Побързайте с бързия интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Побързайте с бързия интернет

На пазара на високоскоростния интернет ще се появят нов тип играчи

Побързайте с бързия интернет

Широколентовият достъп до мрежата може би ще стане масов през 2007 г. в България

1858 прочитания

На пазара на високоскоростния интернет ще се появят нов тип играчи


Телекомуникационни оператори и технологични компании, които иначе рядко са на едно мнение, ще работят заедно за осигуряване на бърз достъп до мрежата за възможно най-голяма част от българското население.

В започнатата от „Мобилтел“ инициатива вече са заявили участие над десет компании, между които БТК, „Евроком Кабел“, Siemens, Microsoft, Ericsson, HP България и др. Подкрепа за проекта са обещали и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българският ИКТ клъстър и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

Краткосрочните цели на проекта, наречен „ITC Broadband Платформа“, включват привличане на вниманието на политиците върху проблемите на инфраструктурата за високоскоростен интернет достъп. По-съществената и трудно изпълнима задача е увеличаването на разпространението на този тип достъп от днешните му 6% до поне 50% от населението на страната. Според изпълнителния директор на „Мобилтел“ Йозеф Винацер се очаква генерираният от ИТ и телекомуникации брутен вътрешен продукт да се увеличи с 1%, което е около 200 милиона евро. Групата компании се надява, че ще постигне всичко това с анализ на сегашната ситуация и кампания за законодателни инициативи.

Когато се говори за широколентов интернет, обикновено се има предвид трансфер на данни с над 256 килобита в секунда. Според международната стандартизираща организация ITU обаче бързият достъп започва от 2 мегабита в секунда нагоре. Именно за такива рядко срещани сред домашни потребители скорости се говори и в подетата от „Мобилтел“ инициатива. По данни на компанията през 2006 г. три милиона българи ще имат достъп до мрежата, но само 4.6% от тях ще са с толкова бърза връзка.

Понастоящем в България бавно намалява броят на хората, които се свързват с интернет с dial-up модем. За да получат сравнително висока скорост, днес потребителите имат три основни варианта: LAN мрежи, кабелни телевизии и DSL от БТК.

Няколко предстоящи събития могат да предизвикат раздвижване на този пазар. На първо място, от доста време насам се очаква конкуренти на БТК да започнат да предлагат собствена DSL услуга. Договори за предоставяне на такъв тип достъп по инфраструктурата на големия телеком всъщност има. Нито един оператор обаче не е започнал реално да прави това. Алтернативните телекоми обясняват, че цените и сроковете, записани в договорите, не им позволяват да печелят от подобна услуга. Предстои тези условия да бъдат преразгледани от Комисията за регулиране на съобщенията. Междувременно някои от операторите започнаха да препродават DSL пакетите на БТК. Те обаче твърдят, че това не намалява желанието им да пуснат собствена услуга.

В същото време на кабелния пазар тече консолидация. Наскоро „Кейбълтел“ купи „ЕСТнет“ (бивша „Евротур САТ“). Друг оператор - „Евроком България“ пък изяви желание да придобие „Евроком Пловдив“. Големите кабелни компании имат сериозни намерения да разширят присъствието си на територията на страната.

При избирането на тип интернет достъп голяма роля за крайния потребител разбира се има цената. БТК, чиито тарифи за DSL достъп се движеха малко над тези на кабелните оператори, постепенно ги намали. В търсене на по-широка клиентска база операторът наскоро обяви промоция, с която видимо смъква ценовите си нива (25 лв. за 512 килобита неограничен достъп). Не е изключено след време и реалните тарифи на телекома да паднат толкова. Това би могло да се отрази и на други цени на пазара - например тези на кабелните оператори. Димитър Радев, маркетинг директор на „Кейбълтел“, обяснява, че очаква тарифите, общо взето, да се задържат в сегашното си положение. Срещу тези пари обаче хората ще започнат да получава много повече. За да се справят с нуждата от все по-високи скорости, кабелните оператори ще трябва да достигат с оптика все по-близо до крайния потребител.

Конкуренцията при високоскоростния интернет ще се увеличи с появата на няколко типа нови играчи. От една страна в края на 2005 г. четири оператора спечелиха лицензи за безжичен пренос на данни тип точка - много точки. Той позволява предлагането и на бърз мобилен интернет достъп. Условията на лиценза задължават компаниите да стартират услугата преди края на тази година. За изграждане на мрежите си те ще използват технологията WiMаx. Тя е сравнително нова и крайните устройства за нея все още са скъпи. Това вероятно ще отдалечи момента, в който този достъп може да стане масов сред домашните потребители.

Освен заради очаквания старт на WiMax услугата пазарът ще се оживи и от навлизащите в него инфраструктурни компании от друг тип. Двете големи газоразпределителни дружества, опериращи на територията на страната, също имат свои телекомуникационни планове. Преди време „Овергаз“ обяви, че ще предложи на семействата, които снабдява с газ, и 10-мегабитова интернет свързаност.

Ако газовите компании, WiMax операторите и алтернативните доставчици на DSL навлязат на широколентовия пазар достатъчно бързо, през 2007 г. конкуренцията в този сектор ще е сериозна. С малко помощ от ITC Broadband инициативата шансът за забележим ръст в броя потребители с бърз интернет през следващата година вече е съвсем реален.

Телекомуникационни оператори и технологични компании, които иначе рядко са на едно мнение, ще работят заедно за осигуряване на бърз достъп до мрежата за възможно най-голяма част от българското население.

В започнатата от „Мобилтел“ инициатива вече са заявили участие над десет компании, между които БТК, „Евроком Кабел“, Siemens, Microsoft, Ericsson, HP България и др. Подкрепа за проекта са обещали и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българският ИКТ клъстър и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Димитър

    От написаното в статията излиза, че 1% от БВП-то на ИТ&К сектора (ще) е 200 млн. евро, т.е. целият сектор генерира около 20 млрд. евро БВП, с което почти изчерпва целия национален продукт на страната.

    Поздрави!

  • 2
    Avatar :-|
    Катя О

    Изречението наистина не е коректно : целта е ИКТ да допринесат за увеличение от 1% (или 200 милиона) в БВП.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK