КРС - господар и командир
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КРС - господар и командир

КРС - господар и командир

Новият Закон за електронните съобщения оставя пазара в ръцете на телекомуникационния регулатор

985 прочитания

Ще паднат ли цените на телефонните обаждания? Ще има ли конкуренция на пазара на високоскоростен DSL интернет достъп? Ще бъде ли независим съобщителният регулатор? Ще оцелеят ли малките телекомуникационни компании? Ще се появят ли виртуални мобилни оператори?

Отговорите на всички тези въп­роси до голяма степен зависят от един нормативен акт, който чака реда си за приемане от парламента. Законът за електронните съобщения (ЗЕС) бе публикуван за обществено обсъждане от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС)* през изминалата седмица.

Действащото в момента законодателство имаше за цел основно да разбие исторически наследения монопол на БТК. До влизането си в Европейския съюз обаче България трябва да приеме нова нормативна уредба, адекватна на променената през последните няколко години пазарна ситуация. Бъдещият закон ще бъде съгласуван с Рамка 2002 на ЕС. Ключовата дума в нея е конвергенция - случващото се в момента смесване и преливане на телекомуникации, информационни технологии и електронни медии. Тези три сектора вече могат да използват общи преносни мрежи, които трябва да бъдат регулирани заедно. В някои страни инфраструктурата и съдържанието се наглеждат от един регулатор. Най-напреднал в това отношение е британският Оfcom. Той успешно разрешава проблеми, свързани не само с телекомуникации, интернет и електронни медии, но и с печатни издания, образование и т.н. В България СЕМ (Съвет за електронни медии) и КРС (Комисия за регулиране на съобщенията) няма скоро да се слеят в единен административен орган. Георги Александров, председател на комисията, обяснява, че пазарът още не достатъчно зрял и не е натрупана достатъчно дълга регулаторна практика, за да се стигне до този момент. Един общ регулатор в български условия би бил подложен и на твърде силен натиск.

Конкуренто... способни?

Друг съществен момент в законопроекта е засилването на конкуренцията. На много от телекомуникационните пазари България е далеч от желаното ниво в това отношение. За да поправи това, ЗЕС дава в ръцете на Комисията за регулиране на съобщенията инструменти, много по-силни от сегашните. Към момента секторният регулатор има право да обяви, че дадена компания е със значително въздействие върху пазара (ЗВП), ако тя държи над 25% от него. С това монополният оператор получава конкретни задължения, описани в далекосъобщителния закон. Днес ЗВП се определя на един от три пазара - фиксирана телефония и мобилни разговори и линии под наем.

Новият закон от своя страна ще позволява на регулатора да избира какви мерки да вземе и на кои пазари. Господстващото положение може да бъде определено за един или група от няколко оператора. Дори и това да стане, ако прецени, че пазарът е достатъчно конкурентен, комисията може да не предприеме нищо. В противен случай обаче тя има право да поиска от операторите по-голяма прозрачност, да им наложи разходоориентирани тарифи или дори да определи тавани на цените им.

В препоръка на Европейската общност за наблюдаване са определени 18 пазара, между които тези за селищни, междуградски и международни разговори в цени на дребно и на едро за повиквания от и към фиксирани и мобилни мрежи, а също и широколентов интернет достъп. На всички тях КРС ще може да поиска промени в ценовите нива, ако сметне за необходимо. Сред 18-те пазара е и този на роуминга, където цените за крайните потребители са неоправдано високи. През 2007 г. обаче това вероятно ще се промени.

Антимонополните действия на телеком регулатора трябва да бъдат съгласувани с тези на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). КРС ще действа предварително, като отчита къде няма условия за възникване на конкуренция. При вече създадено вредно за потребителя доминантно положение обаче ще се намесва КЗК. Координацията на двата органа вероятно няма да е винаги гладка. Според Магдалена Георгиева, изпълнителен директор на Асоциацията на българските кабелни оператори (АБКО), е много вероятно да има “тесни места, на които няколко регулатора ще следят за едно и също нещо”.

Свръхрегулация или липса на контрол

Освен всичко друго в ЗЕС се предвижда КРС да може да разрешава спорове между оператори. За да се заобиколи фактът, че това е забранено от конституцията, решаването на спорове се формулира като “даване на задължителни указания”.

Фактът, че проектозаконът за електронните съобщения ще развърже ръцете на секторния регулатор да взема много решения, се тълкува противоречиво от играчите в телекомуникациите. Кабелните оператори се страхуват от появата на свръхконтрол и прекалени ограничения. Алтернативните телекоми пък изобщо не се притесняват от пререгулиране, дори напротив. “Повече отговорности са дадени на КРС и по-малко неща са фиксирани като задължителни в закона. Ето защо има опасност да не се регулират достатъчно строго операторите със значително въздействие”, смята Теодор Захов, председател на Сдружение за електронни комуникации (СЕК).

Очевидно в крайна сметка всичко ще зависи от това колко компетентна, силна и независима е КРС. Известен проблем с независимостта й обаче се явява текст от проектозакона, според който “мандатът на член на комисията може да бъде предсрочно прекратен от органа, който го е избрал, определил или назначил”. По всяка вероятност този текст е останал от работата на предишното транспортно министерство по закона. Тогавашното правителство имаше голямо желание да прекрати мандата на председателя на КРС Георги Александров. “Мисля, че този текст не трябва и няма да остане в закона”, казва самият Александров.

Алтернативните телекоми имат свои претенции към проекта. Те са доволни от преминаването към общи разрешителни - на индивидуални лицензи ще остане само използването на ограничен ресурс (номера, честоти и т.н.). Новите оператори обаче смятат, че трябва да бъде изрично въведена и още една задължителна за БТК услуга - т.нар. wholesale line rental (WLR). При нея, ако един абонат иска всичките му разговори да се обслужват от алтернативен телеком, той плаща сметка само при този телеком. Компанията от своя страна дава наем на бившия монополист. В противен случай потребителят би следвало да заплати абонамент за линията към БТК и отделно трафик към друг оператор. “Липсата на услугата за наем на телефонни линии на едро е може би най-същественият пропуск в проекта на ЗЕС”, казва Николай Горчилов, изпълнителен директор на “Орбител”. Алтернативните телекоми виждат още един важен пропуск. В текста не е изрично предвидена възможност компании да наемат капацитет от съществуващи мобилни мрежи и да продават собствени предплатени SIM карти. Моделът “мобилен оператор на виртуална мрежа” ще става все по-популярен, защото все повече хора се отказват от фиксираните си телефони в полза на разговорите в движение.

Компанията, която вероятно в най-голяма степен ще бъде засегната от закона, е БТК. По обективни причини до редакционното приключване на броя телекомът нямаше възможност да даде коментар.

Законът за електронните съобщения трябва да влезе в сила до 1 януари 2007 г. ДАИТС, които го разработват с експертна помощ от Комисията за регулиране на съобщенията, биха искали той да бъде гласуван доста по-рано. “Надяваме се това да стане през първата половина на 2006 г., за да бъдат подготвени поднормативните актове до края на годината”, обяснява Пламен Вачков, председател на Държавната агенция по ИТ и съобщения.

*www.daits.government.bg

Георги Александров председател на КРС„Текстът, според който членове на комисията могат да бъдат отзовавани от органа, който ги е посочил, не трябва и вероятно няма да остане в закона.

Теодор Захов председател на СЕК„Повече отговорности са дадени на Комисията по регулиране на съобщенията и по-малко неща са фиксирани като задължителни в закона. Ето защо има опасност да не се регулират достатъчно строго операторите със значително въздействие върху пазара.“

Николай Горчилов изпълнителен директор на „Орбител“„Трябва изрично да се предвиди възможност телекомуникационни компании да наемат капацитет от съществуващите мобилни мрежи и да разпространяват свои SIM карти.“

Ще паднат ли цените на телефонните обаждания? Ще има ли конкуренция на пазара на високоскоростен DSL интернет достъп? Ще бъде ли независим съобщителният регулатор? Ще оцелеят ли малките телекомуникационни компании? Ще се появят ли виртуални мобилни оператори?

Отговорите на всички тези въп­роси до голяма степен зависят от един нормативен акт, който чака реда си за приемане от парламента. Законът за електронните съобщения (ЗЕС) бе публикуван за обществено обсъждане от Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС)* през изминалата седмица.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK