Да впрегнем вятъра на работа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да впрегнем вятъра на работа

Да впрегнем вятъра на работа

Той е най-класическият и въпреки това един от най-модерните начини за добив на енергия

Петър ГАВРИЛОВ
1276 прочитания

Кое е общото между вятърната мелница, чаения клипер (или баркентина) и съвременните вятърни турбини? Съвсем правилно, придвижването на студени и топли въздушни маси е силата, която ги задвижва от векове насам. Първоначално това може да проз­вучи като задача от детски учебник, но отговорът на тази задача предстои да става все по-актуален в близките двадесет години. Вятърът като източник на енергия е поз­нат дълго преди да съществуват други източници, които да го заменят, като се изключат човешката и животинската тяга, разбира се. Началото на XIX век съвпада с началото на индустриалната революция и откритите малко преди това парни машини намират своето приложение - във фабрики, а после и в локомотиви и параходи, които се превръщат в едни от символите на индустриалната епоха. Тези машини използват въглища и изместват вятъра като работна сила. Така серните и въглеродните двуокиси стават част от пейзажа на тогавашните индустриални градове. За сметка на това, веднъж добити, въглищата можели да се използват, когато има нужда от тях. За разлика от вятъра, който духа (така и до днес), когато си иска. Откриването на двигателя с вътрешно горене добавило към пейзажа автомобили, камиони и други превозни средства с пушещи ауспуси, както и рафинерии за преработката на новото злато - петрола. Това толкова увеличило проблема с вредните емисии газове в атмосферата, че в някои градове се обмисляла (и още не се отхвърля като възможност) пълна забрана на автомобилите. Освен това в геополитически и икономически план нефтът до такава степен издигнал ролята на Близкия изток, че в момента може спокойно да се каже, че много от проблемите от този регион са породени и от възможностите, които производството на нефт е дало на няколко нестабилни арабски режима.

Тези проблеми се добавят към още един - запасите от въглища и нефт не са неизчерпаеми, а нефтената криза през 70-те показва колко зависим е западният свят от потенциалните си врагове. Замърсяването и движенията на зелените доливат масло в огъня. Така започват да се търсят

Възобновими източници на енергия

На първо място сред тези източници може да се посочи въпросният вятър, следван от слънчевата енергия, водните източници и т.н. Макар и духащ непостоянно и неподчиняващ се на никакви борсови и други правила (за разлика от петрола), вятърът е свободен източник за ползване от всеки, който монтира турбина на място, където духа достатъчно често. Той просто трябва да свърже тази турбина с електропреносната система. Основен лидер в „ловенето“ на вятъра е Германия - според публикация в английския „Гардиън“ тази водеща европейска държава има най-големия брой вятърни турбини в света и произвежда повече вятърна енергия от Дания, Испания и САЩ, взети заедно. За последните 15 години в Германия са построени повече от 15 хиляди вятърни генератора, половината от които в последните пет години. До края на десетилетието този брой вероятно ще се удвои, илюстрира „Гардиън“ темпа на развитието на този енергобранш в Германия. Във Великобритания в момента работят 1034 големи турбини с общ капацитет от 700 мегавата (по-малко от 5 или 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“), но в близките седем години още 73 инсталации ще добавят седем хиляди мегавата, пак по данни на „Гардиън“. Лидерството на Германия в добиването на енергия от вятъра не е чудно - страната, която е наричана индустриалния и икономически локомотив на Европа има съвсем малки собствени запаси от невъзобновими горива като нефт или въглища. Още през Втората световна война германците произвеждат синтетичен бензин, с който да зареждат издъхващия Вермахт. В момента близо 80% от енергията в ЕС се произвежда чрез изкопаеми горива - въглища и петрол, като все по-голяма част от тях се внася от трети страни. Според Европейската комисия до 2020 г. 70% от нуждите, в това число 90% от петрола, ще бъдат от внос, което поражда песимистични очаквания и потенциална нестабилност. Другата цел е да се намалят емисиите въглероден двуокис, който е основната причина за глобалното затопляне, и до 2010 г. над 20% от енергията трябва да е от възобновими източници. Поне 10% от тази енергия трябва да е от вятърни турбини според план на британското правителство.

Вятърната енергия има и своите

Противници

Най-вече заради цената и. Според доклад, цитиран от „Гардиън“, цената, за да се избегне изхвърлянето на един тон въглероден двуокис в атмосферата посредством производство на ток от вятърни турбини, е между 41 и 77 евро в зависимост от мястото и мощността на въпрос­ния генератор. Самите турбини създават също така нискочестотен шум, който причинява смущения в човешкото здраве. Последното се отрича от Британската асоциация за вятърна енергия (BWEA), която посочва на сайта си, че нискочестотният шум и вибрации от генераторите не е по-опасен от други нискочестотни излъчващи източници, без да се посочват за кои става дума. Друг потенциален проб­лем с многобройните „вятърни ферми“, разположени на „обдухвани“ от въздушните течения места, е, че перките им представляват смъртоносна опасност за прелетните птици, които също използват подобни трасета за улеснение при миграциите си. Като се има предвид авторитетът на Кралското британското дружество за защита на птиците, може да се очаква титаничен сблъсък, ако случаите, за които алармират еколози, станат масово явление. В момента широка обсъждани са плановете за построяване на 70 вятърни ферми в Шотландия, които да заменят част от сега действащите атомни централи на острова и да доведат до редуциране на емисиите на вредни вещества с 20%. Според цитирания от „Гардиън“ доклад, освен че е три пъти по-скъпа от „конвенционалното“ електричество, вятърната енергия едва ли ще доведе до значимо намаляване на емисиите въглероден двуокис, изпускани главно от транспортните средства.

Всъщност всички опити да се прилага вятърът като транспортна сила са били неуспешни с изключение на корабоплаването, където силата на въздушните течения се използва от хилядолетия. Практически и в момента всички транспортни средства, зависещи от вятъра, могат да кажат „сбогом“ на всякакви разписания. Това едва ли ще се приеме в свят, където борсите продават фючърси за стоки, които трябва да бъдат доставени по график в което и да било пристанище от всяка точка на света и закъснение от едно денонощие се измерва в загуби с доста нули отзад. Засега на популярност се радват огромните круизни ветроходи, но едва ли скоро ще има контейнеровоз под ветрила. Не и докато нефтът е под сто долара за барел.

Откъде духа вятърът

Глобално погледнато, вятърът представлява преместване на гигантски въздушни маси от зони с високо атмосферно налягане към зони с ниско такова. Движението им и възникването на зони с ниско и високо налягане е в резултат от неравномерното загряване на Земята и различната влажност. Към това трябва да се добави и въртенето на планетата, което също оказва влияние в движението на въздушните маси - така наречения ефект на Кориоли. По този начин въздушните маси се въртят по часовниковата стрелка около антициклони (високо налягане) и обратно на часовниковата стрелка около зони с ниско налягане (депресии) в Северното полукълбо и обратно в Южното. Към тези глобално протичащи явления могат да се добавят и локални фактори (бризи, мусони, пасати), бури и ефекти на релефа, който в близост до повърхността на Земята забавя и турбулизира силата на вятъра. Всички тези особености трябва да се имат предвид при избора на място за строеж на вятърни генератори. За да работи една турбина, е нужен вятър със скорост около 4-5 метра в секунда, смята BWEA. Максимална мощност се достига при скорост около 15 метра в секунда. Животът на една турбина е около 20 години, изплаща се за средно 3-6 години в зависимост от общия брой витла във фермата и това „колко духа“. За построяването на 12 хиляди мегавата капацитет (10% от потреблението на Великобритания) вятърните централи трябва да са на сумарна площ от 80 до 120 хиляди хектара (горе-долу размера на полигона Ново село).

Кое е общото между вятърната мелница, чаения клипер (или баркентина) и съвременните вятърни турбини? Съвсем правилно, придвижването на студени и топли въздушни маси е силата, която ги задвижва от векове насам. Първоначално това може да проз­вучи като задача от детски учебник, но отговорът на тази задача предстои да става все по-актуален в близките двадесет години. Вятърът като източник на енергия е поз­нат дълго преди да съществуват други източници, които да го заменят, като се изключат човешката и животинската тяга, разбира се. Началото на XIX век съвпада с началото на индустриалната революция и откритите малко преди това парни машини намират своето приложение - във фабрики, а после и в локомотиви и параходи, които се превръщат в едни от символите на индустриалната епоха. Тези машини използват въглища и изместват вятъра като работна сила. Така серните и въглеродните двуокиси стават част от пейзажа на тогавашните индустриални градове. За сметка на това, веднъж добити, въглищата можели да се използват, когато има нужда от тях. За разлика от вятъра, който духа (така и до днес), когато си иска. Откриването на двигателя с вътрешно горене добавило към пейзажа автомобили, камиони и други превозни средства с пушещи ауспуси, както и рафинерии за преработката на новото злато - петрола. Това толкова увеличило проблема с вредните емисии газове в атмосферата, че в някои градове се обмисляла (и още не се отхвърля като възможност) пълна забрана на автомобилите. Освен това в геополитически и икономически план нефтът до такава степен издигнал ролята на Близкия изток, че в момента може спокойно да се каже, че много от проблемите от този регион са породени и от възможностите, които производството на нефт е дало на няколко нестабилни арабски режима.

Тези проблеми се добавят към още един - запасите от въглища и нефт не са неизчерпаеми, а нефтената криза през 70-те показва колко зависим е западният свят от потенциалните си врагове. Замърсяването и движенията на зелените доливат масло в огъня. Така започват да се търсят

Възобновими източници на енергия

На първо място сред тези източници може да се посочи въпросният вятър, следван от слънчевата енергия, водните източници и т.н. Макар и духащ непостоянно и неподчиняващ се на никакви борсови и други правила (за разлика от петрола), вятърът е свободен източник за ползване от всеки, който монтира турбина на място, където духа достатъчно често. Той просто трябва да свърже тази турбина с електропреносната система. Основен лидер в „ловенето“ на вятъра е Германия - според публикация в английския „Гардиън“ тази водеща европейска държава има най-големия брой вятърни турбини в света и произвежда повече вятърна енергия от Дания, Испания и САЩ, взети заедно. За последните 15 години в Германия са построени повече от 15 хиляди вятърни генератора, половината от които в последните пет години. До края на десетилетието този брой вероятно ще се удвои, илюстрира „Гардиън“ темпа на развитието на този енергобранш в Германия. Във Великобритания в момента работят 1034 големи турбини с общ капацитет от 700 мегавата (по-малко от 5 или 6 блок на АЕЦ „Козлодуй“), но в близките седем години още 73 инсталации ще добавят седем хиляди мегавата, пак по данни на „Гардиън“.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK