Бяла приказка с неочакван край

„На 20 декември 2004, докато карах сам ски, бях отнесен от лавина. Прелетях около 200 метра с невероятна скорост, преминах през множество скали и най-накрая се спрях на брега на едно малко зам­ръзнало езерце. Веднага след това бях затрупан от втора лавина. За повече от половин час се озовах в капан. Върху мен имаше повече от 2 метра сняг, а пред лицето ми нямаше пространство, в което да има поне малко въздух. Бях скован. За мен беше абсолютно невъзможно да помръдна. Няколко минути след като спрях на едно място, дишането ми се зачести и малко по-късно загубих съзнание... Според всички статистики в момента трябваше да съм мъртъв.“

Това е разказът на Колин Самюелс. Той е близо 30-годишен и кара ски около 200 дни в годината. Винаги извън пистите. Преди две години отива да кара сам по склоновете на Chance· (в района на La Meije, френските Алпи). Малко след като навлиза в улея, който е избрал за спускане, над него се откъсва лавина. Двадесет минути по-късно съв­сем случайно по следите му тръгват двама сноубордисти. Когато достигат до лавината, те виждат, че следите, които влизат в нея, не излизат никъде. Започват търсене. И успяват да го намерят.