Онлайн търговията в България трудно печели клиенти. Още по-трудно ги задържа и като цяло е-бизнесът и е-магазините са продължение на офлайн бизнес, в който обикновен магазин продава стоки през интернет. Причините за това са повече от ясни и не са се променяли от годините, когато интернет магазините бяха екзотика, а не нещо нормално, каквото са днес. В момента търсачките изкарват български е-оферти на онлайн магазини за всяко нещо, за което се сети потенциалният купувач и го потърси в нета. Всъщност „показването“ на стоките там е ограничено до снимка в сайта, даденият продукт най-често е в реален склад другаде и се доставя след няколко дни. Малка част от е-магазините въобще поддържат някакви складови наличности, а е-историята помни и случаи на поръчани и доставени със закъснение от седмица или две стоки с формалното оправдание „ами, куриерът...“, както и отказ от доставка с извинителен имейл. Подобни случаи безспорно разклащат доверието на потенциалния е-клиент и припомнят поговорката „око да види, ръка да пипне“ и в дигиталната ера.

България като цяло няма традиции в каталожната търговия, за която интернет просто е следващата стъпка и новият медиум. Една от големите пречки в развитието на тази търговия е и липсата на убеденост в клиента (ако за първи път посещава даден онлайн магазин, зад който не стои голямо име), че стоката е такава, каквато се описва, и че ако се окаже, че се е заблудил за качествата, или прецени, че не му трябва, да може да я върне на търговеца. Към това се добавя и страхът на доста хора от пазаруване и даване на данни в интернет заради нашумели случаи на измама. Макар вероятността да ви измамят на улицата или в обикновен магазин да е същата, а ако ползвате доказани начини за разплащане като ePay.bg и посещавате сертифицирани от тази система магазини, тя е на практика нулева. Въпреки всичко страхът от кражби в мрежата все още спира доста от потребителите да ползват предимствата на интернет пазаруването. Далеч по-добре се приемат разплащателните системи, които са базирани на sms-и с добавена стойност. Там цената на покупката обикновено е в рамките на един-два лева, доставчикът на услугата и този, който праща сметката (а често и продавачът), е един и същ и е добре известна компания. И макар за момента с sms-и да се купуват по-скоро ерзац стоки и услуги като лога за телефони и мелодии, това е един от видовете онлайн бизнес, който се развива добре. Друг такъв са е-книжарниците, но само тези на големи издателства или като www.bgbooks.dir.bg, които имат договорни отношения с голям портал, което им гарантира посещаемост и приличен оборот. Продажбата на дискове с музика и филми страда от пиратството и българските е-книжарници Утвърдените е-магазини предлагат различни начини за плащане като начин да диверсифицират приходите си и да не зависят единствено от еPay.bg например. Друг популярен начин е наложеният платеж, при който парите се събират от куриерите. Това се отличава от чистия модел на онлайн търговия, където е-поръчката е последвана от електронно разплащане, а клиентът може да следи статуса на поръчката си през мрежата, докато тя не пристигне на вратата му. За трудностите пред онлайн търговията говори и спирането на някои БГ магазини, явно застигнати от е-фалит. От доста време не работи един от амбициозните проекти в е-търговията - eTrade.bg, който беше стартиран от кипърска фирма преди около три години с надеждата да се превърне в голям онлайн супермаркет. За разлика от eTrade един друг е-супермаркет продължава да работи, макар според собственика му още да не е изплатил инвестираните в него средства. Е-магазинът се нарича www.get.bg, намира се в близки отношения с портала www.gbg.bg (по-известен като „Гювеч“) и според управителя му Теодор Павлович следва модела на класическите онлайн магазини. Поддържа на склад стоки, които са бързооборотни, каквито според него са някои мобилни телефони.