Е-магазините не е-рекламират
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Е-магазините не е-рекламират

Е-магазините не е-рекламират

Основни клиенти на интернет рекламата са компании от офлайн бизнеса

Петър ГАВРИЛОВ
1271 прочитания

Онлайн търговията в България трудно печели клиенти. Още по-трудно ги задържа и като цяло е-бизнесът и е-магазините са продължение на офлайн бизнес, в който обикновен магазин продава стоки през интернет. Причините за това са повече от ясни и не са се променяли от годините, когато интернет магазините бяха екзотика, а не нещо нормално, каквото са днес. В момента търсачките изкарват български е-оферти на онлайн магазини за всяко нещо, за което се сети потенциалният купувач и го потърси в нета. Всъщност „показването“ на стоките там е ограничено до снимка в сайта, даденият продукт най-често е в реален склад другаде и се доставя след няколко дни. Малка част от е-магазините въобще поддържат някакви складови наличности, а е-историята помни и случаи на поръчани и доставени със закъснение от седмица или две стоки с формалното оправдание „ами, куриерът...“, както и отказ от доставка с извинителен имейл. Подобни случаи безспорно разклащат доверието на потенциалния е-клиент и припомнят поговорката „око да види, ръка да пипне“ и в дигиталната ера.

България като цяло няма традиции в каталожната търговия, за която интернет просто е следващата стъпка и новият медиум. Една от големите пречки в развитието на тази търговия е и липсата на убеденост в клиента (ако за първи път посещава даден онлайн магазин, зад който не стои голямо име), че стоката е такава, каквато се описва, и че ако се окаже, че се е заблудил за качествата, или прецени, че не му трябва, да може да я върне на търговеца. Към това се добавя и страхът на доста хора от пазаруване и даване на данни в интернет заради нашумели случаи на измама. Макар вероятността да ви измамят на улицата или в обикновен магазин да е същата, а ако ползвате доказани начини за разплащане като ePay.bg и посещавате сертифицирани от тази система магазини, тя е на практика нулева. Въпреки всичко страхът от кражби в мрежата все още спира доста от потребителите да ползват предимствата на интернет пазаруването. Далеч по-добре се приемат разплащателните системи, които са базирани на sms-и с добавена стойност. Там цената на покупката обикновено е в рамките на един-два лева, доставчикът на услугата и този, който праща сметката (а често и продавачът), е един и същ и е добре известна компания. И макар за момента с sms-и да се купуват по-скоро ерзац стоки и услуги като лога за телефони и мелодии, това е един от видовете онлайн бизнес, който се развива добре. Друг такъв са е-книжарниците, но само тези на големи издателства или като www.bgbooks.dir.bg, които имат договорни отношения с голям портал, което им гарантира посещаемост и приличен оборот. Продажбата на дискове с музика и филми страда от пиратството и българските е-книжарници Утвърдените е-магазини предлагат различни начини за плащане като начин да диверсифицират приходите си и да не зависят единствено от еPay.bg например. Друг популярен начин е наложеният платеж, при който парите се събират от куриерите. Това се отличава от чистия модел на онлайн търговия, където е-поръчката е последвана от електронно разплащане, а клиентът може да следи статуса на поръчката си през мрежата, докато тя не пристигне на вратата му. За трудностите пред онлайн търговията говори и спирането на някои БГ магазини, явно застигнати от е-фалит. От доста време не работи един от амбициозните проекти в е-търговията - eTrade.bg, който беше стартиран от кипърска фирма преди около три години с надеждата да се превърне в голям онлайн супермаркет. За разлика от eTrade един друг е-супермаркет продължава да работи, макар според собственика му още да не е изплатил инвестираните в него средства. Е-магазинът се нарича www.get.bg, намира се в близки отношения с портала www.gbg.bg (по-известен като „Гювеч“) и според управителя му Теодор Павлович следва модела на класическите онлайн магазини. Поддържа на склад стоки, които са бързооборотни, каквито според него са някои мобилни телефони.
От гледна точка на онлайн рекламата е-магазини като че ли не съществуват - няма нито една кампания, правена от интернет рекламна агенция, която да е за изцяло онлайн компания. В интернет рекламират банки, производители на облекла, електроника и телефони и дори сладолед, но на е-магазините, чиято естествена среда е интернет, и потенциалната им аудитория също е там. Според Иван Иванов, управител на интернет агенцията „Сайбърмарк“, онлайн магазините всъщност не могат да акумулират големи средства, които да вложат в реклама - те работят в тесните маржове на цените на вносители и производители и цените на пазара. За тях банерите си остават основно и просто средство за директен маркетинг и продажби. Въп­реки всичко интернет рекламата бележи огромен за мащабите си ръст и броят на кампаниите се увеличава непрекъснато, казва и Геновева Петрова от уебагенцията ICYGEN. Това обаче са предимно компании с офлайн бизнес, които осъзнават, че обикновен сайт не е достатъчен като присъствие в уеб. Изцяло базирана в уеб търговска компания засега не е провела запомняща се рекламна кампания. Принципно цените на реклама в интернет са в пъти по-ниски от тези на телевизионна и печатна реклама, но все още се спори по въпроса каква е цената на ефективно достигнат онлайн потребител и телевизионен зрител или читател. Много български е-магазини пък все още предпочитат таргетирания спам и директни оферти за електроника, телефони и каквото им хрумне.

Според Геновева Петрова (и повечето представители на уеббранша) известен импулс за развитие на онлайн рекламата могат да дадат онлайн казината. За близко стартиране на няколко сериозни български проекта засега се носят само слухове. Според българските закони те още са забранени на територията на страната, което не пречи да са на сървъри в чужбина, но засега никой от собствениците им не желае да се афишира. Тяхната поява едва ли ще има директен ефект върху е-магазините, но поне биха научили масовия потребител да ползва по-активно банковата си карта в интернет. Което може и да е доб­ра новина.

Онлайн търговията в България трудно печели клиенти. Още по-трудно ги задържа и като цяло е-бизнесът и е-магазините са продължение на офлайн бизнес, в който обикновен магазин продава стоки през интернет. Причините за това са повече от ясни и не са се променяли от годините, когато интернет магазините бяха екзотика, а не нещо нормално, каквото са днес. В момента търсачките изкарват български е-оферти на онлайн магазини за всяко нещо, за което се сети потенциалният купувач и го потърси в нета. Всъщност „показването“ на стоките там е ограничено до снимка в сайта, даденият продукт най-често е в реален склад другаде и се доставя след няколко дни. Малка част от е-магазините въобще поддържат някакви складови наличности, а е-историята помни и случаи на поръчани и доставени със закъснение от седмица или две стоки с формалното оправдание „ами, куриерът...“, както и отказ от доставка с извинителен имейл. Подобни случаи безспорно разклащат доверието на потенциалния е-клиент и припомнят поговорката „око да види, ръка да пипне“ и в дигиталната ера.

България като цяло няма традиции в каталожната търговия, за която интернет просто е следващата стъпка и новият медиум. Една от големите пречки в развитието на тази търговия е и липсата на убеденост в клиента (ако за първи път посещава даден онлайн магазин, зад който не стои голямо име), че стоката е такава, каквато се описва, и че ако се окаже, че се е заблудил за качествата, или прецени, че не му трябва, да може да я върне на търговеца. Към това се добавя и страхът на доста хора от пазаруване и даване на данни в интернет заради нашумели случаи на измама. Макар вероятността да ви измамят на улицата или в обикновен магазин да е същата, а ако ползвате доказани начини за разплащане като ePay.bg и посещавате сертифицирани от тази система магазини, тя е на практика нулева. Въпреки всичко страхът от кражби в мрежата все още спира доста от потребителите да ползват предимствата на интернет пазаруването. Далеч по-добре се приемат разплащателните системи, които са базирани на sms-и с добавена стойност. Там цената на покупката обикновено е в рамките на един-два лева, доставчикът на услугата и този, който праща сметката (а често и продавачът), е един и същ и е добре известна компания. И макар за момента с sms-и да се купуват по-скоро ерзац стоки и услуги като лога за телефони и мелодии, това е един от видовете онлайн бизнес, който се развива добре. Друг такъв са е-книжарниците, но само тези на големи издателства или като www.bgbooks.dir.bg, които имат договорни отношения с голям портал, което им гарантира посещаемост и приличен оборот. Продажбата на дискове с музика и филми страда от пиратството и българските е-книжарници Утвърдените е-магазини предлагат различни начини за плащане като начин да диверсифицират приходите си и да не зависят единствено от еPay.bg например. Друг популярен начин е наложеният платеж, при който парите се събират от куриерите. Това се отличава от чистия модел на онлайн търговия, където е-поръчката е последвана от електронно разплащане, а клиентът може да следи статуса на поръчката си през мрежата, докато тя не пристигне на вратата му.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.