Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

Има ли бъдеще за кирилизиращия софтуер

Използването на кирилица в компютрите почти неминуемо е свързано с усложнения. Само допреди няколко години вероятността един текст на български да не може да се чете на две различни машини беше твърде висока. В операционната система Windows пък поддържаната подредба на буквите за писане на роден език беше само по българския държавен стандарт (БДС). За представителите на най-младото поколение обаче писането с този набор от клавиши е по-скоро непознато и те използват т.нар.

Фонетична кирилица

където буквите отговарят в най-общи линии на знаците и символите по клавиатурата от стандарта QWERTY (световно признатия стандарт за подредба на буквите от латиницата върху клавиатура). Алтернативата фонетична кирилица може да бъде обяснена със социокултурния феномен на интернет, където латиницата е доминираща азбука и мнозина се научават да пишат ефективно и бързо именно по този начин заради невъзможността в по-ранните дни на компютризацията за използване на знаковата таблица на братята Кирил и Методий. Съвсем отделна тема са разликите между „българската“ кирилица и „руската“ кирилица.

За разрешаването на тези проб­леми в България от дълго време съществуват два основни начина - програмите FlexType на компанията „Датекс“ и от втората половина на 90-те години - продуктът „Кирила“ на фирма „АКТ софт“. Двете програми преминаха през активно развитие и подобрение, като обединяващият фактор и за двете може да бъде синтезиран в една дума - пиратство. „Делът на легалните копия на FlexType е приблизително 5% от всички, използвани в България“, смята Николай Илиев, президент на фирма „Датекс“.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар