Linux и отвъд

Ричард Столман, Линус Торвалдс и Доналд Кнут в дискусия за това чие влияние върху компютърния свят е най-голямо.

Столман: Господ ми каза, че съм написал най-добрия редактор в света!
Торвалдс: Е, Господ ми каза, че съм направил най-добрата операционна система в света!
Кнут: Чакайте, чакайте... никога не съм казвал такова нещо.

Където Столман е авторът на GNU-проекта, Торвалдс е създателят на Linux, а Кнут просто е поставил основите на програмирането.

За повечето хакери целта на заниманието е да се създаде чист алгоритъм, малки откъси код на програма или добри апликации, които ще спечелят уважението и страха на бъдещите потребители. В това отношение създателят на Linux - Линус Торвалдс, отива твърде далеч, като създава съвършения хак - една цяла функционираща операционна система.
Linux е създаден преди около 9 години, като единствените средства за създаването й представляват доста човешки труд. Целта е безплатна версия на скъпата операционна система unix, която да може да използва с ресурсите на персонален компютър (PC) с 4 Mb RAM (операционна памет). Днес Linux фактически е инсталиран на около 5 милиона компютъра по света, като това не са машините на малки дечица, които си играят в стаите си. Разпространителите на Linux в Америка твърдят, че повечето от върховите компании притежават дистрибуции на операционната система, но малко от тях са готови да признаят, че корпорациите им зависят от програма, чийто код е събран от група софтуерни идеалисти. Основата на Linux не може да се похвали, че е разпространена на над 100 милиона компютъра, както е при Microsoft, или на 50 милиона - както е при Apple, но вече е направила първите си стъпки.
Linux е

Програма със свободна дистрибуция

Тоест един CD-ROM може да се предава на десетки компютри. По този начин програмата естествено става популярна в държави, в които икономиката не може да си позволи лукса да пазарува от гигантите скъп софтуер. Сред водещите в списъка от новозакачени са: Южна Африка, Русия, Словения, Мексико, Хърватия, Югославия, та дори и екзотични във всяко едно отношение страни (дори и операционните им системи) - Филипините, Индия, Боливия и Куба.
Потребителски погледнато, славата на Linux засенчва всички други марки Unix. Тим О’Райли - основател на O’Reilly & Associates - издателство на техническа литература, заявява: “Linux е определено най-живата част на Unix-пазара в момента”. A дори и Денис Ричи - един от двамата създатели на оригиналния Unix, нарича операционната система достойна за похвала.
Сагата за Linux има много страни, като всяка от тях представлява късчета история: Историята на Линус - “архихакерът”, който с една ръка решава проблемите, обикновено изискващи месеци работа на цели екипи от програмисти. Историята на Интернет като модел на обединение на хората в една голяма система. Историята на системата, която е напълно равноправна на най-голямата сила на Microsoft - Windows NT (сега вече Windows 2000), с многобройните му предимства. Много хора виждат Linux като единствената алтернатива срещу господството на монокултурата на Microsoft, което е (засега) единственото доказателство, че човек трябва да има избор в Интернет-решенията. Което води до най-важните права за всеки потребител - на анонимност и на Интернет-идентичност - нещо, което в момента е важно, но несъществуващо.
Linux също така стои на ръба. Въпреки че свободно разпространяемата операционна система никога не може да бъде напълно погълната от чудовищните размери на конкуренцията, Linux трябва да се докаже в бизнессредите, ако иска да се справи с машината на гиганта Microsoft. От една страна, независимостта носи гордост и слава на Linux-програмистите, но от друга, повечето от тях се страхуват, че това може да е една смешна инициатива, заглушена от прекалено комерсиалния пейзаж на сцената, където стои Интернет в момента. А на тази сцена трудно могат да се различат актьорите, публиката и тези, които хвърлят яйцата... т.е. дали едните са големите софтуерни фирми, другите - потребителите, а тези с критиката да се окажат софтуерните идеалисти. А всъщност критиката има ли значение, когато изкуството се консумира добре, колкото и да е некачествено?
Въпреки този неуместен рейд от метафори трябва да се признае и че

Linux е търговска марка

която граничи с тоталната мания. Факт са хората по улиците с ти-шърти, на които пише Pearl Harbor ‘44, Tchernobyl ‘86, Windows 98 Това е външната страна на борбата, която единствено загатва, че такова нещо има, колкото и да е странно и в софтуерния свят.
Освен видимата борба символизмът на Linux е факт. Той дори се крие в това, че самото лого е нарисувано от автора на програмата - Линус Торвалдс. Абсурдът на полузаспалия, полуусмихнат и сякаш повлиян от канабинол пингвин, нарисуван от финландец и представляващ съвременната икона в софтуерните войни, е достатъчен .
Но има и още нещо. Linux е търговска марка. Търговска в дотолкова интересна степен, че в RedHat (една от водещите фирми за Linux-дистрибуция) могат да си позволят да пуснат официални RedHat ти-шърти на цена от 70 долара. Нещо, което би накарало Levis или Ralph Lauren, Hillfiger и прочие имена от света на модата да се смеят дълго на глас, но би зарадвало всеки администратор или по-напреднал потребител.
В крайна сметка Linux се явява желязна комбинация от попикона, чието лого е пингвин, последен писък на модната линия на IT-поколението и тежката дума в Интернет-технологиите. Комбинирано и с това, че създателят му символизира Че (Ернесто Че Гевара) в борбата с монопола на съвременната икономика, Linux е нещо, което е надрасло себе си и затвореността на средите, в което се е родило. Софтуерен идеализъм. В това няма нищо лошо.

Линус - освободителят

“Калевала” е основната книга на финландския народ, която представлява поема с дължина от 30 000 реда и е основа за културната идентичност на Финландия. Въпреки сайтовете, в които се обясняват пророчествата на някой си Джарко Джукахайнен с личността на Линус Торвалдс като пътеводител на народа, истината е другаде.
Епичната сага започва в Хелзинки. Линус - човек, който изглежда повече като ученик в математическа паралелка, отколкото на шаман на модерните технологии, има малка къща, жена и две дъщери.
Той започва да се занимава с програмиране на ниско ниво още от малък, използвайки през 1984 Sinclair QL - претенциозен британски компютър, който изисква много внимание и грижи. Нещата се обръщат, когато през 1990 Линус изкарва Unix-курсове в университета в Хелзинки. Едва тогава той си купува PC и забелязва “скапания компютър с още по-скапаната операционна система, наречена MS-DOS.” Линус по това време се занимава с операционна система, наречена Minix, която представлявала според авторите си бебе Unix.
Самият Торвалдс твърди, че никога не е искал да създаде ядро на операционна система. През лятото на 1991, 6 месеца след като купува първото си PC, той иска да запише няколко файла в мрежата. “За тази цел трябваше да напиша драйвери, а по-късно се наложи да си направя и нова файлова система, за да мога да чета файловете за Minix”. Той си припомня, че това в момента му се струвало единствената реализация на целта. “Трябваше и да направя така задачите на компютъра, че да мога да чета и да записвам едновременно...”
А когато човек има файлова система, едновременно сменяне на задачи и драйвери за тази система - това вече е Unix. Или поне ядрото на системата. Първата версия Linux е създадена. Единственото нещо, което решава пътя му по-нататък, е подкрепата на приятели програмисти... Историята след това е ясна.