Битката за последната шахта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката за последната шахта

Битката за последната шахта

БТК е на път да затъне в нова борба - този път за каналите

Петър ГАВРИЛОВ
2084 прочитания

Войната между телекомите в София (а вероятно и в други градове) е на път да се превърне в нещо от типа на Сталинградската битка - битка за всяка улица, шахта и канал. В тази битка вече приватизираната БТК брани най-ценния актив, който й остава, след като монополът и върху фиксираната телефония отпадна по силата на евроинтеграционните изисквания към страната ни. Това са медните жици до крайния потребител, от една страна, до които искат достъп всички нови телекоми с лицензи за телефонна услуга, и шахти и канали - от друга, където част от телекомите и кабелните оператори искат (а и трябва) да поставят свои кабели, с които да достигнат до крайните клиенти. За кабелните оператори важи изискването до началото на тази година да са поставили инфраструктурата си под земята. За интернет доставчиците (в това число и набралите скорост в последната година и половина квартални LAN мрежи)

Kрайният срок е 2007 г.

Така наличието на обективна необходимост и на законови изисквания, от една страна, и наличието на ограничен брой канали (и липса на дублиращи трасета в повечето случаи) изправя кабелните оператори пред конфликт с основния собственик и ползвател на тези трасета - БТК, която съвсем естествено не гори от желание да пуска конкурентите си по-близо до клиентите. Повечето молби за допускане да бъдат положени кабели (оптични или коаксиални за кабелна телевизия и/или данни) биват оставяни без отговор или са отхвърляни с формалното основание „липса на капацитет“, твърдят конкуренти на БТК, пожелали да останат неназовани. Писма с такива отговори са получавали в „Кейбълтел“, „Центрум груп“ и в „Естнет“ (бившия „Евротур сат“). Според БТК броят на запитванията на кабелни оператори за проверка на наличие на капацитет в определени трасета, на определени улици и в определени градове е „около 58“. Компанията е отговорила на всички, добавят от приватизирания телеком, за наличието или липса на капацитет на съответното място. Според кабелните оператори обаче дори и при наличие на капацитет, отговорът на монополиста неизменно е, че този „капацитет ще се използва за бъдещо разширение на собствения капацитет на компанията“. „БТК се държи агресивно към конкурентите си, като същевременно не изпълнява свои задължения“, коментира Владимир Димитров, продуктов и маркетинг мениджър в „Кейбълтел“.

Този конфликт всъщност е съвсем нискотехнологичен на фона на останалите „битки“, които БТК водеше, води (или ще води) по всички фронтове - например с мобилните оператори за третия GSM лиценз и за фиксираните абонати или с интернет доставчиците и получилите лицензи нови телекоми за медния чифт жици, по които може да се предоставя услуга телефония или пренос на данни (интернет). Битката за канавките обаче е структуроопределяща и мениджърите на довчерашния държавен монопол (и сегашен все още фактически) са наясно, че това е

Практически главната част

от инфраструктурата, която е (почти) невъзможно да бъде дублирана. „Ситуацията е подобна на тази, ако всеки човек с кола е принуден да си построи път“, коментира представител на конкурентите на БТК, който пожела да не бъде цитиран поименно. Много кабеларки разрешават проблема самосиндикално - сами поставят кабели в каналната мрежа и така правят собствени, алтернативни трасета, по които да тече телевизионен сигнал, телефония или интернет. БТК от своя страна определя тези действия като незаконни и изпраща екипи, които да отстраняват тези кабели. От офиса на най-големия телеком отказаха да назоват компаниите, с които имат сключени договори, и тези на които са отказали, с мотива, че не желаят да злепоставят останалите нелоялни фирми пред клиентите им. Запознати със ситуацията обаче твърдят, че всички оператори имат

Законни и незаконни

трасета - просто никоя от кабеларките не чака одобрение, при положение че такова почти сигурно няма да бъде получено - поставят кабели и после се предприемат действия за узаконяването им. Това е една от причините най-големият телекомуникационен оператор да постави СОТ сигнализация на шахтите, която сигнализира кога се отваря даден капак (друга причина са крадците на медни жици).

Потърпевшите компании от своя страна посочват случаи, в които кабели, за които имат подписани договори и плащат на БТК, са били отрязвани. Според Валентин Рангелов, председател на съвета на директорите на „Центрум груп“, подобен случай е имало с кабел в шахта на булевардите „Христо Ботев“ и „Сливница“ в София, за който фирмата е имала подписан договор. Според Рангелов неговата компания е подала няколко жалби в Софийската районна прокуратура и има преписки в Първо РПУ срещу БТК и длъжностни лица за извършено престъпление - унищожаване на далекосъобщително съоръжение (за каквито биха могли да се приемат кабелите с течаща информация по тях), което е наказуемо по Наказателния кодекс. Подобни действия са предприемали или заплашват да предприемат и други кабелни оператори, чиито кабели са били прекъснати. От своя страна БТК също заплашва в серия писма, подписани от зам.-изпълнителния директор Бойко Димитрачков, собствениците на незаконни мрежи „с предвидените в закона мерки“ в добавка към вече прекъснатите им кабели.

Потърпевши в горните случаи са и потребителите, които едва ли знаят дали услугата, която ползват, идва при тях по законен или незаконен кабел. За тях единствено важно е услугата да съществува, както и да има избор на алтернативи. За да се осигури този избор обаче, би трябвало да се грижи държавата, която в случая по-скоро наблюдава безучастно. Според кабелните оператори и новите телекоми каналната мрежа (която се дели на проходима и непроходима) би трябвало да е публична държавна или общинска собственост. Според юристи в момента проходимите колектори (тези, в които може да се върви) са собственост на общините, а непроходимите са собственост на БТК. Общо мнение е, че всички тези канали подобно на пътищата трябва да са публична държавна или общинска собственост. Засега държавата или общините обаче не дават признаци, че се интересуват от това. Дотогава битката за каналите ще продължи, както и досега.

Войната между телекомите в София (а вероятно и в други градове) е на път да се превърне в нещо от типа на Сталинградската битка - битка за всяка улица, шахта и канал. В тази битка вече приватизираната БТК брани най-ценния актив, който й остава, след като монополът и върху фиксираната телефония отпадна по силата на евроинтеграционните изисквания към страната ни. Това са медните жици до крайния потребител, от една страна, до които искат достъп всички нови телекоми с лицензи за телефонна услуга, и шахти и канали - от друга, където част от телекомите и кабелните оператори искат (а и трябва) да поставят свои кабели, с които да достигнат до крайните клиенти. За кабелните оператори важи изискването до началото на тази година да са поставили инфраструктурата си под земята. За интернет доставчиците (в това число и набралите скорост в последната година и половина квартални LAN мрежи)

Kрайният срок е 2007 г.

Така наличието на обективна необходимост и на законови изисквания, от една страна, и наличието на ограничен брой канали (и липса на дублиращи трасета в повечето случаи) изправя кабелните оператори пред конфликт с основния собственик и ползвател на тези трасета - БТК, която съвсем естествено не гори от желание да пуска конкурентите си по-близо до клиентите. Повечето молби за допускане да бъдат положени кабели (оптични или коаксиални за кабелна телевизия и/или данни) биват оставяни без отговор или са отхвърляни с формалното основание „липса на капацитет“, твърдят конкуренти на БТК, пожелали да останат неназовани. Писма с такива отговори са получавали в „Кейбълтел“, „Центрум груп“ и в „Естнет“ (бившия „Евротур сат“). Според БТК броят на запитванията на кабелни оператори за проверка на наличие на капацитет в определени трасета, на определени улици и в определени градове е „около 58“. Компанията е отговорила на всички, добавят от приватизирания телеком, за наличието или липса на капацитет на съответното място. Според кабелните оператори обаче дори и при наличие на капацитет, отговорът на монополиста неизменно е, че този „капацитет ще се използва за бъдещо разширение на собствения капацитет на компанията“. „БТК се държи агресивно към конкурентите си, като същевременно не изпълнява свои задължения“, коментира Владимир Димитров, продуктов и маркетинг мениджър в „Кейбълтел“.

Този конфликт всъщност е съвсем нискотехнологичен на фона на останалите „битки“, които БТК водеше, води (или ще води) по всички фронтове - например с мобилните оператори за третия GSM лиценз и за фиксираните абонати или с интернет доставчиците и получилите лицензи нови телекоми за медния чифт жици, по които може да се предоставя услуга телефония или пренос на данни (интернет). Битката за канавките обаче е структуроопределяща и мениджърите на довчерашния държавен монопол (и сегашен все още фактически) са наясно, че това е

Практически главната част

от инфраструктурата, която е (почти) невъзможно да бъде дублирана. „Ситуацията е подобна на тази, ако всеки човек с кола е принуден да си построи път“, коментира представител на конкурентите на БТК, който пожела да не бъде цитиран поименно. Много кабеларки разрешават проблема самосиндикално - сами поставят кабели в каналната мрежа и така правят собствени, алтернативни трасета, по които да тече телевизионен сигнал, телефония или интернет. БТК от своя страна определя тези действия като незаконни и изпраща екипи, които да отстраняват тези кабели. От офиса на най-големия телеком отказаха да назоват компаниите, с които имат сключени договори, и тези на които са отказали, с мотива, че не желаят да злепоставят останалите нелоялни фирми пред клиентите им.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK