Ако филмът „Матрицата“ се снимаше в България, подзаглавието вероятно щеше да бъде „Натопи другарче“. Историята тук би била далеч по-тривиална, а в основата на сценария би стояла веригата гейм клубове „Матрицата“, една от най-големите в София - близо 800 компютъра, разположени в шест зали. През април тази година полицията извърши внезапна проверка във всички тези клубове, в резултат на която иззе 763 машини по обвинение, че на тях е инсталиран нелегален софтуер. Според извършилите проверката органи има нарушение в лицензното споразумение, което не дава право на интернет клубовете да отдават под наем Windows 98, както и наличие на нелегално инсталирани компютърни игри. Антоан Милков, собственик на веригата (според запознати новината за „акцията“ го застига, докато кара самолет в САЩ), бързо успява да „отвърне на удара“ и в развихрилата се медийна война да обърне общественото мнение в своя полза, да се представи за жертва на чудовищен заговор, воден от „Майкрософт“. Акцията на полицията е по сигнал на Сдружението на производителите на бизнес софтуер BSA (Business Software Alliance), което защитава правата на големите производители на подобни софтуерни продукти като „Майкрософт“, Adobe и други.
След като скандалът набра скорост
и стана ясно, че операционните системи са лицензирани, „Майкрософт“ се разграничиха от действията на BSA. Те заявиха, че не желаят да бъдат представлявани от организацията срещу компютърни клубове и интернет кафета. От адвокатската кантора на „Майкрософт“ „Георгиев, Тодоров и ко.“ са изпратили писмо до Милков, в което го уведомяват, че нямат претенции по отношение на това какви точно операционни системи се използват в клубовете, стига те да са легално закупени. Остана обаче проблемът с игрите (попадащи в категорията „развлекателен софтуер“), които всъщност са основното съдържание на компютрите в една зала. Според източници, пожелали анонимност, точно там е слабото място на „Матрицата“. Всеки от иззетите компютри е имал на него над 20 инсталирани игри, а направената експертиза е за нанесени щети на компаниите - носителки на авторските права, за над 1 млн. лева. Самият Милков не пожела да коментира развитието на делото срещу него, като се позова на „предстоящо общо събрание на БулАкт“. На същото „общо събрание“ се позова и Розалина Апостолова, председател на БулАкт, за да откаже да говори. Всъщност БулАкт е странна организация дори по българските стандарти, с членуващи в нея компютърни клубове и компании, носителки на авторски права, като филмови и звукозаписни компании. Доколкото техните интереси често се сблъскват (случаят с „Матрицата“ е точно такъв), не е ясно точно чии права в случая защитава БулАкт.
Публична тайна е, че организацията се използва за
Разчистване на сметки
между самите интернет клубове. Съществува писмо от самия Антоан Милков, с което той „сезира“ БулАкт за друг гейм клуб в близост до неговите, където според него има незаконни копия на филми, още неизлезли по кината. Една от основните тези в изземането на компютрите от „Матрицата“ през април беше, че това е поръчков удар на конкурентни вериги, и подозренията паднаха върху другите големи играчи. Те пък, уплашени от възможността нещо подобно да се случи и на тях, сформираха Асоциация на интернет клубовете в България, която да защитава интересите им и в която влезе и „Матрицата“. От Асоциацията започнаха да оспорват действията на полицията и BSA с аргументите, че е юридически спорно какво точно се отдава под наем - компютри, софтуер или и двете заедно, кое се счита за инсталирано копие и т.н. Желанието на компаниите, внасящи развлекателен софтуер легално в България („Пулсар“ и „Трансфер груп“), е да има лиценз за всеки компютър, на който може да се играе. От „Матрицата“ излезе противоположната теза за ограничен брой лицензи и контрол на достъпа на потребителите до копията чрез специален софтуер, както и система за бързо инсталиране и деинсталиране на копия, която позволява да се спестят пари от лицензи. Едва ли някоя компания, носителка на авторски права, ще се съгласи на подобни аритметики. Те предпочитат простото уравнение:
Х компютри = У брой лицензи
Самият Милков няма интерес случаят му да се раздухва повече. Влизането в матрицата на българското правораздаване крие много варианти за изход. Единственото нежелано нещо в тези игри е общественото и медиийно внимание отново да се занимава с матричните неволи. Проблемът с клубовете от типа на „Матрицата“ е, че когато се разраснат, стават твърде видими на фона на малките залички с по десетина компютъра. Това изисква гигантски инвестиции в лицензи, надхвърлящи инвестицията в компютри и наем на зали и персонал. Тогава цената на услугата „компютърни игри“ ще скочи в пъти, което никой гейм клуб не може да предложи, докато в радиус от пет километра около него има поне десетина залички и мазенца с цена под левче. Никой няма да затвори колосална сума в лицензи с ясното съзнание, че не може да си я избие. Така интернет клубовете се развиват в класическия модел „подводница“: малка част на светло, останалото - на тъмно с постоянна готовност за потапяне.
Ако филмът „Матрицата“ се снимаше в България, подзаглавието вероятно щеше да бъде „Натопи другарче“. Историята тук би била далеч по-тривиална, а в основата на сценария би стояла веригата гейм клубове „Матрицата“, една от най-големите в София - близо 800 компютъра, разположени в шест зали. През април тази година полицията извърши внезапна проверка във всички тези клубове, в резултат на която иззе 763 машини по обвинение, че на тях е инсталиран нелегален софтуер. Според извършилите проверката органи има нарушение в лицензното споразумение, което не дава право на интернет клубовете да отдават под наем Windows 98, както и наличие на нелегално инсталирани компютърни игри. Антоан Милков, собственик на веригата (според запознати новината за „акцията“ го застига, докато кара самолет в САЩ), бързо успява да „отвърне на удара“ и в развихрилата се медийна война да обърне общественото мнение в своя полза, да се представи за жертва на чудовищен заговор, воден от „Майкрософт“. Акцията на полицията е по сигнал на Сдружението на производителите на бизнес софтуер BSA (Business Software Alliance), което защитава правата на големите производители на подобни софтуерни продукти като „Майкрософт“, Adobe и други.
След като скандалът набра скорост
и стана ясно, че операционните системи са лицензирани, „Майкрософт“ се разграничиха от действията на BSA. Те заявиха, че не желаят да бъдат представлявани от организацията срещу компютърни клубове и интернет кафета. От адвокатската кантора на „Майкрософт“ „Георгиев, Тодоров и ко.“ са изпратили писмо до Милков, в което го уведомяват, че нямат претенции по отношение на това какви точно операционни системи се използват в клубовете, стига те да са легално закупени. Остана обаче проблемът с игрите (попадащи в категорията „развлекателен софтуер“), които всъщност са основното съдържание на компютрите в една зала. Според източници, пожелали анонимност, точно там е слабото място на „Матрицата“. Всеки от иззетите компютри е имал на него над 20 инсталирани игри, а направената експертиза е за нанесени щети на компаниите - носителки на авторските права, за над 1 млн. лева. Самият Милков не пожела да коментира развитието на делото срещу него, като се позова на „предстоящо общо събрание на БулАкт“. На същото „общо събрание“ се позова и Розалина Апостолова, председател на БулАкт, за да откаже да говори. Всъщност БулАкт е странна организация дори по българските стандарти, с членуващи в нея компютърни клубове и компании, носителки на авторски права, като филмови и звукозаписни компании. Доколкото техните интереси често се сблъскват (случаят с „Матрицата“ е точно такъв), не е ясно точно чии права в случая защитава БулАкт.
Публична тайна е, че организацията се използва за
Разчистване на сметки
между самите интернет клубове. Съществува писмо от самия Антоан Милков, с което той „сезира“ БулАкт за друг гейм клуб в близост до неговите, където според него има незаконни копия на филми, още неизлезли по кината. Една от основните тези в изземането на компютрите от „Матрицата“ през април беше, че това е поръчков удар на конкурентни вериги, и подозренията паднаха върху другите големи играчи. Те пък, уплашени от възможността нещо подобно да се случи и на тях, сформираха Асоциация на интернет клубовете в България, която да защитава интересите им и в която влезе и „Матрицата“. От Асоциацията започнаха да оспорват действията на полицията и BSA с аргументите, че е юридически спорно какво точно се отдава под наем - компютри, софтуер или и двете заедно, кое се счита за инсталирано копие и т.н. Желанието на компаниите, внасящи развлекателен софтуер легално в България („Пулсар“ и „Трансфер груп“), е да има лиценз за всеки компютър, на който може да се играе. От „Матрицата“ излезе противоположната теза за ограничен брой лицензи и контрол на достъпа на потребителите до копията чрез специален софтуер, както и система за бързо инсталиране и деинсталиране на копия, която позволява да се спестят пари от лицензи. Едва ли някоя компания, носителка на авторски права, ще се съгласи на подобни аритметики. Те предпочитат простото уравнение:
Х компютри = У брой лицензи
Самият Милков няма интерес случаят му да се раздухва повече. Влизането в матрицата на българското правораздаване крие много варианти за изход. Единственото нежелано нещо в тези игри е общественото и медиийно внимание отново да се занимава с матричните неволи. Проблемът с клубовете от типа на „Матрицата“ е, че когато се разраснат, стават твърде видими на фона на малките залички с по десетина компютъра. Това изисква гигантски инвестиции в лицензи, надхвърлящи инвестицията в компютри и наем на зали и персонал. Тогава цената на услугата „компютърни игри“ ще скочи в пъти, което никой гейм клуб не може да предложи, докато в радиус от пет километра около него има поне десетина залички и мазенца с цена под левче. Никой няма да затвори колосална сума в лицензи с ясното съзнание, че не може да си я избие. Така интернет клубовете се развиват в класическия модел „подводница“: малка част на светло, останалото - на тъмно с постоянна готовност за потапяне.
0 коментара