Дигитални хроники
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дигитални хроники

Дигитални хроники

Как европейски проект за цифровизация на библиотеките обхвана и България

Петър ГАВРИЛОВ
2564 прочитания

Вероятно имате бегла представа какво представляват прословутите досиета, чието отваряне се обсъжда в последните 15 години.

Чисто физически това са папки, подредени в стелажи, наблъскани в огромни помещения. Това прави практическото им изнасяне и "отваряне" за желаещите да се запознаят със съдържанието им доста сложна логистична задача. С далеч по-малко усилия тези документи могат да бъдат пуснати в интернет и там да бъдат разглеждани от всички, които се интересуват от тях. Подобно нещо всъщност вече се случва, но не в архива на разузнаването на ул. "Хайдушка поляна", а в Народната библиотека "Кирил и Методий", разказва Горан Миланов, търговски директор на фирмата "Немечек - България", която разработва и софтуера за документооборот DocWare, въведен наскоро и в българското библиотечно дело. Целта на този проект, започнал в началото на есен­та, е да се дигитализира съдържанието на библиотеката и в момента като електронни файлове са достъпни около 2000 книги, писма, периодични издания от началото на миналия век, снимки и др. Сред най-ценните от тях са издадената през ХVІ век във Венеция от Яков Крайков "Часослов" и сборникът на поп Пунчо от ХVІІІ век.
"Изграждането на дигитален център в Народната библиотека се осъществява съгласно националната концепция за опазване на книжовното и културно наследство и е част от мащабната европейска инициатива Digital Libraries Project. Целта на общия европейски проект е до 2010 г. да бъдат дигитализирани и достъпни в интернет над 6 милиона копия на книги, периодика, архивни документи, снимки, карти, музика и филми", обяснява целта на проекта Боряна Христова, директор на Народната библиотека "Кирил и Методий". Основната идея на този и други подобни проекти е изследователи, студенти и читатели да имат електронен достъп до стари и редки издания, които да не се вадят физически от хранилищата и фондовете на библиотеката. Тези издания се сканират с висока резолюция (200 пиксела на инч), което обаче прави самите файлове трудни за отваряне през интернет, поне при сегашните скорости на достъп. Периодични издания и документи с по-ниска резолюция биха могли да се четат и онлайн. Така и градските библиотеки в много градове биха могли да се освободят от голяма част от периодиката, която физически се дублира в други библиотеки, смята Горан Миланов. Единственият проблем според него в даването на достъп онлайн до библиотечни и информационни масиви са авторските права проблем, който спъва разпространението на съдържание по електронен път. Това специално за библиотеките може да бъде решено с даването на достъп единствено в залите на самата сграда - така няма да има нарушение. Използваният софтуер DocWare дава възможност за забрана на експорт на файлове и принтиране с цел това да не нарушава авторски и други права, касаещи неразпространение на дадени документи. Подобен на DocWare e софтуерът Archimed, разработван от друга българска фирма - "Давид холдинг".

Идеята за даване на онлайн достъп до периодика е реализирана по проект на "Немечек" със Столичната библиотека, а резултатът може да се види на адрес www.serdika.org - това е списание "Сердика", излизало от 1937 до 1952 г., чиито хартиени носители са сканирани и

качени онлайн

от служители на библиотеката. На този сайт може да се прочетат всички статии на списанието, изляз­ло в 99 броя, да се търсят според автори, тематика, заглавия, година или брой, както и в съдържанието на списанието. Това е пилотен проект, който има за цел в някакъв момент да обхване повече издания и заглавия и да даде възможност на изследователи и библиотечни специалисти да ползват информационните масиви, разказва Миланов.
Друго приложение на продукти от типа на DocWare e електронен (безхартиен) документооборот - например Столичната община ползва софтуера, за да архивира всички заповеди, решения на общинските съветници и прочее документи, които иначе прашасват в хартиен вид. Софтуерът дава възможност освен за архивиране и за реална обработка на постъпили в електронен вид документи - например поставяне на печат (любимо пособие за всеки чиновник) или писане на резолюция или забележка върху документа. Това става в отделен "слой" (layer), който след това може да се премахне и документът да възстанови предишния си вид. Слоевете може да са видими за всички или определени групи потребители - така резолюцията може да бъде прочетена от човека, за когото е предназначена, и от никой друг. Подобни системи за виртуален документооборот могат да позволят и виртуални заседания на общински съвети (реално и на парламента), в които заседаващите могат физически да са на различни места. Така парламентарният проблем "отсъствие" би могъл да намери поне отчасти решение. Освен това идеята за проз­рачно управление би могла да добие ново измерение, ако всички тези държавни и общински архиви бъдат достъпни онлайн и с търсене по ключова дума излизат на пръв поглед несвързани документи - би било интересно с ключови думи като "Софийски+имоти"...

Всичко това обаче едва ли ще се случи скоро. Засега дигитализацията на документи по-скоро се избягва от администрацията и се приема с отворени обятия предимно от специалистите, работещи в сферата на библиотечно-информационните науки. Европейският проект Digital Libraries, на базата на който е създадена и инициативата в Народната библиотека "Кирил и Методий", има за цел до 2010 г. да съхрани и запази голяма част от европейското културно наследство, намираща се сега в библиотеки и хранилища в дигитален вид - "на един клик разстояние", както е отбелязано на www.europa.eu.int. Така - извън обичайната евробюрокрация, вероятно след около пет години ще е възможно човек да посещава най-големите европейски библиотеки и да ги чете онлайн от дома си - в София или Велико Търново например.

Вероятно имате бегла представа какво представляват прословутите досиета, чието отваряне се обсъжда в последните 15 години.

Чисто физически това са папки, подредени в стелажи, наблъскани в огромни помещения. Това прави практическото им изнасяне и "отваряне" за желаещите да се запознаят със съдържанието им доста сложна логистична задача. С далеч по-малко усилия тези документи могат да бъдат пуснати в интернет и там да бъдат разглеждани от всички, които се интересуват от тях.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    sociology

    Пак ли плоатена реклама? Някой от вас ходил ли е в библиотеката да ползва нейните услуги? Още в края на 1990-те всяка средно-голяма библиотека (университетска или градска) в Западна Европа разполагаше с пълен електронен каталог, достъпен и онлайн. В НБКМ преди няколко години въведоха такива каталози, но те обхващат едва 20-30% от фонда и поради идиотията на занимаващите се с тях страдат от няколко съществени недостатъка, които почти ги обезсмислят: 1) има два каталога за книги на български език - защо те не са обединени (неофициалното мнение на работещи там били са правени поотделно в различно време) 2) ако ползваш каталога онлайн, нямаш никаква възможност да разбереш дали има свободна бройка от книгата, която търсиш - елементарна услуга, която има при всички електрони каталози в нормалните страни - аз лично съм се разкарвал поне 10 пъти до НБКМ, за да разбера на място, че книгата е на подвързия, друг читател я ползва или е в реставрация. Не са малко и случате, когато в каталога я има, но никой не успява да я намери - просто я няма - най-вероятно открадната. 3) в каталозите ти излизат едни странни символи ("UNS, BAN") и редица други - никъде не е указано какво означават - а всъщност те казват, че даената книга я има, но не в НБКМ, а в библотеката на УНСС или в някоя от библиотеките на БАН. Защо по дяволите, в "машинен каталог на книгите в НБКМ след 1996 г" (може и да бъркам годината) са вписани книги от други библиотеки. Отново трябва да отидеш на място и да разбереш: първо, какво означава съответната абревиатура и второ, че книгат ае физически в друга библиотека. И т.н. и т.н.
    Сега с този проект за дигитализиране - що за дивотия да се сканират и записват като картинки - в Европа (именно покрай Digital library инициативата на ЕК) вече се ползва масово софтуер, който създава т.нар. "searchable PDF file", който дава възможност за намаляване на големината на файловете и по-важно - дава възможност да се индексира за търсене пълния текст, а не само библиографските индикатори. Естествено софтуерът не е безгрешен, но тук се намесва човекът. Забявя се процедурата, оскъпява се - но резултатът е многократно по-добър.
    Въобще с този проект пак се повтаря ситуацията - дай да се изфукаме, да пишат за нас, да усвоим едни пари и толкова

  • 2
    Avatar :-|
  • 3
    Avatar :-|
    Longanlon

    На фона на усилията ба ВАЦ да закрият сайта, на който незрящите имаха достъп до книги, за да не прави 'нелоялна конкуренция' на собствената им платена онлайн библиотека, тая статия може би звучи малко стряскащо за някои и очаквам почти същата бясна съпротива срещу идеята, каквато имаше и срещу безплатния вестник пред време...

    Хубавото е, че не само ние 'влизаме в европа' ами макар и бавно, Европа влиза у нас - колкото и да не им се иска на някои хора...

  • 4
    Avatar :-|
    Pinko

    "Тези издания се сканират с висока резолюция (200 пиксела на инч), което обаче прави самите файлове трудни за отваряне през интернет, поне при сегашните скорости на достъп. "

    Tva e pisano ot idiot!

    600 - 1200 dpi e visoka resoluzija , na 200 e sredno niska - glavno za dikumenti. Dobri snimki ne izlizat ot neja.

  • 5
    Avatar :-|
    hamster

    DocuWare (няма продукт "DocWare") и Archimed са продукти за електронни документи/документооборот. С тях Народната библиотека може да си качи хартиените разписки, фактури, заповеди и т.н. на магнитни носители, и да си комуникира с други институции по електронен път.

    Това НЕ са програми за електронни книги или библиотеки. Може да се използват и не по предназначение, естествено, в България всеки се занимава с това което не разбира и не му е работа. Специално DocuWare е популярен главно в Германия (логично, за немски продукт), а ние май сме единствените които се напъваме да изградим с него е-библиотека. Цялата работа ми напомня един виц:

    Събрали се лекарите от цял свят на конференция, да демонстрират новите си постижения. Американците изнесли доклад за борбата срещу рака, японците демонстрирали нов вид мозъчни операции и т.н. Дошъл ред и на д-р Ганев, изтъпанил се той на трибуната и вика:
    - Ние вадим сливици!
    - Ама колега, такива операции се извършват отдавна...
    - Да, колеги, но ние ги вадим _ректално_!

  • 6
    Avatar :-|
    Петър Г.

    @rose valley - на 200 пиксела излиза чудесна цветна снимка на цяла страница в списание... das idioten :)
    @hamster - прав сте за името, мой пропуск. За другото - може и да сте прав.
    Дано сливиците ви са здрави :)))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK