Космосът за един бизнес свят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Космосът за един бизнес свят

Космосът за един бизнес свят

Интерпланетарните изследвания и частният сектор ще са неразривно свързани

Момчил МИЛЕВ
2087 прочитания

© ISTOCKPHOTO


Трябва да ускорим допускането на частни компании до експлоатацията на космическите ресурси."

Бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който беше един от участниците в тазгодишните награди за алтернативни космически изследвания Wirefly X-Prise Cup, изрази най-ясно това, което американският бизнес се опитва да каже с половин уста от известно време. А именно, че субсидираните от държавата космически изследвания се движат в грешна посока и преследват някакви свои, по-скоро административни цели.

В началото на октомври действащият американски президент Джордж­ Буш оповести нова национална стратегия за космически изследвания, според която фокусът по-скоро пада върху използването на околоземното пространство за нуждите на въоръжените сили и националната сигурност на САЩ, отколкото върху комерсиализирането му. В

космическата стратегия на Белия дом

е записано, че Министерството на отбраната "трябва да разработи планове, възможности и опции, които да гарантират свобода на действие в Космоса и, ако получи заповед, да предотврати подобна свобода на действие от страна на против­ници". Според Гор обаче подобни стратегии създават само хаос и пречки по пътя към креативното използване на космическите ресурси и по всяка вероятност ще бъдат изцяло преосмислени след президентските избори в САЩ през 2008 г.

Представителите на частния бизнес и пионери в алтернативните космически изследвания са още по-крайни в тезите си. "Изследванията с пари на данъкоплатците нямат абсолютно никакъв смисъл", казва Бърт Рътън - бизнесмен и президент на корпорацията Scaled Composites, компанията, изстреляла първия частен космически кораб SpaceShip One. "Трябва да се освободим от правителствената милостиня", допълва той по време Международната конференция за космическо развитие (ISDC) в края на пролетта.

Докато острата лексика на Бърт Рътън или неговия партньор в космическите изследвания - ексцентричния милиардер и собственик на компанията Virgin сър Ричард Брансън, са разбираеми, далеч по-симптоматични са изказванията в същия дух, направени от представители на американските аерокосмичес­ки гиганти. Повечето от тях се хранят именно от мегапроекти на NASA и щатското Министерство на отбраната, така че техният скептицизъм е индикация, че

голямата промяна

в областта на космическите изследвания може би наистина чука на вратата. Съществуващите­ национални космичес­ки програми не успяват да вдъхновят младите хора, казва Джон Стивънс от Lockheed-Martin Space Systems. NASA не желае да рискува, защото общественото мнение не би желало гибелта на още астронавти, допълва го вицепрезидентът на Northrup-Grumman Арт Сивинсън, намеквайки за гибелта на екипажа на совалката "Колумбия". Общото мнение на повечето основни контрактори на NASA, че правителството трябва да проправи пътя, след което бизнесът да поеме нещата, обобщава Джон Елдън, вицепрезидент на Boeing.

Според някои анализатори пробивът за частния бизнес в сферата на космическите изследвания всъщност вече се случва. Например щатът Ню Мексико, където се провежда съревнованието X-Prise Cup, вече е прокарал законодателна инициатива, с която отпуска 225 милиона долара за построяването на частен космодрум, откъдето да се извършват комерсиални космически полети. Миналото лято пък сър Ричард Брансън и Бърт Рътън пък основаха The Spaceship Company, чиято цел е да произведе флот от комерсиални космичес­ки кораби на базата на успешния SpaceShipOne. Двата модела, които се разработват, се наричат SpaceShipTwo (SS2) и White Knight Two (WK2). Първите прототипи ще бъдат използвани от компанията Virgin Galactic на сър Ричард Брансън. Поръчката включва пет машини от типа SS2 и две WK2. Според консултанта по космическите въпроси Джим Мъси се наблюдава сериозен пробив и във възгледите на NASA по въпроса с допускането на частни компании до космически проекти. Доказателство за това по неговите думи е програмата Commercial Orbital Transportation Services (COTS) на стойност 500 милиона долара, която дава възможност на бизнеса да поеме товарните полети до Международната космическа станция. Сумата ще бъде отпусната на две корпорации, които докажат, че имат капацитет за това. На този етап обаче всичко това все още е по-скоро на теория, доколкото частните космически кораби за момента са способни да извършват кратки суборбитални полети и тепърва трябва да доказват възможностите си за по-мащабни мисии от този тип. Прогнозите са, че държавата ще запази водещата си роля при скъпи мисии като бъдещи полети до Луната и Марс и постепенно ще се оттегли от инициативите, свързани с околоземното пространство, които ще останат в ръцете на частния бизнес.

Същевременно общото мнение е, че се задават

мрачни времена

за американската аерокосмическа агенция NASA. Повечето анализатори се обединяват около мнението, че агенцията не разполага с ресурсите да поеме всички операции, за които е притискана. В случая става дума не толкова за финансови и материални ресурси, колкото за липсата на амбиция и въображение. В момента NASA финансира т.нар. CEV проект, който трябва да замени съществуващите космичес­ки совалки със следващо поколение междупланетни апарати. Те ще се наричат Orion и изработката им е възложена на компанията Lockheed-Martin, ще бъдат способни да транспортират шест астронавти до международната космическа станция или четирима - до Луната или до точка за трансфер на екипаж за бъдещ полет до Марс. Първите апарати, предназначени за орбитални полети, трябва да са готови до 2014 г., а онези, направени за полет до Луната - до 2020. Анализаторите обаче не пропускат да обърнат внимание и на един дребен детайл - дизайнът на Orion ще бъде базиран на технологиите, залегнали в основата на програмите Apollo и Space Shuttle, т.е. на концепции за космичес­ки изследвания от времето на студената война. Което е поредното доказателство, че NASA страда от липса на въображение и не желае да рискува. И че може би идва времето пазарът да регулира и междупланетното пространство.

Трябва да ускорим допускането на частни компании до експлоатацията на космическите ресурси."

Бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор, който беше един от участниците в тазгодишните награди за алтернативни космически изследвания Wirefly X-Prise Cup, изрази най-ясно това, което американският бизнес се опитва да каже с половин уста от известно време. А именно, че субсидираните от държавата космически изследвания се движат в грешна посока и преследват някакви свои, по-скоро административни цели.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    мия

    земята не ви ли стига, бе?и вселената ли искате да си присвоите?а екологичните последици-за чия сметка са?да, на данъкоплатците.и третия свят.

  • 2
    Avatar :-|
    оле боже

    тази статия е пълна излагация, буквален превод от някъде или от няколко места, най-вероятно руски, така и не разбрах какво искат да ми кажат, че не трябва да се инвестира в космически изслдвания, а в какво? В закуски за гладните деца в Африка???
    Никои не е забранил особено в САЩ на частни компании да се занимават с космически изследвания, не само това, но има много такива които разработват успешни проекти.
    Проблемът е, че да изследваш космоса не е като да месиш хляб. Технологиите са скъпи, не до изследвани, не проверени в реални условия, струват много пари, скъпи материали, супер високо качество (китайски заместители не вършат работа), много персонал с много висока квалификация и съответно заплащане, и като резултат от тази дейност се печели преди всичко слава. А бизнесът се интересува само от непосредствената печалба и бързият оборот
    Ето за това се налага държавата да инвестира много пари, и така ще е още много години за напред.
    А колкото глупостите, че новите космически кораби използвали стари технологии, това са пълни недомислици, първо проверете как са нещата после преписвайте глупоти, просто сега целта е не да се гони максимума в технологиите а да излиза подражката и полетите възможно най-евтино. А, че НАСА не иска да рискува това е нормално, там се хвърлят милиарди и живота на хората, в САЩ човешкият живот има все пак някаква цена (за разлика от Русия например). А и дайте пример с поне една такава много напредничава технология с която НАСА не иска да рискува, май ще ви е много трудно да я измислите, ама ... нали тръбва все да се критикува по шаблон зададен от ръководството

  • 3
    Avatar :-|
    Нищо неразбиращ

    Всички са прави, спрямо собствената им гледна точка! Но от статията става пределно ясно, че парите на данъкоплатците не се управляват добре от държавна администрация, пък било то и американска. Истината е, че частните компании искат да управляват бюджетните ресурси на САЩ за програми, свързани с Космоса. Само така с тези пари ще се постигнат ефективни резултати. Това се вижда най-добре като се преброят летящите в космическото пространство апарати! За да се запази това превъзходство на САЩ е нужна енергията на частните предприемачи! А тази статия е поредният шамар за българските управляващи! Колко пари се дават за перспективни научни изследвания и колко за да се поддържа скрита безработица в университетите и научните организации? Има ли някой, който да каже това? На Румен Овчаров му се задава подобен въпрос на една конференция, и той мърморейки си под носа едвам, едвам изфъфли, че не е подготвен да отговаря на такива въроси! Не е подготвен и ние гитърпим неподготвени да ни управляват! Две седмици след това постави още един анкър на българската енергетика и на България. Това е зависимост от която и господ неще ни отърве,ако не си помогнем сами! О неразумнии юроде поради що НЕ се срамиш да се наричаш българин!!!!!!!!!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK