Ако за филмовата индустрия в България може да се каже, че за момента се е позиционирала като поддържаща за чужди продукции, които снимат у нас, то един друг бранш, доста сходен на киното, вече има своите заглавия и история на успеха. В случая става въпрос за производството на компютърни игри. Този бизнес обикновено привлича вниманието на масовия потребител само когато българин стане световен кибершампион или пък когато българска компания пусне заг­лавие, което се превърне в хит в чужбина. Всъщност кибершампионът си е съвсем реален и се казва Здравко Георгиев. Той спечели световна титла в Корея в играта/дисциплината Warcraft 3. А българската компанията, която пусна зад граница две значими заглавия („Цар: Тежестта на короната“ и „Келтски крале“), е намиращата в офис сграда на 7-ми километър на столичното „Цариградско шосе“ „Хемимонт геймс“...

Тук е мястото да се отбележи, че в гейм индустрията няма хегемония, подобна на тази на Холивуд при филмите. Успешни компании, разработващи игри, се създават навсякъде по света. Ключовият момент за успеха (или неуспеха) на една игра и студио като цяло е това кой издател ще подкрепи проекта още в началната фаза. Това е мнението на Ивелин Иванов, управител на българската гейм фирма „Пилгрим интерактив“. Студиото е млада фирма, търсеща мащабен западен разпространител, който да подкрепи първия им проект за компютърна игра. Издателят е факторът, които преценява представените проекти и оценява шансовете на дадено студио да реализира успешно даден проект. За компании като „Хемимонт“ с два успешни проекта зад гърба си (на база продажби, макар че брой пласирани копия никога не е официално обявен от компанията), намирането на издател е по-лесно, отколкото за изцяло новосъздадено студио. По-големи шансове на база на вече изградени контакти има и фирмата „Блек сий студиос“, родила се, след като част от екипа на „Хемимонт“ се отделя през 2002 г. Очаква се компанията да издаде играта Кnights of Honour това лято. Според Иванов, който е бил маркетинг директор на „Пулсар“ - компания, която разпространява каталога на почти всички големи издатели в България, играта „Цар“ е била продадена в около 4 хиляди легални копия у нас. И то макар че „Цар“ и „Келтски крале“ са изцяло преведени. По всичко личи, че в български условия просто нишата на легалния развлекателен софтуер още е твърде малка. По официални данни на „Пулсар“ годишният обем на българския пазар за игри е около 2 милиона лева при ръст от около 20 процента. Макар и да има интерес, необходимостта от притежанието на компютър или допълнителен хардуер спира повечето хора от закупуването на игри легално. В български условия съществува ядрото на „твърдите“ геймъри, най-често в неплатежоспособна възраст, които „превъртат“ една игра за максимум седмица и чиито родители считат закупуването на легални заглавия за излишен лукс. Така липсата на пазар за развитие кара всеки гейм разработчик да гледа предимно на Запад, подобно на софтуерните фирми и уебстудиата.