Как да не се загубим

Сателитната навигация преди около 20 години въведе понятието точност до метър

Губили ли сте се? Колко пъти и по каква причина - лоша маркировка, зле написани обяснения как да се ориентирате, неточни карти? Или съвкупност от трите плюс още нещо - че в нова и непозната среда повечето хора имат склонност да не знаят къде са и как да стигнат дотам, където отиват, ако преди това не са минавали по дадения път. И поради факта, че тези въпроси са стояли пред хората, откакто са започнали да се придвижват на малки и големи разстояния, без да се загубят по пътя. Отговорите на тези въпроси е давала навигацията в продължение на хилядолетия, а в момента отговорът на въпроса къде съм може да се намира под формата на малък уред в ръката ви, който да приема сигнала на няколко от общо 24 невидими сателита. Системата се нарича Глобална система за позициониране (Global Positioning System), или съкратено GPS. Тези 24 сателита, качени на орбита с парите на американските данъкоплатци и за целите на американските военни през 80-те години на миналия век, осигуряват надеждно покритие 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, или поне така твърдят производителите на GPS приемници. Наблюденията показват, че в 99% от случаите те са прави, но все пак при включването на всеки уред се появява надписът, че данните са само за справка и компанията не казва, че можете винаги да разчитате на покритие. Все пак системата е по-надеждна и точна от всяка използвана преди нея - всеки от въртящите се на височина над 20 хиляди километра със скорост от грубо около 12 хиляди километра в час сателити прави обиколка на Земята за около 12 часа, казва сайтът на един от най-големите световни производители - Garmin. Цялото

„съзвездие“ се движи

по три взаимно перпендикулярни орбити и обезпечава наличие на сигнал непрекъснато, във всяка точка на Земята. Първият сателит е бил изстрелян през 1978 г., а цялата структура от 24 броя е постигната през 1994 г. По това време операция „Пустинна буря“ (GPS подобно на интернет си е изцяло военна разработка, придобила „гражданска“ употреба) вече е показала, че във високоточната война на „умните“ оръжия тази система просто няма аналог. Всеки от сателитите е проектиран да прекара десет години на орбита, преди да бъде заменен, и се захранва от слънчеви батерии, като има и малки ускорители, с които да поддържа „пътя си“. Руснаците от своя страна също са осъзнали предимствата на сателитната навигация, пускат своя система, наречена ГЛОНАСС. Поради липсата на пари и други тривиални причини тази система (покрита с типично руска мания за секретност) не е достигнала покритието и развитието за цивилни нужди на GPS. Първия спътник на ГЛОНАСС е изведен в орбита през 1982 г. - цели четири години след старта на американската програма, и според сайта и също се състои от 24 спътника, изведени и работещи в орбита. „Животът“ им обаче е далеч по-кратък - до 3-4 години на орбита. Има комбинирани приемници, които могат да работят и с двете системи с цел по-голяма сигурност на покритието, макар че точността на ГЛОНАСС е около 50 метра, а тази на GPS - 15 до 5 метра според достъпната в интернет информация за двете. ЕС разработва и планира въвеждане в експлоатация на собствена система - Galileo, която за разлика от горните две ще бъде основно за гражданска употреба.

Всеки сателит излъчва радиосигнал с много ниска мощност (по-малко от 50 вата) на две честоти, означени като L1 и L2. Всъщност сателитите излъчват още един сигнал, който обаче е достъпен само за приемниците,

собственост на Пентагона

и който носи условното име


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    pavla avatar :-P
    ПАВЛА

    Сега е доста забавно да се четат подобни статии.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал