Всички обичат DSL
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всички обичат DSL

Всички обичат DSL

Интернет доставчиците искат от БТК да им преотстъпи дял от пазара на високоскоростната услуга

979 прочитания

Организацията на интернет доставчиците СЕК (Сдружение за електронни комуникации) поиска спиране на ADSL услугата на БТК, докато на пазара не се появяват реални конкуренти на компанията. Сдружението представи аргументите си пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да излезе с решение дали е налице злоупотреба с монополно положение от страна на приватизирания телеком.

В началото на седмицата бе даден ход на две преписки, свързани с исканията на СЕК и фирмата „Интернет България“ да получат възможност за предоставяне DSL интернет посредством т.нар. битстрийм достъп. DSL (Digita· Subscriber Line - цифрова абонатна линия) е технология за високоскоростен интернет достъп по традиционните телефонни линии. За разлика от dial-up тя позволява човек едновременно да говори по телефона и да сърфира в мрежата. От миналата година насам БТК предоставя на потребителите си АDSL (асиметричен DSL). Останалите доставчици в страната имат голямо желание да участват в предлагането на тази услуга, която заради доброто си съотношение качество/цена е завладяла над 50% от пазара на широколентов интернет в Европейския съюз. От началото на годината формално те имат възможност да го направят. С отварянето на мрежата на БТК желаещите получиха дългоочаквания достъп до т.нар. последна миля - инфра­структурата до крайните потребители на телекома. Според алтернативните оператори обаче ценовите нива на наемите за абонатни линии правят този вариант напълно икономически неизгоден. Ето защо те търсят алтернатива в така наречения битстрийм достъп. При него доставчикът предоставя само съдържанието и не получава абонатна линия до крайния потребител. Вместо това той оставя преноса на данни на БТК, като, разбира се, си плаща за това. Предмет на продължили вече повече от година дискусии обаче е дали приватизираният национален телеком, който няма особено желание да участва в подобна схема, е длъжен да го прави.
В последния вариант на българския Закон за далекосъобщенията е записано, че БТК трябва да предоставя на конкурентите си специфичен достъп до своята мрежа. Спорът между СЕК и БТК е дали това включва битстрийм. В края на миналата година Комисията за регулиране на съобщенията се произнася по въп­роса. Според нея в случая под „специфичен достъп“ трябва да се разбира dial-up. Новият телеком „Орбител“ обжалва това решение на секторния регулатор пред тричленен състав на Върховния административен съд. Доставчикът „Интернет България“ и браншовата организация СЕК пък сезират по случая КЗК. Според тях БТК се държи неконкурентно, като им отказва битстрийм достъп при наличие на техническа възможност такъв да им бъде даден. Адвокатите на приватизирания телеком обясняват, че българските телекомуникации са съгласувани с правна рамка на ЕС от 1998 г., в която този вид достъп не присъства. Това и решението на КРС дават на БТК основание да твърди, че задължението и да предоставя специфичен достъп се отнася само за dial-up услугата. Нещата ще се променят през 2007 г., когато ще бъде приет нов Закон за далекосъобщенията, съгласуван с рамка 2002 на ЕС.
От компанията обясняват, че са дали възможност на останалите играчи на пазара да предлагат DSL, като използват необвързания достъп до абонатна линия (отварянето на последната миля). Три оператора - „Спектър нет“, „Орбител“ и „Некском“, даже вече имат подписани договори за целта. СЕК от своя страна настояват, че БТК прави дъмпинг с промоциите и като цяло ниските цени на услугата си. Доставчиците заявяват, че таксата, която трябва да плащат месечно за всяка линия при необвързан дос­тъп, не им позволява да предложат цени, сравними с тези на телекома. Според тях при това положение на нещата не се очертава скоро на пазара да се появи конкурентна DSL услуга.

Друга спорна точка е дали в случая може да се говори за господстващо положение на БТК. Ако се разглежда пазарът на DSL достъпа, както доставчиците правят, съмнение няма - там компанията има 100%. Ако обаче се прави преценка на базата на пазара на високоскоростен интернет като цяло, каквато според БТК е европейската практика, то положението е доста по-различно. Десетте хиляди ADSL клиенти на компанията са под 10% от всички притежатели на бърз интернет, който включва и кабелните телевизии и легалните LAN доставчици. Какъв точно е случаят ще трябва да реши Комисията за защита на конкуренцията. Сдружението за електронни комуникации настоява на БТК да бъдат наложени финансови санкции и забрана да предоставя DSL услугата си, докато не стартира битстрийм достъп.

„Малко е вероятно това да се случи. Твърдо нямаме намерение да спираме АDSL-а“, коментират от БТК.

Организацията на интернет доставчиците СЕК (Сдружение за електронни комуникации) поиска спиране на ADSL услугата на БТК, докато на пазара не се появяват реални конкуренти на компанията. Сдружението представи аргументите си пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да излезе с решение дали е налице злоупотреба с монополно положение от страна на приватизирания телеком.

В началото на седмицата бе даден ход на две преписки, свързани с исканията на СЕК и фирмата „Интернет България“ да получат възможност за предоставяне DSL интернет посредством т.нар. битстрийм достъп. DSL (Digita· Subscriber Line - цифрова абонатна линия) е технология за високоскоростен интернет достъп по традиционните телефонни линии. За разлика от dial-up тя позволява човек едновременно да говори по телефона и да сърфира в мрежата. От миналата година насам БТК предоставя на потребителите си АDSL (асиметричен DSL).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK