Битката за последната шахта

БТК е на път да затъне в нова борба - този път за каналите

Войната между телекомите в София (а вероятно и в други градове) е на път да се превърне в нещо от типа на Сталинградската битка - битка за всяка улица, шахта и канал. В тази битка вече приватизираната БТК брани най-ценния актив, който й остава, след като монополът и върху фиксираната телефония отпадна по силата на евроинтеграционните изисквания към страната ни. Това са медните жици до крайния потребител, от една страна, до които искат достъп всички нови телекоми с лицензи за телефонна услуга, и шахти и канали - от друга, където част от телекомите и кабелните оператори искат (а и трябва) да поставят свои кабели, с които да достигнат до крайните клиенти. За кабелните оператори важи изискването до началото на тази година да са поставили инфраструктурата си под земята. За интернет доставчиците (в това число и набралите скорост в последната година и половина квартални LAN мрежи)

Kрайният срок е 2007 г.

Така наличието на обективна необходимост и на законови изисквания, от една страна, и наличието на ограничен брой канали (и липса на дублиращи трасета в повечето случаи) изправя кабелните оператори пред конфликт с основния собственик и ползвател на тези трасета - БТК, която съвсем естествено не гори от желание да пуска конкурентите си по-близо до клиентите. Повечето молби за допускане да бъдат положени кабели (оптични или коаксиални за кабелна телевизия и/или данни) биват оставяни без отговор или са отхвърляни с формалното основание „липса на капацитет“, твърдят конкуренти на БТК, пожелали да останат неназовани. Писма с такива отговори са получавали в „Кейбълтел“, „Центрум груп“ и в „Естнет“ (бившия „Евротур сат“). Според БТК броят на запитванията на кабелни оператори за проверка на наличие на капацитет в определени трасета, на определени улици и в определени градове е „около 58“. Компанията е отговорила на всички, добавят от приватизирания телеком, за наличието или липса на капацитет на съответното място. Според кабелните оператори обаче дори и при наличие на капацитет, отговорът на монополиста неизменно е, че този „капацитет ще се използва за бъдещо разширение на собствения капацитет на компанията“. „БТК се държи агресивно към конкурентите си, като същевременно не изпълнява свои задължения“, коментира Владимир Димитров, продуктов и маркетинг мениджър в „Кейбълтел“.

Този конфликт всъщност е съвсем нискотехнологичен на фона на останалите „битки“, които БТК водеше, води (или ще води) по всички фронтове - например с мобилните оператори за третия GSM лиценз и за фиксираните абонати или с интернет доставчиците и получилите лицензи нови телекоми за медния чифт жици, по които може да се предоставя услуга телефония или пренос на данни (интернет). Битката за канавките обаче е структуроопределяща и мениджърите на довчерашния държавен монопол (и сегашен все още фактически) са наясно, че това е

Практически главната част

от инфраструктурата, която е (почти) невъзможно да бъде дублирана. „Ситуацията е подобна на тази, ако всеки човек с кола е принуден да си построи път“, коментира представител на конкурентите на БТК, който пожела да не бъде цитиран поименно. Много кабеларки разрешават проблема самосиндикално - сами поставят кабели в каналната мрежа и така правят собствени, алтернативни трасета, по които да тече телевизионен сигнал, телефония или интернет. БТК от своя страна определя тези действия като незаконни и изпраща екипи, които да отстраняват тези кабели. От офиса на най-големия телеком отказаха да назоват компаниите, с които имат сключени договори, и тези на които са отказали, с мотива, че не желаят да злепоставят останалите нелоялни фирми пред клиентите им.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар