С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 27 окт 2006, 0:00, 4265 прочитания

Блог гуру и основател на първата японска търсачка Infoseek Japan Джоичи Ито: Телевизията губи монопола над вниманието ни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Профил
Джой Ито е "бизнес ангел" и инвеститор във високотехнологични компании. Основал е първата японска търсачка Infoseek Japan. Инвестирал е в услугата за размяна на снимки Flickr (сега част от Yahoo), Six Apart - една от най-големите компании за производство на софтуер за блогове. Участва в борда на ICANN - асоциацията, която регулира интернет, и в управлението на Creative Commons, която се опитва да налага по-свободни авторски права. Един от най-известните блогъри в света http://joi.ito.com.


Светът сякаш вече свикна с блоговете. Как ще се развиват те оттук според теб?



Нещата се обръщат. Блогърите се държат все повече като медии, а медиите - като блогове. Медии като "Нюзуик" и "Вашингтон пост" слагат връзки в статиите към блоговете, които пишат по същата тема. Блогърите се образоват медийно. Когато започнахме да блогваме, се лутахме самостоятелно, но сега се координираме. Например виждам прессъобщение, че Доналд Ръмсфелд ще забранява телефоните с камери, и се обаждам на Шени от Boingboing.net (най-четения блог на английски - бел. ред.), а тя се обажда на Министерството на отбраната, за да провери фактите. Топ блогърите действат като една добра виртуална редакция.

Boingboing.net разчита на реклами, за да се издържа. В края на краищата каква е разликата - ще се превърнете ли в журналисти?
Има разлики. Нашите текстове винаги съдържат лични мнения и не са неутрални към събитията както вашите редакционни коментари. Медиите винаги ще са по-бавни. Дори да ни отнема едно и също време да проверим фактите, аз съм по-бърз от "Ню Йорк таймс", защото нямам редактор и публикувам веднага. Но, от друга страна, мой приятел от "Таймс" може да разкъса вашия президент, без да се притеснява, защото има адвокати, които поемат делата за клевета. Когато аз атакувам някой, звъня в правното училище на "Станфорд", на приятели адвокати и не пиша, без да имам правна подкрепа. А повечето блогъри нямат.Също така блогърите не са финансирани.

Твърдите, че в момента се намираме в ерата на Web 2.0, която ще бъде последвана от втори дотком балон. Сега, след като повечето хора знаят как работи интернет, от какво смятате, че ще се породи следващият балон?



Спукването на дотком балона е финансов феномен, който се повтаря. В Силиконовата долина в момента има повече пари, отколкото сделки. Половината компании, в които участвам, имат предложения за инвестиции на каквато и да било цена. Аз казвам не, защото не е здравословно за една компания да получи глупави пари. Но глупавите пари е лесно да отидат някъде и най-често свършват като инвестиции в глупави компании. И когато глупавите пари пресъхнат, следва каскада от унищожение по веригата.

В България всички мис­лят, че като наложат европейското законодателство, всичко ще се оправи. Какви трудности срещате, когато прилагате свободното законодателство на "Криейтив комънс" за по-отворени авторски права в различни части на света?

"Криейтив комънс" е нов режим за авторски права, при който авторът най-често разрешава на други да ползват неговата творба, да създават производни творби, стига да бъде цитиран авторът. Това насърчава креативността. Най-големият проблем, който срещаме - не знам дали се превежда добре на вашия език, но в авторското право има нещо, което се казва морално право. Това означава, че някой не може да ползва твоята творба по начин, по който ти не би искал. Например не могат да ползват твоя песен, за да озвучат нацистки клип. В САЩ няма такова понятие, но в Европа, Япония, Канада има. На хората, които създадоха "Криейтив комънс" (те са в САЩ), не им е хрумвало за морални права.

Каква е ролята на маркетинга, след като в интернет всички продажби се движат неконтролирани от търговеца - препоръки, блогове и взаимодействия? Как бих създал продукт, след като потребителите са толкова непредвидими?


Компаниите трябва да четат много блогове за тенденции. Лесно е за компании с по-къс продуктов цикъл, например онлайн игри, които могат да се сменят всяка седмица, на базата на обратна връзка. Но ако правите кола, е доста трудно. Обаче, ако погледнете блога на General Motors (gmblogs.com - бел. ред.), там е интересно, защото шефовете говорят на потребителите и се вслушват в тях.

А музиката? Вие твърдите, че вече няма да има втора Мадона или Майкъл Джексън, защото телевизията (и големите студиа) губят монопол над вниманието, което произвеждат. След като в наши дни вкусът се определя от блогове и препоръки от приятели, каква е ролята на продавача на музика в този триъгълник?

Ролята му е да забранява по-малко. Вземете например услугата last.fm. Ако харесвате или сте създали дадена песен, я качвате във вашия профил, като я записвате в даден жанр. Радиото ще я пусне на хора с вкус подобен на вашия. Така песента се маркетира сама. Ако аз имам подобен вкус, когато я чуя, това не е реклама, а съвпадане на вкусове. С модела на last.fm самият продукт е реклама. Защото мога да чуя дадена песен веднъж и ако не ми хареса - никой от приятелите ми няма да я чуе, ако ми хареса, всички приятели ще я чуят. Когато услугите стигнат до толкова нишово ниво на избор от продукти, маркетингът става излишен. Тогава става най-хубавото, защото, докато типичните реклами притискат някого да види нещо, което той не иска да види, добрите препоръки показват това, което хората искат да видят или чуят.

Във вторник в блога на "Капитал" (capital.bg/blog) и само там вижте интервю с Джон Бъкман, шеф на Magnatune.net - най-големия интернет магазин за независима музика.

В четвъртък пак там - интервю с Лоран Кац, мениджър на Jamendo - компания, която печели от разпространение на… безплатна музика.



АУДИО

ito.mp3
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всевиждащото дигитално око Всевиждащото дигитално око

Видеонаблюдението вече е много повече от защита на обектите и има своето логично приложение в бизнеса, както и в работата на общините

22 ное 2019, 463 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

22 ное 2019, 402 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Пътят на урана

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Виктор Чучков-син

Новият му филм, екранизация по романа "18% сиво", излиза в края на януари

Юта: непознатата земя

Щатът, основан от мормонски първозаселници през 1847 г., е определен като номер едно по условия за предприемачество

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10