но възходът не е гарантиран

Електронната търговия в глобален мащаб е нараснала с 45.9% през 2020 г. заради пандемията от COVID-19, но с постепенното нормализиране на ситуацията този бурен темп на растеж се забавя, макар и да остава двуцифрен и през 2021 г. - с 15.8%. Това показват данни на агенция Kantar, представени от регионалния й управляващ директор за Югоизточна Европа Марчела Абрашева по време на конференцията Ecommerce and Retail Summit. Същевременно делът на онлайн продажбите спрямо общите продажби на бързооборотни стоки (FMCG) в световен мащаб също расте - от 4.8% през 2019 г., до 7.2% през 2021 г. Наблюденията на агенцията обаче показват, че с успокояването на ситуацията на здравния фронт, потребителите се завръщат към пазаруването във физически обекти.

Това се илюстрира и от сравнение на данните за потребителските нагласи в България, измерени от Kantar през 2020 г. и през 2022 г. "Ковид фактора вече го няма или поне ефектът му отслабва, посочва Абрашева. Така, ако през 2020 г. 22% от хората са очаквали в следващите 3 месеца да увеличат пазаруването си онлайн, то през 2022 г. делът вече е 9%. Добрата новина за играчите в сферата на онлайн търговията идва от това, че въпреки този спад, все още около 20% от потребителите споделят, че през последния месец са купили нещо онлайн за първи път (спрямо 24% през 2022 г.).
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scuby avatar :-(
    scuby
    • - 1
    • + 1

    Искат не искат ще планират повече разходи. Тези надуха инфлацията до нива, които не се помнят у нас :(

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал