Shutterstock
Shutterstock    ©  Shutterstock

Как Зелената сделка ще промени производството на потребителски стоки

Новите стандарти за облекло, електроника, козметика и др. ще свият вноса от трети страни с ниски доходи, което ще доведе до трусове в някои от тях

Shutterstock    ©  Shutterstock
Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • ЕС е нетен вносител на потребителски стоки, а огромна част от производствените негативи и от отпадъците остават в страните производителки
  • За да намали ековъздействието ЕК въвежда стандарти за повторна употреба, рециклиране, безотпадни продукти и т.н., които ще своят вноса
  • Някои страни са силно зависими от износа на такива стоки за ЕС и това ще е шок за икономиките им

Потребителските стоки, които близо 450 милиона жители на ЕС използват в изобилни количества в ежедневието си, са голям екологиен проблем с разнообразни измерения. Тук се включва облеклото, козметиката и хигиенните продукти, електронните устройства и опаковките от тези стоки. Целите на европейската Зелена сделка са амбициозни в тази част: ЕС иска да намали значително цялостното използване на материали, които са ресурсоемики и енергоемки и са трудни за рециклиране. Това означава няколко неща:


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Влезте в профила си Регистрация

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕС е нетен вносител на потребителски стоки, а огромна част от производствените негативи и от отпадъците остават в страните производителки
  • За да намали ековъздействието ЕК въвежда стандарти за повторна употреба, рециклиране, безотпадни продукти и т.н., които ще своят вноса
  • Някои страни са силно зависими от износа на такива стоки за ЕС и това ще е шок за икономиките им

Потребителските стоки, които близо 450 милиона жители на ЕС използват в изобилни количества в ежедневието си, са голям екологиен проблем с разнообразни измерения. Тук се включва облеклото, козметиката и хигиенните продукти, електронните устройства и опаковките от тези стоки. Целите на европейската Зелена сделка са амбициозни в тази част: ЕС иска да намали значително цялостното използване на материали, които са ресурсоемики и енергоемки и са трудни за рециклиране. Това означава няколко неща:

  • Продуктите трябва да станат по-дълготрайни, да могат да се поправят по-лесно, да са рециклируеми и да имат дизайн, който позволява повторна употреба и смяна на части.
  • Повече продукти, които са безотпадни или са създадени от рециклирани материали
  • Ще се свие цялостното потребление и на вноса на продукти, които не отговарят на новите стандарти

Огромната част от тези стоки обаче се създават не в ЕС, а в развиващи се държави, които са икономически зависими от огромното потребление на ЕС. Ограничаването на вноса би имало силен негативен ефект върху тях и това трябва да се има предвид. За това предупреждава докладът "Компас за международна промяна на системата", посветен на глобалния ефект от Зелената сделка на ЕС. Той е изготвен от Open Society European Policy Institute (OSEPI), Club of Rome и компанията SYSTEMIQ и се ползва с подкрепата и одобрението на ЕК.

Документът разглежда вероятните международни последици от европейския зелен преход в осем базови икономически екосистеми. В поредица публикации "Капитал" представя прогнозата за ефектите в тях. Тук може да прочетете какви ще са ефектите в строителството, хранителния сектор и транспорта.

Сектор с огромни дефекти

Eкологичните и социалните негативи от производството на повечето потребителски стоки реално са за страните производителки, докато ЕС е голям нетен вносител. Например разхищението на 90% от водата и 75% от емисиите на парникови газове от текстилната индустрия се случват извън ЕС, а дрехите се внасят готови основно от Азия (стойността на този внос е 109 млрд евро, а три четвърти идва от Китай, Бангладеш и Турция). По същия начин в електронната индустрия 85% от емисиите и 90% от другите замърсители се генерират по международните вериги за доставки. Добивът на критични за електрониката суровини например носи огромни рискове за околната среда в Китай, Демократична република Конго, Руанда и САЩ.

В същото време европейският ритейл сектор се възползва от нарасналото търсене на потребителски стоки. В Европа има гигантски модни ритейлъри - например Inditex с приходи от 28,2 млрд евро преди пандемията. Континентът е третият по големина пазар за електроника и медийни продукти в света с приходи от 72 млрд евро през 2019 г. и очакван среден темп на растеж от 7% годишно. до 2024 г. Компютърните и електронните продукти са сред първите две категории вносни продукти в ЕС (13% от общия внос).

Какво е положението сега

  • Екологичната и социалната тежест от производството сега е изнесена в държави извън ЕС
  • Отпадъците на бързата мода и потребителската електроника от ЕС причиняват опасно замърсяване и здравни рискове в страни с ниски доходи
  • Вносът на текстил от ЕС води до икономическа зависимост в Бангладеш, Камбоджа, Мианмар и Кения, както и няколко други държави
  • В големите държави, производителки на потребителски стоки, пазарната сила на ЕС води до несигурни условия на труд


Електронните отпадъци и отпадъците от бързата мода, генерирани от прекомерното потребление в Европа, обаче се изнасят в трети страни - основно в Африка и Югоизточна Азия, създавайки сериозни рискове за здравето и щети за околната среда в тези региони. Европа е изнесла 11,6 млн тона електронни отпадъци през 2017 г.

Някои от дестинациите за тези отпадъци - страни с ниски доходи като Гана, Нигерия и Тайланд, всъщност нямат необходимия капацитет да ги рециклират. Огромна част от тях отиват в депа, изгарят се или се търгуват незаконно. Проблемът с електронните отпадъци има потенциал да създаде здравни кризи в градските райони, като работници в незаконни депата са изложени на токсични съединения, някои от които са канцерогенни. Отделно тези отпадъци могат да замърсят подземни води, почва и въздух.

Депата за продукти от бърза мода също могат да причинят екологични и здравни кризи: ганайският град Акра например преживява големи наводнения, които се влошават от отпадъците от дрехи, които запушват каналите и улуците и пречат на отводняването, което увеличава риска от разпространение на малария и холера. В продуктите на бързата мода се съдържат и потенциално токсични съединения и трудно разградими синтетични влакна, чието разграждане може да отнеме до 200 години, изпускайки микро пластмаса в естествена среда и/или създаване на токсични изпарения при горене. А в депата за дрехи нерядко има пожари.

Икономически проблем е и голямата зависимост на някои отделни държави от износа на текстил за ЕС - сред тях са Бангладеш, Камбоджа и Мианмар и все повече африкански страни, например Кения. Бангладеш е вторият по големина износител на дрехи и текстил в света след Китай, а секторът формира почти 90% от износа на страната. Над половината този износ е за ЕС. Друг основен източник на текстил за ЕС е Камбоджа, където секторът представлява 11% от БВП. Производството за бърза мода нараства бързо и в Африка: там е вторият по големина сектор след селското стопанство с пазарна стойност от 31 млрд долара през 2020 г. и постоянни темпове на растеж. Африка според някои е "новата евтина фабрика в света".

Рискове и възможности

Трансформацията на европейската екосистема за потребителски стоки трябва да е мащабна, за да постигне целите на Зелената сделка. На първо място, трябва да се намали вноса и потреблението на стоки, изработени с енергоемки и нерециклируеми суровини. На второ място, трябва да се въведат политики, които изискват продуктите да имат подобрен дизайн, който позволява повторна употреба, възможности за ремонт, така че да се удължи живота им, както и рециклиране. На трето място, ще се насърчат безотпадните продукти и тези с увеличено използване на вторични материали.

Какво ще се промени?

  • Ограничаването на вноса на проблемни потребителски стоки като електроника и текстил може значително да намали приходите на държавите производителки и печалбите на местните компании, допълнително влошавайки и без това несигурните условия на труд.
  • Въвеждането на устойчиви продуктови стандарти е добро решение за околната среда, но може да бъде и де факто търговска бариера в краткосрочен план.
  • Ще са нужни и значителни подобрения в прозрачността и ценообразуването, за да се увеличат положителните въздействия на тези стандарти.


Свиването на вноса на проблемни и неотговарящи на новите стандарти продукти ще е голямо социално-икономическо предизвикателство за страните, зависими от износа към ЕС. В краткосрочен план тези мерки ще намаля печалбите на компаниите производителки и допълнително ще изострят проблемите с и без това лошите работни условия.

Сериозно ще са засегнати страни с ниска икономическа диверсификация - като Бангладеш и Камбоджа, които са силно зависими от европейското търсене. Спадът в търсенето може да доведе до икономически шокове и загуба на работни места там и съответно значителни социални проблеми - възможностите за алтернативна заетост в тези страни не са големи. Намаляващото търсене ще увеличи конкуренцията и ще намали още цените за по-нерегулирани пазари - особено в бързата мода. На този фон производителите ще искат да намалят разходите си още повече.

Все пак стандартите за по-устойчиви продукти биха могли да подобрят екологичния и социален отпечатък по веригата, вкл и в тези страни. Дори потреблението в ЕС да спадне, такова ще продължи да има и международната търговия ще трябва да отговори. Ще е нужно тясно сътрудничество по цялата верига на стойността, за да се покрият стандартите, които целят за подобряване на възможностите за рециклиране или повторно използване на продуктите (например Директивата за екодизайн), намаляне на опаковките и т.н.. Това реално може да намали генерирането на отпадъци и намали отрицателните въздействия от тях.

Със сигурност обаче ще са нужни и значителни подобрения в прозрачността и ценообразуването, за да имат тези стандарти положителен ефект - това ще е трудно заради сложността на веригите за доставки.

От друга страна, тези стандарти могат да действат и като фактически търговски бариери в краткосрочен план.

Те биха могли да действат като фактически търговски бариери, които ще облагодетелстват производителите от страни, като САЩ, Австралия, Бразилия, Китай, Япония, които вече са въвели стандарти, подобни на тези в ЕС и ще спъват тези, които ги нямат.

Все още няма коментари
Нов коментар