Дяволската машина Napster

Всеки, който е купувал пиратски компактдиск, вероятно след това е изпитвал приятно чувство при вида на лицензираното CD, струващо няколко пъти повече. В ерата на Интернет е на път да се сбъдне най-светлата мечта на меломаните, особено в страните с по-нисък стандарт - развитието на технологията и предприемчивостта на няколко млади американци позволиха записите на техните любими изпълнители да бъдат презаписани безплатно от мрежата, без това да се отрази на тяхното качество. Крайният резултат от това музикално Елдорадо обаче би стреснал любителите - тъй като музикантите не се отличават с особен алтруизъм, подобно на всички останали професионалисти, липсата на постъпления от авторски права ще ги накара да записват по-малко музика, за да се стигне до момента, в който бъдещите “Спайс гърлс” ще трябва да работят в кварталната закусвалня, а музикалните наследници на Майкъл Джексън ще си изкарват прехраната, пеейки в подлезите.
В основата на конфликта е форматът, известен като mp3 или MPEG Layer III, който рязко намали обема на музикалните файлове и направи реално бързото им разпространяване в Интернет. След първоначално стъписване музикалната индустрия отговори със серия от искове, последният от които беше подаден на 12 юни от Американската асоциация на звукозаписващата индустрия и Националната асоциация на музикалните издатели срещу фирмата Napster Inc. Napster беше създадена през миналата година от Шон Фенинг, по това време първокурсник в Североизточния университет, а сега вече има 35 служители и през май продаде 20% дял срещу 13 млн. долара на венчърната компания Hummer Winblad Venture Partners. Napster предлага безплатна програма, която може да бъде свалена от сайта на фирмата, позволяваща на всички регистрирани потребители да си разменят музика, записана на харддисковете им. Естествено при това никой не плаща за авторските права на изпълнителите и на записващата компания.
Още през декември миналата година 19 фирми от бранша заведоха дело срещу Napster, което трябва да приключи през следващия месец, като засега резултатите не са обнадеждаващи за пионерите на безплатната музика. През април калифорнийски съд реши, че Napster не е просто оператор, подобно на телефонните компании и Интернет провайдърите, които не отговарят за предаваното съдържание, и обърна особено внимание на фирмата за това, че не е достатъчно строга с “рецидивистите”, които разпространяват пиратска продукция, не изисквайки истинското им име при регистрация и отказвайки се да събира IP-адресите на нарушителите, изключени веднъж от списъка на потребителите. Искът на музикалните компании се базира на няколко изследвания, чиито участници твърдят, че са започнали да купуват по-малко дискове, след като са получили възможност да слушат музика по Интернет, като едва 2% (по-малко от два милиона души) са платили за удоволствието.
Тежката артилерия в атаката срещу Napster се оказа хевиметъл групата “Металика”, която в началото на годината заведе дело срещу компанията за нарушаване на авторските права, подавайки иск за 31 млрд. долара. Освен това барабанистът Ларс Улрих занесе в офиса на фирмата около 30 картонени кутии с имената на повече от 300 000 потребители, които разпространяват пиратски песните на “Металика”. “Ние приемаме нашето творчество - без значение дали това е музика, текстове, снимки или различни предмети - много сериозно, подобно на други творци, заяви Улрих. Затова ни е неприятно да гледаме как то се продава като стока, а не като изкуство, каквото е.”
Вокалистът Джеймс Хетфийлд видя в Napster пъклен план, насочен срещу независимите музикални компании. “Napster е голяма машина, финансирана от големите пари. Те се опитват да накарат всички да мислят, че това е безплатно за феновете”, допълни Хетфийлд. “Човекът, който измисли Napster, е служител на голямата машина, както ние я наричаме.” Въпреки че мнозинството от музикантите са против Napster, някои като рокгрупата The Offspring предпочитат да загубят част от приходите си за сметка на почитателите, а не на продуцентите, и подкрепят сайта.
Нежеланието на Napster да се съгласи на компромис, твърдейки, че услугите й са напълно легални, намалява шансовете й да се споразумее с музикалните гиганти и я заплашва с неизбежен фалит, ако се наложи да плаща огромни глоби. За разлика от нея компанията MP3.com подписа в началото на юни лицензионно споразумение с Warner Music Group и BMG Entertainment, след като им плати между 15 и 25 млн. долара за нарушени авторски права. Продължават преговорите с Universal Music Group, EMI Recorded Music и Sony Music Entertainment, но останалите представители на голямата петорка сигурно ще се съгласят да оттеглят иска за милиарди долари срещу възможността да сътрудничат с MP3.com.
Интернет-компанията се задължи да плаща по 0.33 или 1.5 цента в зависимост от това дали песента е била чута от сайта й, или е била презаписана на харддиск. Въпреки че MP3.com въведе месечен абонамент от 9.99 долара за почитателите на класическа музика и възнамерява да разпространи платената услуга и в други жанрове, на нея ще й бъде трудно да постигне финансов успех, защото меломаните свикнаха да получават безплатно музика, а рекламите едва ли ще бъдат достатъчни да покрият всички разходи.
Възможността за размяна на файлове не засяга само музикалния бизнес. През пролетта се появи технологията Gnutella - чете се “Нутела” и е наречена така в чест на известната шоколадова закуска и на програмния език GNU, който е в основата на движението за софтуер с открити кодове. Gnutella позволява да бъдат копирани най-различни файлове, включително филми, Adobe Photoshop и приложения от Microsoft Office.
“Духът излезе от бутилката”, заяви Йочай Бенклер, директор на института за информационно право към Нюйоркския университет. “В най-близко бъдеще софтуерът за размяна на информация ще бъде широко използван за най-различни цели, не само за музика.”
Затова големите музикални компании трябва да се опомнят, докато е време, и вместо да се борят с mp3, да измислят как той да бъде използван, за да бъдат доволни всички - любители, творци и продуценти. Още повече че в скоро време ще се започне работа върху нови формати, които допълнително ще улеснят разпространението на музикални файлове.