С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 авг 2005, 0:00, 976 прочитания

Знанието като безплатен обяд

Бъдещето на енциклопедизма се нарича Wikipedia

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Wikipedia е най-мащабният проект в областта на събирането и обработка на знанието само по себе си след създаването на френската Енциклопедия на Дени Дидро преди повече от 250 години. По брой на статиите си тя надминава енциклопедия Britannica и германския Brockhaus - еталоните на „хартиения“ енциклопедизъм. Както си му е редът, в началото на XXI век това начинание се случва в интернет, а зад неговото успешно развитие стои ентусиазмът на няколко хиляди доброволци от цял свят, публикуващи, търсещи и редактиращи съдържанието на сайта ежедневно на над 200 езика (половината от които мъртви или изкуствени като израз на ексцентричността в мрежата). Те са водени от един стремеж: създаване на свободно достъпна, безплатна и изчерпателна база данни на абсолютното знание. Всичко, което ви интересува, и всичко, за което все още не знаете, че съществува, е на един клик разстояние - това не е утопия, а достъпна реалност.
Wiki-ентусиазмът намери първото си мащабно публично изражение на конференцията Wikimania, провела се в началото на август във Франкфурт на Майн, Германия. Над 450 делегати от 50 държави отделиха един дълъг уикенд, за да обсъдят бъдещето на своя алтруистичен проект, чието развитие е пряко свързано и с бъдещето на явлението енциклопедизъм. Ще изчезнат ли издания като Britannica, Brockhaus, Larousse и т.н. и ще бъдат ли заместени от свой безплатен онлайн еквивалент? Най-точният отговор би бил: едва ли някога напълно и едва ли толкова скоро.

Свободааа...

В речта си за откриването на конференцията Джими Уелс, създателят на Wikipedia, поиска десет неща, до които според него достъпът трябва да е безплатен за всичко. Това са речниците, енциклопедиите, учебниците и училищните помагала, музикалните творби (но само на класическите композитори), репродукции на известни картини, файловите формати, географските карти, софтуерният код, изданията с телевизионната програма, както и различните онлайн услуги (търсене, поща и т.н.). Някои от исканията със сигурност предизвикват сериозно смущение в държателите на авторски права, а други изглеждат съвсем справедливи. По отношение на музиката предложението на Уелс не е за втори Napster, а по-скоро за записите с изпълнения на класическа музика например от училищни оркестри, които впоследствие да бъдат достъпни в мрежата.
Качеството на публикуваната www.wikipedia.org информация продължава да бъде най-дискусионният въпрос. И не защото грешките са фрапантни, постоянни и поставящи под въпрос достоверността на фактите. Наистина не е лесно да повярваш, че архив от 1.6 милиона статии по различни въпроси за науката, обектите около нас и други феномени е достъпен напълно безплатно. Събирането и обработката на знанието занимава човечеството от древността - за времето си Александрийската библиотека е възхищавала просветения античен елит с архивите си и възможността да отговори на (почти) всички въпроси. Знанието е сила, което усещаш в най-пълна степен едва тогава, когато го притежаваш. Придобиването на компетенция обаче е сложен и дълготраен проект, отнемащ и доста средства. Wiki-читателите могат да го имат само срещу неподправения си ентусиазъм да задават въпроса защо и какво. На добра воля, с доза доверие, без гаранция, че е вярно, и въпреки това въодушевляващо приканващо.
Съдържанието в Wikipedia е защитено с т.нар GNU лиценз за свободна документация. Той позволява разпространение, съз­даване на производни текстове и използването им с търговски цели, стига авторите им да бъдат цитирани. В сайта обаче има и голямо количество информация, която не е свободна за редистрибуция. Такива са различни звуци, мелодии и илюстрации, които са предоставени на Wikipedia, но техните права принадлежат на друг.

Полагане на основите

Името Wikipedia произлиза от словосъчетанието wiki wiki, което на хавайски език означава „бързо“. Скоростта на поява на информация, на нейната обработка и допълване е основното предимство на онлайн енциклопедията. Известно е, че създаването и издаването на нова, разширена версия на енциклопедия Britannica например отнема години упорит труд на екип от учени. Според статистиката общият брой на най-трудолюбивите wiki-редактори е 3800 души, които извършват по над 100 корекции месечно, а още 18 хиляди регистрирани потребители извършват поне пет редакции за същия период. Всяка статия от английската част на сайта, която е и най-голяма със своите близо 700 хиляди публикации, е била подложена на най-малко 10 поправки. Дневно към архива се добавят 1250 нови материала. Всеки от редакторите в Wikipedia прави това безплатно, мотивиран единствено и само от желанието си да прави знанието и информацията обществено достъпни. По-голямата част от най-твърдите поддръжници на идеята отделят по няколко часа дневно за работа по сайта, съв­местявайки това с другите си професионални задължения.
Финансирането на целия проект се крепи на дарения, осъществявани чрез системата за онлайн разплащания PayPal. Всеки, който притежава кредитна карта, може по собствена воля да дари някаква сума на начинанието. Годишният бюджет на Wikimedia Foundation - организацията майка, поддържаща също и сайтове като речника Wikidictionary.com, възлиза на 800 хиляди долара. Според експерти тази сума е нищожна предвид капацитета на информационния трафик, минаващ през сайта. Wikipedia може да се похвали и с нефинансова помощ, каквато например е оказал порталът Yahoo!. Интернет пионерът е подарил старите си сървъри, намиращи се в Париж, Амстердам и Флорида.
Проектът Wikipedia стартира в началото на 2001 г., като още тогава неговият създател Джими Уелс формулира неговата цел по следния начин: да бъде всеобхватен и пълен лексикон, дос­тъпен за всички хора на земята и на всички езици, които се говорят от поне един милион души по света. Wikipedia е резултат от друг проект на интернет компанията Bomis, която е собственост на Уелс - Nupedia.com. Bomis е интернет портал, припечелил достатъчно от продажба на банери, както и на софтпорно материали през интернет в ранните зори на уеба. По собствените му думи Уелс днес се чувства независим и състоятелен, което му позволява да проявява целенасочения алтруизъм. По своята същност Nupedia.com също е бил проект за онлайн енциклопедия, която е достъпна свободно за потребителите, но с тази разлика обаче, че съдържанието и се пише от експерти и отделните статии отговарят на строги формални критерии. Подчинявайки се на каноничните схващания за контрол на качеството (седемстепенна система за проверка на написаното), Nupedia е твърде бавна в онлайн света и предлага ограничено количество статии. Освен това проектът е трябвало да се финансира чрез онлайн реклама. Бавната скорост на публикации и дотком кризата от началото на милениума обаче обричат на неуспех това начинание. Неговото отроче Wikipedia обаче предстои да провокира революция в областта на енциклопедичното знание. Тя се развива паралелно с него до 2003 г., когато Nupedia престава да съществува, а нейните информационни масиви са включени в базата на Wikipedia.

Писатели и читатели

Моделът на Wikipedia предполага всеки да може да напише всичко по всякаква тема, като неговата статия може да бъде редактирана условно от всеки и допълвана по всяко време от всички. В тази привидна анархия съществува достатъчно строг и постоянен контрол върху създаването и редактирането на текстове в нея, но въпреки това потенциалът да използваш енергията на хора от цял свят, които искат да споделят своето експертно знание с другите, е огромен. На практика Wikipedia е един своеобразен легален р2р проект - споделяш интелектуални продукти, които впоследствие достигат до хиляди други жадни за тях. През първата година от съществуването си Wikipedia съдържа около 20 хиляди статии на 18 езика. В края на 2004 г. съдържането и вече надхвърля един милион публикации, а поддържаните езикови версии са около 160 (92 от тях активни, останалите са т.нар. изкуствени и мъртви езици като есперанто, латински и старогръцки език). Wikipedia е посещавана дневно от 60 милиона потребители. Една четвърт от тях нямат регистриран акаунт и влизат в сайта единствено и само да четат или да търсят някаква информация. Отделните езикови версии на енциклопедията работят автономно една от друга, като освен английската другите значими групи са немската (с около 270 хиляди публикации), френската (145 хиляди), японската (133 хиляди), шведската (94 хиляди), датската (83 хиляди) и полската (80 хиляди). Те се развиват самостойно, като нерядко, за да получиш пълен поглед върху дадена тема, е уместно да прочетеш писаното от авторите на английски и поне още два езика.
Съществува и българска версия на Wikipedia (bg.wikipedia.org), която функционира от 2003 г. и вече съдържа близо 18 хиляди статии. Показателно е, че с разрастването на популярността и узряването на проекта качеството и пълнотата на материалите също се повишава и подобрява. Участниците на Wikimania прогнозират, че проектът има бъдеще поне още няколко десетилетия, докато успее да постигне първоначално обявените си амбиции най-вече откъм пълнота (за качеството ще се погрижат огромните маси от потребители). Освен това енциклопедията се справя значително по-добре с темпото на днешния ден от тромавите академични трудове. Бъдещето на знанието от утрешния ден е ясно: то трябва да е достъпно за всички, по всяко време и за него не трябва да се плаща. Wikipedia го може още днес.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нагоре по веригата Нагоре по веригата

Блокчейн технологията напуска нишовата среда на криптовалутите, а големите световни компании масово инвестират в нея

18 май 2019, 1559 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Чат навсякъде; Застраховка срещу климата; Намери ми колеж

10 май 2019, 2539 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Последните онлайн флибустиери

Сайтът arenabg пробва платен модел за услугите си

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

Рецесията се отлага

Опасенията за бързо влошаване на икономиката на еврозоната се разсейват, а българската икономика расте, но не достатъчно

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Работохолици до доказване на противното

Марк Грифитс, професор по поведенческо пристрастяване и директор на звено за изследване на хазарта в Nottingham Trent University

Хладнокръвни истории

Нови стари срещи с прозата и документалистиката на Труман Капоти