Да изминеш последната миля
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да изминеш последната миля

Да изминеш последната миля

Алтернативните телекоми: „Реално нямаме достъп до абонатите на БТК“

1098 прочитания

Две години след либерализирането на телекомуникациите в България очакваното бурно развитие на нови услуги в условията на силна конкуренция все още не е факт. Пазарът се движи напред бавно, а основните действащи лица на него постигат споразумения и намират компромисни решения едва когато всички други възможности са изчерпани.

От началото на 2005 г. алтернативните оператори получиха достъп до абонатните линии на БТК (т.нар. последна миля), а с това и до милионите клиенти на компанията. Днес операторите заявяват, че не могат реално да използват този достъп, за да предоставят интернет или телефония на потребителите. „Наложените ни условия блокират всяка възможност за това. При тях на практика се налага да работим на загуба - силно неизгодно е“, заявява Теодор Захов, председател на СЕК (Сдружение за електронни комуникации, преди известно като БИНА). Ето защо сдружението внася в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) поредна жалба - този път срещу условията за използване на последната миля. Основният проблем в случая, както и в почти всеки друг случай, са парите. Операторите поддържат тезата, че е налице „ценова преса, при която крайните потребители получават от БТК значително по-ниски цени от конкурентите на компанията“. Като доказателство те посочват факта, че клиентите на националния телеком плащат месечна такса за абонатна линия от 10.50 лв., а за оператори е предвиден наем от 26 лв. при пълен или 18 лв. при споделен достъп. Пълният достъп дава на конкурента право върху цялата линия - така той може да предоставя и гласови, и интернет услуги. При споделена линия БТК осигурява телефонията, а алтернативният телеком - DSL достъпа. СЕК виждат реална цена на едро не по-висока от 5 лв. на месец. Националната телекомуникационна компания от своя страна отказва да дава коментари по жалбата преди гледането и в КЗК. От нейна гледна точка всички предоставяни цени са разходоориентирани - точно както е предвидено в Закона за далекосъобщенията.
Първоначалните тарифи, които БТК опита да наложи в края на миналата година, бяха с близо 20% по-високи от сегашните. Секторният регулатор КРС (Комисия за регулиране на съобщенията) даде задължителни указания ценовите нива да паднат до днешните. Към момента от комисията също отказват да коментират жалбата на СЕК до КЗК, защото не са получили официална информация за нея. При предишни дискусии по темата членове на КРС обясняват, че тарифите на БТК са аргументирани и влизат в границите на приемливото, но са на самия ръб. Ето защо има вероятност в някакъв момент те да бъдат предоговорени. Ако не по-рано, това вероятно ще се случи в края на годината, когато трябва да бъде изготвена нова версия на Типовото предложение за необвързан достъп до фиксираната абонатна мрежа на националния телеком. Това е документът, с който се уреждат условията по използване на последната миля от алтернативни оператори. Достъпът до абонатните линии на изгодна цена би позволил на телекомите да предоставят по тях и интернет, и гласова услуга. В момента обаче те се интересуват основно от първото, и по-точно от възможността да пуснат DSL. БТК предлага на своите абонати високоскоростния достъп по телефонна линия от началото на миналата година. Понеже технологията дава едно от най-добрите съотношения между качество и цена, тя е изключително популярна в страните от ЕС. Интернет доставчиците у нас вече няколко години търсят начин да започнат да го предоставят в България. Сезирането на КЗК за последната миля е поредният опит в тази посока.

През тази седмица комисията по конкуренцията изслуша засегнатите страни по друга жалба на СЕК, свързана със същия проблем. В нея операторите настояват приватизираната телекомуникационна компания да спре да предлага DSL, докато на пазара не се появят реални конкуренти на услугата. Основното искане на сдружението е БТК да бъде задължена да дава т.нар. битстрийм достъп до инфраструктурата си. При този вариант конкурентите избягват наемането на абонатни линии. Вместо това с преноса на данни до потребителите (разбира се, срещу съответното заплащане) се занимава националният телеком. Той обаче няма желание - а според адвокатите си няма и задължение да го прави. Преди време алтернативните телекоми се обърнаха по въпроса към КРС, но без успех. „Дори и ако КРС реши, че трябва да задължи БТК да предоставя битстрийм достъп, регулаторът трябва да има и законово основание за това. В действащото законодателство такова основание не съществува. Едно решение на административен орган, което не почива на изрична правна норма, може да бъде обжалвано с процедури, които да текат с години“, обясняват членове на комисията. Те добавят още, че положението ще се подобри с предстоящото издаване на пет лиценза за пренос на данни „точка към много точки“, тъй като тази технология представлява безжична алтернатива на последната миля.

Понастоящем операторите изчакват да разберат и решението на КЗК. Очаква се тя да се произнесе по битстрийм достъпа до средата на юли.

Две години след либерализирането на телекомуникациите в България очакваното бурно развитие на нови услуги в условията на силна конкуренция все още не е факт. Пазарът се движи напред бавно, а основните действащи лица на него постигат споразумения и намират компромисни решения едва когато всички други възможности са изчерпани.

От началото на 2005 г. алтернативните оператори получиха достъп до абонатните линии на БТК (т.нар. последна миля), а с това и до милионите клиенти на компанията. Днес операторите заявяват, че не могат реално да използват този достъп, за да предоставят интернет или телефония на потребителите. „Наложените ни условия блокират всяка възможност за това. При тях на практика се налага да работим на загуба - силно неизгодно е“, заявява Теодор Захов, председател на СЕК (Сдружение за електронни комуникации, преди известно като БИНА).

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK