Как се раждат вятърът и облаците

Ще вали ли? Онзи огромен облак какво значи? Този силен вятър докога ще духа? Телевизионните прогнози откъде се взимат (кой си ги измисля), както и какво, по дяволите, означават тези знаци по метеокартите? Всички тези въпроси неведнъж карат немалко хора да изпадат в още по-голямо чудене, което в крайна сметка обикновено се свежда до простото: днес да си нося ли чадър и яке или напротив? Развитието на интернет, както и на космическите (и в частност сателитните) технологии доведоха до това, че човек може да намери отговора на този въпрос онлайн, и то с точност на прогнозите, която понякога изумява. Онлайн прогнозите се следят от пилоти, моряци, земеделци, туристи и хиляди други хора, които искат да знаят дали днес времето е съюзник или враг. Спътниците вече предлагат и активни метеокарти, които могат да се сравнят с революцията, която имейлите направиха с комуникациите.

Зад добрата стара синоптична прогноза обаче продължават да стоят наблюдението и измерването на времето така, както е започнало през XIX век. На база на наблюденията (чиято цел е да бъдат максимално постоянни) се правят синоптичните анализи и прогнози, като данните в световен мащаб идват от около 9500 наземни и 1500 аерологични станции, разположени на сушата, както от 7000 корабни, 200 закотвени и 300 дрейфуващи (плуващи) такива. Те са обединени в Глобална система за наблюдения, които подават данни в Глобалната система за обработка на данни. Тази система се състои от три световни центъра - във Вашингтон, Москва и Мелбърн, и няколко регионални. Най-важни (като близост и данни) за България са регионалните центрове, разположени в Рединг, Англия, и в Офенбах, Германия.