Господарите на мрежата

Всички обичат глобалната мрежа. Това едва ли е изненада - днес тя е основно средство за комуникация, обмен на информация, търговия, което идва да обясни защо управлението на интернет е въпрос, предизвикващ все повече спорове между правителства и международни организации. Той бе и една от най-горещите теми, обсъждани на среща на ООН в Женева, проведена през първата седмица на октомври. САЩ, които на практика контролират глобалната мрежа в момента, за пореден път отказаха да предадат дори част от властта в ръцете на някой друг. Страни като Бразилия и Иран обаче настояват за по-голямо участие на други правителства във вземането на решения. Организацията на обединените нации (ООН) веднага предлага услугите си. „Готови сме да поемем управлението на интернет“, заявява Йошио Утсуми, оглавяващ поделението за ИТ и телекомуникации на ООН. Европейският съюз пък изненадващо обявява на срещата в Женева свое собствено - и различно - становище. Според него независим международен орган за контрол трябва да има, но той не бива да е под шапката на ООН.

Понастоящем глобалната мрежа се управлява от ICANN (Internet Corporation for Assigned Names and Numbers). Tя отговаря за интернет адресите и имената на домейни. Под неин конт­рол са списъците, които показват на браузърите и мейл програмите къде да изпращат и получават информация. Интернет стартира като американска мрежа и е управляван от правителството на САЩ до 1998 г., когато то създава организацията ICANN. На теория тя трябва да е международна и независима. На практика е под контрола на щатската администрация. Например министерството на търговията на САЩ може да налага вето върху решенията на ICANN. Предполагаше се, че това ще се промени през 2006 г. Наскоро обаче администрацията на Буш обяви, че не смята да се отказва от правото си на вето нито следващата година, нито изобщо. Позицията на Вашингтон по въпроса е непоклатима. Дейвид Грос, представител на САЩ в ООН, казва съвсем направо: „ООН няма да управлява интернет. Точка по въпроса.“ Той загатва, че държавите може би ще получат конт­рол върху собствените си домейни (тези като .bg, .fr, .ru, .uk и т.н)., но само толкова.