С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 8 дек 2006, 0:00, 3279 прочитания

Дигитални хроники

Как европейски проект за цифровизация на библиотеките обхвана и България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Вероятно имате бегла представа какво представляват прословутите досиета, чието отваряне се обсъжда в последните 15 години.
Чисто физически това са папки, подредени в стелажи, наблъскани в огромни помещения. Това прави практическото им изнасяне и "отваряне" за желаещите да се запознаят със съдържанието им доста сложна логистична задача. С далеч по-малко усилия тези документи могат да бъдат пуснати в интернет и там да бъдат разглеждани от всички, които се интересуват от тях.
Подобно нещо всъщност вече се случва, но не в архива на разузнаването на ул. "Хайдушка поляна", а в Народната библиотека "Кирил и Методий", разказва Горан Миланов, търговски директор на фирмата "Немечек - България", която разработва и софтуера за документооборот DocWare, въведен наскоро и в българското библиотечно дело. Целта на този проект, започнал в началото на есен­та, е да се дигитализира съдържанието на библиотеката и в момента като електронни файлове са достъпни около 2000 книги, писма, периодични издания от началото на миналия век, снимки и др. Сред най-ценните от тях са издадената през ХVІ век във Венеция от Яков Крайков "Часослов" и сборникът на поп Пунчо от ХVІІІ век.
"Изграждането на дигитален център в Народната библиотека се осъществява съгласно националната концепция за опазване на книжовното и културно наследство и е част от мащабната европейска инициатива Digital Libraries Project. Целта на общия европейски проект е до 2010 г. да бъдат дигитализирани и достъпни в интернет над 6 милиона копия на книги, периодика, архивни документи, снимки, карти, музика и филми", обяснява целта на проекта Боряна Христова, директор на Народната библиотека "Кирил и Методий".
Основната идея на този и други подобни проекти е изследователи, студенти и читатели да имат електронен достъп до стари и редки издания, които да не се вадят физически от хранилищата и фондовете на библиотеката. Тези издания се сканират с висока резолюция (200 пиксела на инч), което обаче прави самите файлове трудни за отваряне през интернет, поне при сегашните скорости на достъп. Периодични издания и документи с по-ниска резолюция биха могли да се четат и онлайн. Така и градските библиотеки в много градове биха могли да се освободят от голяма част от периодиката, която физически се дублира в други библиотеки, смята Горан Миланов. Единственият проблем според него в даването на достъп онлайн до библиотечни и информационни масиви са авторските права
проблем, който спъва разпространението на съдържание по електронен път. Това специално за библиотеките може да бъде решено с даването на достъп единствено в залите на самата сграда - така няма да има нарушение. Използваният софтуер DocWare дава възможност за забрана на експорт на файлове и принтиране с цел това да не нарушава авторски и други права, касаещи неразпространение на дадени документи. Подобен на DocWare e софтуерът Archimed, разработван от друга българска фирма - "Давид холдинг".
Идеята за даване на онлайн достъп до периодика е реализирана по проект на "Немечек" със Столичната библиотека, а резултатът може да се види на адрес www.serdika.org - това е списание "Сердика", излизало от 1937 до 1952 г., чиито хартиени носители са сканирани и

качени онлайн
от служители на библиотеката. На този сайт може да се прочетат всички статии на списанието, изляз­ло в 99 броя, да се търсят според автори, тематика, заглавия, година или брой, както и в съдържанието на списанието. Това е пилотен проект, който има за цел в някакъв момент да обхване повече издания и заглавия и да даде възможност на изследователи и библиотечни специалисти да ползват информационните масиви, разказва Миланов.
Друго приложение на продукти от типа на DocWare e електронен (безхартиен) документооборот - например Столичната община ползва софтуера, за да архивира всички заповеди, решения на общинските съветници и прочее документи, които иначе прашасват в хартиен вид. Софтуерът дава възможност освен за архивиране и за реална обработка на постъпили в електронен вид документи - например поставяне на печат (любимо пособие за всеки чиновник) или писане на резолюция или забележка върху документа. Това става в отделен "слой" (layer), който след това може да се премахне и документът да възстанови предишния си вид. Слоевете може да са видими за всички или определени групи потребители - така резолюцията може да бъде прочетена от човека, за когото е предназначена, и от никой друг. Подобни системи за виртуален документооборот могат да позволят и виртуални заседания на общински съвети (реално и на парламента), в които заседаващите могат физически да са на различни места. Така парламентарният проблем "отсъствие" би могъл да намери поне отчасти решение. Освен това идеята за проз­рачно управление би могла да добие ново измерение, ако всички тези държавни и общински архиви бъдат достъпни онлайн и с търсене по ключова дума излизат на пръв поглед несвързани документи - би било интересно с ключови думи като "Софийски+имоти"...
Всичко това обаче едва ли ще се случи скоро. Засега дигитализацията на документи по-скоро се избягва от администрацията и се приема с отворени обятия предимно от специалистите, работещи в сферата на библиотечно-информационните науки. Европейският проект Digital Libraries, на базата на който е създадена и инициативата в Народната библиотека "Кирил и Методий", има за цел до 2010 г. да съхрани и запази голяма част от европейското културно наследство, намираща се сега в библиотеки и хранилища в дигитален вид - "на един клик разстояние", както е отбелязано на www.europa.eu.int. Така - извън обичайната евробюрокрация, вероятно след около пет години ще е възможно човек да посещава най-големите европейски библиотеки и да ги чете онлайн от дома си - в София или Велико Търново например.





  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите Бьорн Ску Ейлертсен: Важни са хората, а не задачите

Главният технически директор на Milestone Systems пред "Капитал"

13 дек 2019, 969 прочитания

Oфис в облака Oфис в облака

Мобилният интернет и подходящият софтуер дават възможност да се работи пълноценно навсякъде

13 дек 2019, 1058 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Технологии vs. сигурност

Някои дребни неща, които променят security сектора

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10