Е-администрация на хоризонта

Законът за електронното управление може да намали броя и да увеличи ефективността на чиновниците

Вадили ли сте в последната година свидетелство за гражданско състояние, архитектурна скица, данъчна оценка или каквото и да било?

Посещавали сте офиси на НАП, НОИ, НЗОК, общини и т.н. държавни учреждения и ведомства? Значи знаете, че на практика няма почти никакъв начин за служебен обмен на информация в дигитален вид, а различни факти се удостоверяват след подаване на молби, заявления и декларации, плащане на такси (задължително на различни гишета) и чакане в седем-или четиринайсетдневен срок. Накрая системата "изплюва" листче хартия, скрепено с нечетлив подпис и печат, което обикновено се приема като достоверно за дадени факти относно личността и статуса на гражданите данъкоплатци. Тази технология от XIX век продължава да е основа на властта в България - държавна и общинска администрация, данъци, съдилища и прочее. Дори в местата, където е въведена някакъв вид информационна система, тя обикновено работи под DOS и се обслужва от служител, който гарантирано почива по 15 минути на всеки кръгъл час.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    Avatar :-|
    напатил се

    Няма да сработи поради:
    1. Липса на мотивирани кадри да го приложат - държавната администрация е пълна с мързеливци и клекачи а работата се върши от най-нископлатени млади хора, взети на временен договор. Те само чакат да натрупат 1/2 год. опит и да отидат на по-добре платено място /добре платените места в държавните структури обикновено са окупирани от "наши" хора - те са некадърни но затова пък са верни и лоялни на шефа си./
    2. Няма скоро да има координация между институциите в БГ за единни информационни масиви
    3. БГ бюрократите и новоизпечените министри си падат не по дългосрочните резултати а по еднократните показухи
    4. Глупавите регулации и краткосрочния интерес /например електронния подпис да бъде 60 EURO на година/ за печалба на парче от данъкоплатеца демотивират гражданите да ползват "е-услугите"
    И много други....

    Нередност?
  • 2
    Avatar :-|
    Вени Марковски

    Ние пратихме едно писмо до Ники Василев преди доста време, когато ЗЕУ беше пуснат за обществено обсъждане. Не съм имал време да сверя дали са взели предвид нашите бележки, но ето ги отново:

    До: г-н Николай Василев,
    Министър на държавната администрация
    и административната реформа

    Бележки по проекта на
    ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ
    от "Интернет общество – България"
    София, ул. „Цар Иван Шишман“ 31,
    тел. 02-401-8009


    Уважаеми г-н Василев,

    Похвална е инициативата на МДААР за създаването на ЗЕУ и за за уреждането на достъпността на услугите.
    Предлагаме на МДААР да помисли под каква форма да се включат в ЗЕУ и текстове, изискващи от държавната администрация да предоставя услуги не само на потребителите, ползващи продуктите на "Майкрософт" (както е в момента - администрацията приема единствено и само документи, написани на MS Word, версия ХР), а на всички потребители. Имайки предвид високата цена (над две средни заплати) тази практика създава ценови и технологичен праг пред разпространението на услугите на електронното управление. В същото време тя представлява ефективно налагане на законово ниво на монополен доставчик на софтуерни продукти и решения за нуждите на държавната администрация – положение, което противоречи със законно установените принципи и препоръчани европейски политики.
    Все повече са хората и фирмите, които правят рационалния избор и ползват безплатни алтернативи, вместо скъпо струващия MS Office. Немалко в България са и потребителите и на операционни системи, различни от MS Windows. Ако законопроектът не предвиди равнопоставеност на различните операционни системи и софтуерни приложения, той ще създаде нарочна пречка пред ползването на услугите от страна на потребителите. Като се има предвид, че повечето потребители отдавна не използват изискваните в момента от услугите на т.нар. електронно правителство в България софтуери, това на практика ще предизвика неприлагането на ЗЕУ.

    В практиките на Европейския съюз, както и в документите, приети от ЕК и Съвета на Европа се изисква използването на отворени стандарти. Според Препоръка № 2 на Европейската рамка, за постигане на пан-Европейско ниво на услугите на изпълнителната власт, „трябва да се възприемат следните главни принципи:... използване на отворени стандарти;възползване от предимствата на отворения код"... Препоръките на ЕК ще бъдат задължителни за транспониране от датата на членство на България в ЕС и невъвеждането на някоя от тях ще е отклонение от интеграционния път.

    Предложеният законопроект предвижда общите изисквания за предоставяне на електронните услуги да се урежда с наредба на министъра на ДААР, което дава възможност за честа промяна на съществени моменти от услугите.
    Предлагаме в законопроекта да залегне изискването за използване на отворени файлови стандарти, за да се положи основата на устойчива държавна политика в областта на електронното правителство.

    В текста на чл. 14 е нужно да се прецизира достъпът до издадените актове и изявления - в сегашната формулировка се дава възможност за предоставяне на информацията във файлови формати, които са затворени и съответно прочитането им би изисквало купуване на скъп – и в повечето случаи ненужен – софтуер от страна на потребителите.

    В текста на чл. 19 отново не е предвидено използването на отворени стандарти. Всяко по-нататъшно свързване на електронното правителство единствено със софтуера, произвеждан от осъдената от ЕК щатска компания "Майкрософт" на ежедневни глоби в размер на 2 млн. евро и отделно от това на глоба от 490 млн. евро поставя България на едно незавидно място - на единствената страна-член на ЕС, която не се съобразява с европейските препоръки в областта на развитие на ИО. Нещо повече - ако българското електронно правителство използва затворени файлови стандарти, то няма да може да си "говори" с другите електронни правителства.

    Ненормално е (чл. 20) министърът да определя форматите, на които трябва да отговарят електронните документи. За тази цел има европейски препоръки. Ако министърът ще използва европейските практики, тогава той си губи времето с издаване на наредба, която при това ще трбява да се променя с всяка нова европейска препоръка. Ако министърът няма да използва европейските формати, тогава това трябва да се каже ясно в ЗЕУ и да се уточни, че това е направено по препоръка на конкретните компании, които изготвят българското електронно правителство.

    Чл. 25, ал. 3 изисква също сериозна редакторска работа, за да може да бъде реално прилаган, а не да е само мъртво роден текст.

    Чл. 30, ал. 3 показва непознаване на техническата страна от работата на Интернет. Рискът може да се вменява на заявителя, но само ако доставчикът на услугата използва компютърни системи, които правилно конфигурирани и едновременно с това такива, които са базирани на отворени стандарти. Защото иначе не може да се гарантира пред потребителите и пред обществото, че дадена програма върши онова, за което е определена, ако тя е със затворен код.

    Проблемът с чл. 31 може да се реши отново с въвеждането на отворени формати и стандарти.

    В текстовете на чл. 41 и сл. отново се срещат формулировки, които насочват наблюдателите към старите практики по използване на затворени формати и собственически стандарти (напр. на "Майкрософт"). Осигуряването на оперативна съвместимост се постига не чрез текстове в ЗЕУ и чрез писането на допълнителни наредби, а чрез въвеждането на отворени формати и отворени стандарти.

    Чл. 52 не би могъл да се осъществи при използване на неотворени формати и неотворени стандарти. По никакъв начин административните органи не биха могли да осигурят информационната сигурност на използваните от тях информационни системи, базирани на софтуер, произведен по непозната технология от щатска компания. Този текст е неприложим.

    Чл. 53 отново изисква от министъра да въвежда стандарти, които съществуват в ЕС.

    Чл. 63 предвижда издаване на наказателни постановления от оправомощени от министъра/председателя на ДАИТС лица. Това "оправомощаване" също предизвиква съмнения относно прилагането му.

    Заключение:
    ЗЕУ в предложения на уеб сайта на МДААР вариант е недостатъчно добър. Необходима е сериозна редакторска работа, насочена преди всичко в посока синхронизиране с европейските директиви, препоръки и практики. Едва след това този законопроект следва да бъде подложен на обществено обсъждане.
    „Интернет общество – България“ е готово да окаже експертна помощ и чрез своята мрежа от международни експерти – стига само МДААР да ни предостави законопроекта на английски език.

    Допълнение:

    В Европейския съюз се счита, че отворените формати са естественият избор за съхранение и обмен на информация, поради множеството предимства, които предоставят. Ето някои тяхните преумуществата и възможности са:
    Възможност за избор на доставчик на софтуер и повишена възможност за интеграция с бъдещи и вече съществуващи информационни системи.
    Възможност да се използва най-добрата и съвременна софтуерна реализация като се запазва ниска цена за миграция.
    Възможност за обмен на информация между държавните ведомства и с международните организации и институции.
    По-силна позиция при преговорите с производителите на софтуер и възможност за задаване на изискванията към функционалността, лицензионните и ценови условия.
    Прозрачност по отношение на сигурността и съдържанието на обменяните данни.
    Гарантиране достъпа до данните в бъдеще.
    Насърчаване на конкуренцията и понижаване на бариерите за навлизане на пазара за решения.
    Възможност за специфични имплементации, отговарящи на нуждите и на всички части от обществото.
    Възможност за избор на използвания софтуер и насърчаване използването на легални продукти.

    Използването на несвободни формати е обществено опасно, защото то руши лекотата на пренос, обработка, съхраняване и споделяне на данни.

    [край на документа]

    Нередност?
  • 3
    Avatar :-|
    k

    вени, за кво го пускаш пак тва писмо, като и ти май не се интересуваш има ли ефект от него

    Нередност?
  • 4
    Avatar :-|
    мия

    осъществяването на връзката-потребител на административна услуга-администрация по ел.път би могло да се осъществи, ако информационните системи се поддържат и обслужват редовно.погледнете само официалните страници на доста от ведомствата ни-те не се актуализират.а и линковете за контакти обикновено не работят.

    Нередност?
  • 5
    Avatar :-|
    Дядо Петър

    Калчев и Ники - едва ли има по-големи некадърници, издигнати толкова нависоко!
    Горката ни администрация, горките ние!
    А проекто-законът е гола вода.

    Нередност?
  • 6
    Avatar :-|
Нов коментар