E-търговията в България все още се намира в полудетски период

E-търговията в България все още се намира в полудетски период

Свит пазар и нагласа, че интернет е повече за разглеждане, са основни пречки пред е-търговията

Петър ГАВРИЛОВ
1140 прочитания

Да бъдеш онлайн търговец в България (без да си офлайн такъв) в момента е начинание, което по-скоро е плод на оптимизъм, отколкото на бизнес логика. Причините са доста, но основната е, че хората в България разглеждат и търсят информация в интернет, но предпочитат да пазаруват по добрия старомоден начин. Бегъл поглед върху големите онлайн магазини показва, че това всъщност са онлайн витрини на обикновени магазини. Това се очертава като съвсем печеливш модел в страна, където клиентът разглежда онлайн, после търси бутона „къде сме ние“, водещ към карта, на която е показано местоположението на магазина, или звъни по телефона и пита за цената на стоката, която е видял в мрежата.

Е-търговията в България отбеляза своеобразен връх преди около 2 години, когато към нея насочиха погледа си и компании, предлагащи на пазара стоки и услуги извън

обичайните за интернет - книги, музика и филми

В България е трудно да се говори за нормален музикален и видеопазар, така че от световната тенденция тук най-голям ръст имаха онлайн книжарниците. Големи вериги за търговия с офис- и потребителски стоки осъзнаха колко е елементарно да се даде уебинтерфейс на големите бази данни на вътрешните им мрежи, за да могат и интернет потребителите също да ги виждат и да пазаруват през интернет. Това решение е най-удачно за магазини от типа на Office 1, които продават офис стоки и консумативи на клиенти, които са също фирми и предпочитат безкасови плащания и фактури за отчитане на разходите. Това обаче едва ли би могло да се каже за друг тип стоки като спортни и битова електроника, където най-честият въпрос е „ако не искам фактура, ще ми приспаднете ли 20 процента от цената“. Въобще безкасовите плащания, които в обикновения търговски оборот рядко влизат в обращение, тук парадоксално играят стопираща роля пред малките онлайн търговци. Освен това процентът, който те трябва да платят върху сумата на транзакцията, прави стоката с 3 до 5 процента по-скъпа. Най-разпространената система за онлайн разплащания е еPay (www.ePay.bg), която обслужва онлайн оборота през дебитни карти в български левове. Отделно от това

картите Visa и Mastercard

(познати като кредитни, но в България - също дебитни) минават извън тази система и комисионите върху оборота са по споразумение между търговеца и банката, която обслужва сметката му. Много от поръчките обаче се извършват по схемата „наложен платеж“, при която куриерската фирма, която доставя стоката, има задължението да получи стойността и. За тази дейност куриерските фирми получават между 2 и 4 процента от инкасото. Затова и онлайн търговците, чиито доставки са повече от епизодични, понякога предпочитат да имат един или двама служители, в чиито задължения влизат и доставки в рамките на населеното място, в което е търговецът. Затова и най-често доставките за София (където са повечето офиси на е-магазини) са в рамките на един-два лева или дори безплатни, докато извън столицата и в малки градове те нарастват сериозно.

Често пъти развитието на бизнеса поставя българските онлайн магазини пред нови проблеми, за които те са принудени да отделят по-голям ресурс. Като начало нарастването на трафика изисква повече инвестиции в хардуер и интернет капацитет. Далеч по-голям проблем за повечето обаче е увеличаването на кореспонденцията с потенциални клиенти, както и обработката на поръчки и доставката. Когато се отнася до малък брой е-мейли и поръчки, това е работа за един от двамата (или тримата) служители (и съсобственици) на магазина, който обикновено се помещава в апартамент, където са и сървърите и импровизиран склад. Нарастването им обаче налага

система за мениджмънт на клиентите

следене статус на поръчки и доставки, чиято разработка струва скъпо. Затова онлайн магазини и сайтове за услуги я въвеждат, след като някой грандиозен провал (обикновено добре покрит с формално извинение) покаже, че досегашната им система на координация е нестабилна.

Друг проблем е с наличността на продуктите - никой онлайн магазин не може да си позволи да поддържа на склад цялата гама от предлаганите от него стоки. Обикновено в условията за ползване се казва, че поръчките се изпълняват в рамките на 2-3 работни дни, освен ако не става въпрос за по-евтини стоки (като книги), чиято доставка става дори и в същия ден. На склад се поддържат най-търсените позиции от дадена стока, а за останалите се разчита на бързо доставяне при нужда от официалния вносител или ако няма такъв - от чужбина. Това обаче рядко е отбелязано на сайта на съответния е-магазин.

Да бъдеш онлайн търговец в България (без да си офлайн такъв) в момента е начинание, което по-скоро е плод на оптимизъм, отколкото на бизнес логика. Причините са доста, но основната е, че хората в България разглеждат и търсят информация в интернет, но предпочитат да пазаруват по добрия старомоден начин. Бегъл поглед върху големите онлайн магазини показва, че това всъщност са онлайн витрини на обикновени магазини. Това се очертава като съвсем печеливш модел в страна, където клиентът разглежда онлайн, после търси бутона „къде сме ние“, водещ към карта, на която е показано местоположението на магазина, или звъни по телефона и пита за цената на стоката, която е видял в мрежата.

Е-търговията в България отбеляза своеобразен връх преди около 2 години, когато към нея насочиха погледа си и компании, предлагащи на пазара стоки и услуги извън

обичайните за интернет - книги, музика и филми

В България е трудно да се говори за нормален музикален и видеопазар, така че от световната тенденция тук най-голям ръст имаха онлайн книжарниците. Големи вериги за търговия с офис- и потребителски стоки осъзнаха колко е елементарно да се даде уебинтерфейс на големите бази данни на вътрешните им мрежи, за да могат и интернет потребителите също да ги виждат и да пазаруват през интернет. Това решение е най-удачно за магазини от типа на Office 1, които продават офис стоки и консумативи на клиенти, които са също фирми и предпочитат безкасови плащания и фактури за отчитане на разходите. Това обаче едва ли би могло да се каже за друг тип стоки като спортни и битова електроника, където най-честият въпрос е „ако не искам фактура, ще ми приспаднете ли 20 процента от цената“. Въобще безкасовите плащания, които в обикновения търговски оборот рядко влизат в обращение, тук парадоксално играят стопираща роля пред малките онлайн търговци. Освен това процентът, който те трябва да платят върху сумата на транзакцията, прави стоката с 3 до 5 процента по-скъпа.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Малки, но силни

Малки, но силни