АМД и “Интел” прескочиха бариерата от един гигахерц
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АМД и “Интел” прескочиха бариерата от един гигахерц

АМД и “Интел” прескочиха бариерата от един гигахерц

1178 прочитания

В надпреварата за преодоляването на гигахерцовата бариера AMD и Intel здраво кръстосаха шпаги. Този път победител се оказа АМD, която само три седмици след официалната премиера на 850-мегахерцовите процесори първа обяви пускането и на едногигахерцов процесор с кодовото име “Атлон 1” и изпревари с два дни най-върлия си конкурент “Интел”.
Появата на гигахерцов чип е събитие, равносилно по значение на създаването на свръхзвуков самолет, твърдят експертите от АМД. Значението на това постижение за компютърната индустрия тепърва ще проличи. Само часове след официалното обявяване на новия процесор акциите на компанията-производител скочиха с пет и половина пункта, достигайки рекордните в нейната история 47 1/2. Основният конкурент и доскорошен лидер на процесорния фронт - “Интел”, пък отбеляза спад в стойността на акциите с 1-7/8 пункта до 117 3/8.
Производителността на процесорите или т.нар. тактова честота през последните 25 години се измерваше в милиони операции за секунда (мегахерца). Днес вече ще трябва да говорим за милиарди операции в секунда или гигахерца тактова честота. Създаването на гигахерцов процесор доскоро беше заветната мечта на производителите. В началото на 1975 г. най-бързият чип е с производителност 2 мегахерца. Само допреди три седмици най-бързият процесор в компютърната индустрия беше 850-мегахерцовият AMD Athlon.
А от “Интел” вече обявиха, че въпрос на дни било и пускането на 32-битов процесор с честота 1.5 гигахерца и кодово название “Уиламет” (Willamette). Той ще бъде предназначен за настолни компютърни системи и на практика ще работи 4 пъти по-бързо от стандартните Pentium III процесори.
Производителите на компютри също се разделят на лагери. “Компак” и “Гейтуей” подкрепят АМД, докато “Дел”, “Хюлет-Пакард” и АйБиЕм застават за “Интел”.
Първите модели настолни компютърни системи с едногигахерцов процесор вече могат да бъдат поръчани на “Компак”. Цените на стандартните мултимедийни конфигурации започват от 2500 долара.
Чипът “Уиламет” се базира на нов набор инструкции, които увеличават производителността на системите при сложни изчисления, видеокомпресиране и кодиране на данни.
За второто полугодие на 2000 г. “Интел” планира представянето на 1-ГХц модел Pentium III Xeon, 850-мегахерцов “Пентиум III”-процесор за мобилни системи и нов 700-мегахерцов модел от фамилията “Селерон” (Celeron) с кодовото име “Тимна”. Последният ще бъде с вградени кеш памет от второ ниво и 3D графичен процесор.
От АМД обещават едногигахерцовите процесори за масовите производители да бъдат достъпни през април. Цената на процесорите от първата серия от 1000 броя в САЩ е 1300 долара. Серията “Атлон” има и 850-, 900- и 950-мегахерцови версии, чиито цени варират между 850 и 1000 долара. Цените рязко спадат при 800-мегахерцовите модели - 600 долара, 750-мегахерцовите - около 490 долара, и 700-мегахерцовите, които в началото на март достигнаха скромната цена от 390 долара.
За потребителите подобна висока производителност е по-скоро мираж, отколкото реален продукт. Новите процесори са полезни само на работещите с продукти за видеоредактиране или сложни системи за финансови анализи и прогнози.
За 99% от потребителите и 90% от бизнеса подобна мощ реално е не само ценово недостижима, но и неналожителна.
И докато такава висока производителност на настолните системи е необходима на съвсем ограничен кръг компютърни потребители, високите цени на новите процесори ще се запазят.

В надпреварата за преодоляването на гигахерцовата бариера AMD и Intel здраво кръстосаха шпаги. Този път победител се оказа АМD, която само три седмици след официалната премиера на 850-мегахерцовите процесори първа обяви пускането и на едногигахерцов процесор с кодовото име “Атлон 1” и изпревари с два дни най-върлия си конкурент “Интел”.
Появата на гигахерцов чип е събитие, равносилно по значение на създаването на свръхзвуков самолет, твърдят експертите от АМД. Значението на това постижение за компютърната индустрия тепърва ще проличи. Само часове след официалното обявяване на новия процесор акциите на компанията-производител скочиха с пет и половина пункта, достигайки рекордните в нейната история 47 1/2. Основният конкурент и доскорошен лидер на процесорния фронт - “Интел”, пък отбеляза спад в стойността на акциите с 1-7/8 пункта до 117 3/8.
Производителността на процесорите или т.нар. тактова честота през последните 25 години се измерваше в милиони операции за секунда (мегахерца). Днес вече ще трябва да говорим за милиарди операции в секунда или гигахерца тактова честота. Създаването на гигахерцов процесор доскоро беше заветната мечта на производителите. В началото на 1975 г. най-бързият чип е с производителност 2 мегахерца. Само допреди три седмици най-бързият процесор в компютърната индустрия беше 850-мегахерцовият AMD Athlon.
А от “Интел” вече обявиха, че въпрос на дни било и пускането на 32-битов процесор с честота 1.5 гигахерца и кодово название “Уиламет” (Willamette). Той ще бъде предназначен за настолни компютърни системи и на практика ще работи 4 пъти по-бързо от стандартните Pentium III процесори.
Производителите на компютри също се разделят на лагери. “Компак” и “Гейтуей” подкрепят АМД, докато “Дел”, “Хюлет-Пакард” и АйБиЕм застават за “Интел”.
Първите модели настолни компютърни системи с едногигахерцов процесор вече могат да бъдат поръчани на “Компак”. Цените на стандартните мултимедийни конфигурации започват от 2500 долара.
Чипът “Уиламет” се базира на нов набор инструкции, които увеличават производителността на системите при сложни изчисления, видеокомпресиране и кодиране на данни.
За второто полугодие на 2000 г. “Интел” планира представянето на 1-ГХц модел Pentium III Xeon, 850-мегахерцов “Пентиум III”-процесор за мобилни системи и нов 700-мегахерцов модел от фамилията “Селерон” (Celeron) с кодовото име “Тимна”. Последният ще бъде с вградени кеш памет от второ ниво и 3D графичен процесор.
От АМД обещават едногигахерцовите процесори за масовите производители да бъдат достъпни през април. Цената на процесорите от първата серия от 1000 броя в САЩ е 1300 долара. Серията “Атлон” има и 850-, 900- и 950-мегахерцови версии, чиито цени варират между 850 и 1000 долара. Цените рязко спадат при 800-мегахерцовите модели - 600 долара, 750-мегахерцовите - около 490 долара, и 700-мегахерцовите, които в началото на март достигнаха скромната цена от 390 долара.
За потребителите подобна висока производителност е по-скоро мираж, отколкото реален продукт. Новите процесори са полезни само на работещите с продукти за видеоредактиране или сложни системи за финансови анализи и прогнози.
За 99% от потребителите и 90% от бизнеса подобна мощ реално е не само ценово недостижима, но и неналожителна.
И докато такава висока производителност на настолните системи е необходима на съвсем ограничен кръг компютърни потребители, високите цени на новите процесори ще се запазят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK