AMD вече диша във врата на Intel
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

AMD вече диша във врата на Intel

AMD вече диша във врата на Intel

Момчил МИЛЕВ
1004 прочитания

Вечните конкуренти на микропроцесорния фронт AMD и Intel навлязоха в нова фаза на съперничеството помежду си. Досега трудно можеше да се говори за истинска конкуренция, тъй като хардуерният Голиат Intel безапелационно властваше в този пазарен сектор. Последните поколения чипове на двете компания обаче изненадващо могат да обърнат нещата. На 9 август фирмата AMD представи своя нов процесор Athlon (известен сред потребителите просто като К7), който за ужас на Intel вероятно ще се окаже по-бърз от всички свои аналози.
Досега чиповете на Intel от клас Pentium II и Pentium III не срещаха почти никаква сериозна съпротива. С К6-2 и К6-III AMD нахлу с гръм и трясък на пазара на компютърните системи от нисък и среден клас. Високопроизводителните конфигурации обаче оставаха недостъпни за по-малката, но доста агресивна микропроцесорна компания. Просто нейните чипове не успяваха да достигнат модификациите на Intel по отношение на тактовата честота и изчисленията с “плаваща запетая”. Появата на Athlon обаче разтърси из основи представите за това чие е лидерското място. Със своите 22 милиона транзистора, новият процесор на AMD се превръща в основен претендент за лидерското място на този пазар.
Колкото и впечатляващо да звучат различните технически детайли за “революционни” нововъведения в различните чипове, най-важният фактор си остава “суровата” производителност. Може би най-голямо значение в това отношение има тактовата честота на микропроцесорите. В момента и Athlon, и Pentium III се продават в 600-мегахерцовите си модификации. AMD планира да пусне на пазара 650-мегахерцовия чип до три седмици, а 700-мегахерцовия - до края на годината. В това отношение Intel вече е принуден да поеме позицията на догонващия. Истинското съревнование обаче ще започне в началото на 2000 г., когато двете фирми ще се надпреварват за приза “първи производител на комерсиален микропроцесор със скорост от 1 гигахерц”.
Дистрибуторските цени на AMD също имат доста агресивен характер и вероятно ще принудят конкурентите от Intel да преразгледат своите тарифи. Най-бързата 650-мегахерцова версия на Athlon излиза на пазара със стартова цена от 849 долара. Малко по-бавният 600-мегахерцов вариант на процесора ще се продава за 615 долара. При 55-мегахерцовата модификация цената вече пада на $449, а 500-мегахерцовата достига съвсем приемливите $249. Компютърните конфигурации с различните видове Athlon първоначално ще струват между 1299 и 2499 долара.
Резултатите от първоначалните тестове на конкурентните процесори в 600-мегахерцовите им варианти е доста съкрушителен за Intel. Процесорът Athlon демонстрира впечатляващи резултати по отношение на чистата производителност. Програмата FutureMark’s 3DMark 99 Max CPUMark, която проверява възможностите на чиповете при обработката на триизмерна графика, отчитат, че процесорът на AMD е между 15 и 17 на сто по-бърз от своя съперник. “Вече успяхме да наваксаме изоставането си по отношение на операциите с “плаваща запетая” и това ни позволи да създадем най-мощния процесор за PC-съвместими компютри”, твърди Боб Хърб, вицепрезидент на AMD. “Процесорът Athlon всъщност е първото предизвикателство към Intel относно лидерското място на пазара на високопроизводителните компютри. Досега всички потребители, за които скоростта е от ключово значение, можеха да си избират различни машини, но всяка от тях неизменно работеше с някаква модификация на Pentium. Сега съществува възможност този фактически монопол да бъде разбит”, споделя Боб Хърб.
И двата конкурентни процесора са направени по така наречената 25-микронна технология, което ще рече, че всеки полупроводников елемент в чиповете е с размер 25 микрона. Според плановете на Intel през есента на пазара трябва да се появи нова модификация на Pentium III по кодовото наименование Coppermine. Той ще бъде направен на базата на принципно нова технология, която се базира на медни сплави, и ще позволи размерът на полупроводниковите елементи да бъде намален до 18 микрона. Това ще позволи да бъде намален разходът на енергия и да се увеличи максималната тактова честота. Въпреки че още не е анонсирала планове за преминаване към 18-микронната технология, AMD със сигурност ще прибегне към подобен ход в близко или по-далечно бъдеще.
Процесорът Athlon работи с 128 килобайта първична вътрешна кеш-памет (L1) за разлика oт своя съперник Pentium III, който има само 32 килобайта. Кеш-паметта е направена заради неколкократно по-голямата скорост на микропроцесора в сравнение с останалите компоненти на компютъра. Тя е направена от чипове с много голяма скорост за достъп, където се складира информацията, след като бъде обработена от процесора. Четири пъти по-големият вътрешен кеш на Athlon определено е предимство, макар и не чак толкова голямо, колкото може би изглежда на база на цифрите. Производителността зависи много и от начина, по който е интегриран контролерът на кеш-паметта.
Малко по-важен може би е вътрешният кеш от типа L2, който е свързан с отделна шина, която работи с половината от скоростта на микропроцесора. По този показател чиповете на Intel и AMD са с изравнени показатели, тъй като разполагат с 512 килобайта памет. В това отношение Intel дори е с едни гърди напред, тъй като модифицираният за сървъри чип Xeon използва 512 килобайта кеш-памет, която работи с пълната скорост на микропроцесора. Очаква се в скоро време AMD да пусне подобни варианти и на своя Athlon. С появата на Coppermine Intel може и окончателно да си върне първенството, тъй като ще пусне в продажба и масов процесор с 256 килобайта вътрешен, който работи с шина на пълна скорост.
По отношение на графиката и мултимедиата двата процесора имат доста сходни показатели. Те предлагат отделен набор от инструкции, които се отнасят специално за обработката на картина и звук. При Althon този пакет от нови команди се нарича 3DNow, а при Intel - SSE. Въпреки че са доста подобни, мултимедийните инструкции на двата процесора трябва да се поддържат поотделно от програмите и графичните драйвъри.
Сериозно предизвикателство на процесорите Athlon е възможността те да поддържат дънни платки, които могат да работят на тактова честота до 200 мегахерца. В момента повечето компютри, включително и системите с Pentium II,I, работят с половината от тази скорост. Сериозният проблем в случая е, че закупуването на Athlon автоматично ще принуди потребителите да си купят и нова дънна платка, а това ще убие основния коз на AMD - ниската цена. Сериозен проблем ще се окаже и разликата в слотовете, които процесорите на AMD и Intel поддържат. Това определено ще предизвика проблеми със съвместимостта и закрепостяване на потребителите към определени производители на дънни платки и процесори. За сметка на това конкуренцията със сигурност ще предизвика спадане на цените, от което потребителят в крайна сметка може и да спечели.
И въпреки всичко процесорите съперници засега са твърде подобни по отношение на вътрешната архитектура. Когато Intel пусне на пазара чипове с интегрирания L2-кеш, вероятно би имал предимство при работа с определени приложения. Но истинският въпрос си остава тактовата честота. Само времето може да каже коя технология ще издържи по-дълго на все по-бързо покачващата се тактова честота. В тази битка последната дума може да имат не толкова производителите на процесори, а по-скоро конструкторите на охладителни системи за тях.

Вечните конкуренти на микропроцесорния фронт AMD и Intel навлязоха в нова фаза на съперничеството помежду си. Досега трудно можеше да се говори за истинска конкуренция, тъй като хардуерният Голиат Intel безапелационно властваше в този пазарен сектор. Последните поколения чипове на двете компания обаче изненадващо могат да обърнат нещата. На 9 август фирмата AMD представи своя нов процесор Athlon (известен сред потребителите просто като К7), който за ужас на Intel вероятно ще се окаже по-бърз от всички свои аналози.
Досега чиповете на Intel от клас Pentium II и Pentium III не срещаха почти никаква сериозна съпротива. С К6-2 и К6-III AMD нахлу с гръм и трясък на пазара на компютърните системи от нисък и среден клас. Високопроизводителните конфигурации обаче оставаха недостъпни за по-малката, но доста агресивна микропроцесорна компания. Просто нейните чипове не успяваха да достигнат модификациите на Intel по отношение на тактовата честота и изчисленията с “плаваща запетая”. Появата на Athlon обаче разтърси из основи представите за това чие е лидерското място. Със своите 22 милиона транзистора, новият процесор на AMD се превръща в основен претендент за лидерското място на този пазар.
Колкото и впечатляващо да звучат различните технически детайли за “революционни” нововъведения в различните чипове, най-важният фактор си остава “суровата” производителност. Може би най-голямо значение в това отношение има тактовата честота на микропроцесорите. В момента и Athlon, и Pentium III се продават в 600-мегахерцовите си модификации. AMD планира да пусне на пазара 650-мегахерцовия чип до три седмици, а 700-мегахерцовия - до края на годината. В това отношение Intel вече е принуден да поеме позицията на догонващия. Истинското съревнование обаче ще започне в началото на 2000 г., когато двете фирми ще се надпреварват за приза “първи производител на комерсиален микропроцесор със скорост от 1 гигахерц”.
Дистрибуторските цени на AMD също имат доста агресивен характер и вероятно ще принудят конкурентите от Intel да преразгледат своите тарифи. Най-бързата 650-мегахерцова версия на Athlon излиза на пазара със стартова цена от 849 долара. Малко по-бавният 600-мегахерцов вариант на процесора ще се продава за 615 долара. При 55-мегахерцовата модификация цената вече пада на $449, а 500-мегахерцовата достига съвсем приемливите $249. Компютърните конфигурации с различните видове Athlon първоначално ще струват между 1299 и 2499 долара.
Резултатите от първоначалните тестове на конкурентните процесори в 600-мегахерцовите им варианти е доста съкрушителен за Intel. Процесорът Athlon демонстрира впечатляващи резултати по отношение на чистата производителност. Програмата FutureMark’s 3DMark 99 Max CPUMark, която проверява възможностите на чиповете при обработката на триизмерна графика, отчитат, че процесорът на AMD е между 15 и 17 на сто по-бърз от своя съперник. “Вече успяхме да наваксаме изоставането си по отношение на операциите с “плаваща запетая” и това ни позволи да създадем най-мощния процесор за PC-съвместими компютри”, твърди Боб Хърб, вицепрезидент на AMD. “Процесорът Athlon всъщност е първото предизвикателство към Intel относно лидерското място на пазара на високопроизводителните компютри. Досега всички потребители, за които скоростта е от ключово значение, можеха да си избират различни машини, но всяка от тях неизменно работеше с някаква модификация на Pentium. Сега съществува възможност този фактически монопол да бъде разбит”, споделя Боб Хърб.
И двата конкурентни процесора са направени по така наречената 25-микронна технология, което ще рече, че всеки полупроводников елемент в чиповете е с размер 25 микрона. Според плановете на Intel през есента на пазара трябва да се появи нова модификация на Pentium III по кодовото наименование Coppermine. Той ще бъде направен на базата на принципно нова технология, която се базира на медни сплави, и ще позволи размерът на полупроводниковите елементи да бъде намален до 18 микрона. Това ще позволи да бъде намален разходът на енергия и да се увеличи максималната тактова честота. Въпреки че още не е анонсирала планове за преминаване към 18-микронната технология, AMD със сигурност ще прибегне към подобен ход в близко или по-далечно бъдеще.
Процесорът Athlon работи с 128 килобайта първична вътрешна кеш-памет (L1) за разлика oт своя съперник Pentium III, който има само 32 килобайта. Кеш-паметта е направена заради неколкократно по-голямата скорост на микропроцесора в сравнение с останалите компоненти на компютъра. Тя е направена от чипове с много голяма скорост за достъп, където се складира информацията, след като бъде обработена от процесора. Четири пъти по-големият вътрешен кеш на Athlon определено е предимство, макар и не чак толкова голямо, колкото може би изглежда на база на цифрите. Производителността зависи много и от начина, по който е интегриран контролерът на кеш-паметта.
Малко по-важен може би е вътрешният кеш от типа L2, който е свързан с отделна шина, която работи с половината от скоростта на микропроцесора. По този показател чиповете на Intel и AMD са с изравнени показатели, тъй като разполагат с 512 килобайта памет. В това отношение Intel дори е с едни гърди напред, тъй като модифицираният за сървъри чип Xeon използва 512 килобайта кеш-памет, която работи с пълната скорост на микропроцесора. Очаква се в скоро време AMD да пусне подобни варианти и на своя Athlon. С появата на Coppermine Intel може и окончателно да си върне първенството, тъй като ще пусне в продажба и масов процесор с 256 килобайта вътрешен, който работи с шина на пълна скорост.
По отношение на графиката и мултимедиата двата процесора имат доста сходни показатели. Те предлагат отделен набор от инструкции, които се отнасят специално за обработката на картина и звук. При Althon този пакет от нови команди се нарича 3DNow, а при Intel - SSE. Въпреки че са доста подобни, мултимедийните инструкции на двата процесора трябва да се поддържат поотделно от програмите и графичните драйвъри.
Сериозно предизвикателство на процесорите Athlon е възможността те да поддържат дънни платки, които могат да работят на тактова честота до 200 мегахерца. В момента повечето компютри, включително и системите с Pentium II,I, работят с половината от тази скорост. Сериозният проблем в случая е, че закупуването на Athlon автоматично ще принуди потребителите да си купят и нова дънна платка, а това ще убие основния коз на AMD - ниската цена. Сериозен проблем ще се окаже и разликата в слотовете, които процесорите на AMD и Intel поддържат. Това определено ще предизвика проблеми със съвместимостта и закрепостяване на потребителите към определени производители на дънни платки и процесори. За сметка на това конкуренцията със сигурност ще предизвика спадане на цените, от което потребителят в крайна сметка може и да спечели.
И въпреки всичко процесорите съперници засега са твърде подобни по отношение на вътрешната архитектура. Когато Intel пусне на пазара чипове с интегрирания L2-кеш, вероятно би имал предимство при работа с определени приложения. Но истинският въпрос си остава тактовата честота. Само времето може да каже коя технология ще издържи по-дълго на все по-бързо покачващата се тактова честота. В тази битка последната дума може да имат не толкова производителите на процесори, а по-скоро конструкторите на охладителни системи за тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK