Защо нахут, дижонска горчица и шампанско са в дефицит тази година

Комбинация от лоши фактори като войната в Украйна, климатичните промени и пандемията предизвика недостиг на определени продукти на някои пазари

Бюлетин Ритейл Ритейл

Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща

Темата накратко
  • Руската инвазия в Украйна удари производството на нахут - двете страни са ключови доставчици, а реколтите в други големи производителки пострадаха от лошо време.
  • По същите причини има недостиг и на синап - основната суровина за любимата на фарнацузите дижонска горчица.
  • Планираните количества за производство на шампанско са били намалени през 2020 г заради пандемията - сега обаче търсенето е възстановено и пазара започва да изпитва недостиг.

Войната в Украйна, която ограничи износа на зърно, царевица и слънчоглед от страната, заедно със зачестилите екстремни климатични прояви - горещи вълни, суша, наводнения, пожари и постефектите от пандемията, тази година създадоха перфектна буря и разбудиха страховете за продоволствената сигурност. Това пък качи цените на суровините на влакче на ужасите.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Руската инвазия в Украйна удари производството на нахут - двете страни са ключови доставчици, а реколтите в други големи производителки пострадаха от лошо време.
  • По същите причини има недостиг и на синап - основната суровина за любимата на фарнацузите дижонска горчица.
  • Планираните количества за производство на шампанско са били намалени през 2020 г заради пандемията - сега обаче търсенето е възстановено и пазара започва да изпитва недостиг.

Войната в Украйна, която ограничи износа на зърно, царевица и слънчоглед от страната, заедно със зачестилите екстремни климатични прояви - горещи вълни, суша, наводнения, пожари и постефектите от пандемията, тази година създадоха перфектна буря и разбудиха страховете за продоволствената сигурност. Това пък качи цените на суровините на влакче на ужасите.

Докато светът с тревога следеше ще има ли истински недостиг на основни храни, няколко други любими продукти се оказаха в различна степен жертви на комбинацията от неблагоприятни събития. Производството на някои от тях значително намаля - като това на дижонската горчица. Други като нахута трудно се намират по рафтовете на определени пазари, а трети като шампанското тази година ще се среща по-рядко и вероятно ще е и по-скъпо заради ограничено производство.

Лошо време за феновете на хумуса

Всички обичат хумус, но той се прави от нахут, а руската инвазия в Украйна доведе до голям спад в производството - и двете страни са ключови световни доставчици. Тази година Украйна не успя да засее цялата си реколта от нахут, елиминирайки 50 000 тона, които обикновено са за Европа. Санкциите за Русия също възпрепятстват покупките на нейните селскостопански продукти - Русия обикновено представлява около 25% от световната търговия с нахут. Според данни на Global Pulse Confederation глобалните доставки може да спаднат с 20% тази година.

На този фон най-големите купувачи от Южна Азия и Средиземноморието се опитват да вземат по-голям пай от намаляващите запаси и в САЩ - четвъртия по големина производител на нахут в света. "Когато избухна войната между Русия и Украйна, търсенето бумна", каза Джеф ван Певенидж, главен изпълнителен директор на Columbia Grain International, търговец и доставчик на зърно и варива със седалище в Портланд, Орегон. "Видяхме силно търсене от Китай, след това бяха обаждания от клиенти в Пакистан и Бангладеш." Тази година обаче лошо време в САЩ затрудни пролетната сеитба и фермерите дадоха приоритет на по-доходоносни основни култури като пшеница и царевица, сочат правителствени данни, цитирани от Reuters. Цените на суровината там са скочили средно с над 15%.

В Австралия, най-големият износител на нахут, фермерите се бориха с наводнени полета, а продавачите имаха трудности да осигурят място за контейнери на океанските товарни кораби - ковид все още носи проблеми за веригата за доставки, както и самата война в Украйна, която променя търговски маршрути на корабите, оскъпявайки още доставките. Турция на този фон издаде забрана за износ, а добивите в Мексико се свиха поради метеорологичните проблеми.

Всичко това е особен проблем за развиващия се свят, който разчита на нахута буквално за изхранването си. От нахут се правят хумус, брашно, супи, яхнии и къри. Те стават все по-популярни в развития свят - особено сред почитателите на растителните протеини, но тези ястия са ключови за диетите на хората в Индия и Близкия изток - места, които вече се затрудняват да покрият нарастващите разходи за внос на храни.

Нахутът на практика е основният източник на протеини за около 20% от света. Tой обаче е много уязвим от промените в климата, тъй като 10 хил. години култивирано отглеждане са го лишили от генетичното му разнообразие, а това затруднява адаптирането му към суша и болести. Изследователи събрат семена и ДНК от диви двойници на опитомения нахут в Турция и Кюрдистан, надявайки се да отгледат растение, което е по-устойчиво на суша, екстремни горещини и вредители.

Френска трагедия

С доза ирония авторитетното издание FT наскоро излезе със заглавие "Великата френска криза с дижонска горчица". За местните общности обаче това си е съвсем реална драма - всеки французин изяжда средно по килограм дижонска горчица на година, а тя е и ключов продукт за френската кухня. Нея обаче я няма в магазините и в хладилниците. Когато се намери, е по-скъпа с около 15% от началото на годината.

Франция изпитва остър недостиг на дижонска горчица заради липсата на основната й съставка - синап. Причината само донякъде е войната в Украйна, която е сред водещите производители на тази суровина в света. Лошото време в Бургундия във Франция и в Канада и горещата вълна миналата година са се отразили сериозно на реколтите и там.

Износът на синап от Канада се е свил с между една трета и наполовина. Северноамериканската страна заедно с Непал е водещ производител. Реколтата във Франция миналата година пък е отбелязала сходен срив. Още преди това обаче пандемията създаде проблеми по веригата на доставките. Така синапеното семе се оказа с два-три пъти по-висока цена на едро - въпреки това производителите на горчица са готови да платят цената. Ако успеят да си уредят доставки, разбира се.

Лошо преценени решения пък внесоха известен смут на пазара на шампанско. В последните две години търсенето на луксозната напитка бе силно непостоянно заради ковид и периодично затваряните ресторанти. През 2020 г. например търсенето е било с почти 20% по-ниско според Comité Interprofessionnel du Vin de Champagne (CIVC), търговската организация за региона Шампан. През 2021 г. колебанията продължиха, но сега търсенето на шампанско се е върнало до нивата преди пандемията.

Това обаче създава проблем. CIVC определя лимити за производство на шампанско всяка година според реколтата, преценката какви количества да отлежават и т.н. През 2020 г., когато търсенето бе ниско, бордът е определил с около 25% по-ниска горна граница за производство на шампанско спрямо 2019 г. При възстановяване на пазара обаче това ще създаде по-голямо търсене от предлагането - ефектът тепърва предстои да се усеща, защото по закон дори най-непретенциозното шампанско трябва да прекара минимум 15 месеца върху утайките, преди да се бутилира - процес, който също отнема време, а за част от вината отлежаването е най-малко две години, а често и много повече.

Редом с другото през 2021 г. регионът на Шампан изпита тежки климатични проблеми - горещини през март, последвани от дни на слана, проливни дъждове през юни и юли. Няколко производителя са загубили над половината реколта. "В Шампан има 34 хил. ха и приблизително 16 хил. производителя", казва Лорънс Аламанос, мениджър експорт на шампанската къща Ayala. "Виждаме ефект на доминото, като първо са засегнати големите къщи, а след това по-малко известните", казва той, цитиран от Winemag.

Шампанското е луксозен продукт и ще го има за тези, за които цената не е проблем. Но хората, свикнали да си позволяват по няколко бутилки годишно за повод, може би ще се замислят, преди да посегнат към рафта. "Търсенето на най-добрите кювета расте - и цените им се увеличават - с по-бързи темпове, отколкото сме виждали досега", казва пред същото издание изпълнителният директор на вносителя MHW Гейб Баркли.

Лошата новина е, че производството няма да се върне към нормалното за няколко години и цените вероятно ще продължат да се увеличават. Дори при перфектна верига за доставки времето и материалите, необходими за създаването на шампанско, няма да позволят запасите да наваксат за една нощ.

Кои други продукти са уязвими от различни фактори

Захар. Тази година Бразилия, изглежда, е пренасочила повече захарна тръстика към производство на етанол, а не към захар, заради високите цени на енергията, писа наскоро Reuters. Това може да означава спад в предлагането на захар, което да доведе до повишаване на цените.

Вино. Лозите принципно са изключително адаптивни растения, но виненото грозде все пак изисква специфичен климат - захари, киселини и танини трябва да са в определени нива и баланс, за да има вино, такова, каквото го познаваме. Промяната на климата променя даденостите на някои региони, които губят отличителните си характеристики. Редом с това екстремните климатични събития имат силата да унищожат цели реколти. Винопроизводството със сигурност ще търпи много промени в следващите десетилетия.

Сардини. Уловът на малки риби като сардини, херинга и аншоа се смята за най-устойчив, защото те са в изобилие и са подходящи за улов от малките рибари. Но повишаващите се температури на океаните са смъртоносни за яйцата на сардините, а и видът се храни с планктон, който става все по-оскъден в някои части на света поради все по-променливите модели на вятъра. Южните Кариби отчитат срив с 87% на риболова на сардини за десетилетие. Изследванията показват, че популациите на сардини в Тихия океан ще пътуват все по на север към по-хладните води.

Бадеми. Калифорния отглежда около 80% от бадемите в света. Тази култура изисква огромно количество вода, а щатът е изправен пред недостиг на вода. Изследователите проучват дали производството на бадеми може в крайна сметка да се измести на север към Орегон и Вашингтон, които до 2050 г. може да са достатъчно топли, за да поддържат реколтата.

Миди. Стриди и миди започват да изграждат черупките си още когато са с размер на леща, филтрирайки калций и варовик от водите. Киселинността на океаните обаче се увеличава поради нарастващите нива на CO2 и това пречи на мидите да изградят добре черупките си. Те растат по-бавно, което ги прави по-уязвими за хищници. Според някои доклади подкисляването на океана може да намали популацията им с до 50% за няколко десетилетия.

Царевица. Царевицата е най-важната култура за много големи общности по света, но зърното е чувствително към повишаващите се температури и намаляващите валежи, така че здрава реколта може да бъде извадена от строя рязко от ненавременна суша. Променящият се климат като цяло се очаква да намали скоростта на растеж на царевицата - с около 7% при глобалното повишаване на температурата с 1 градус по Целзий.

Кафе. По-високите температури, по-интензивният дъжд и постоянната влажност вредят силно на кафеените плантации. Според проучване от 2012 до 2017 г. поради глобалното затопляне можем да загубим 50% от земята, подходяща за отглеждане на кафе, до 2050 г.

Ориз. С ориз се изхранва повече от половината население на света. Културата е податлива на суша или непредсказуеми валежи, но най-големият враг може да е покачването на морското равнище. В Бангладеш - един от най-големите производители в света, крайбрежните наводнения буквално осоляват земята, което прави невъзможно обработването на оризовите полета. 80% от световния ориз се произвежда от дребни фермери без ресурси за противодействие. Очаква се в следващите десетилетия мнозина да мигрират във вътрешността на страната. Изследователи сега селектират сортове ориз, които са устойчиви на суша и наводнения, за да се адаптират към променящите се климатични условия.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    scd16611439131137559 avatar :-|
    Influocial tech

    That was such an interesting article. Thank you so much for this valuable information.
    Certificate Attestation

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал