Една нова надежда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една нова надежда

Една нова надежда

Веществото DCA би могло да се окаже решаващ фактор в борбата със злокачествените тумори

Ясен ПЕКУНОВ
6623 прочитания

Ракът е генетично заболяване, която се характеризира с неконтролирано деление на клетките.

В някои развити страни той вече е причина номер едно за смъртността, измествайки сърдечносъдовите болести. Според статистиката на Световната здравна организация вследствие на злокачествени тумори през 2005 г. са починали 7.6 милиона (13% от общата смъртност на планетата при регистрирани около 58 милиона смъртни случая). Случаите на рак нарастват с повишаването на средната възраст на живота и днес един от всеки трима граждани на развита страна се разболява рано или късно, но едва 10% преди 65-годишна възраст. Всички ние по един или друг начин сме се сблъсквали с тази ужасяваща и твърде често нелечима болест. Антитуморните терапии имат много вредни странични ефекти и като цяло едва 40% от тях са успешни в дългосрочен план дори в държави като САЩ. Пак там разходите за лечение и загубите от намалена производителност достигат 189 милиарда долара на година, превръщайки рака не само в хуманитарно, но и в икономическо бедствие.

То убива почти всички видове рак

Звучи твърде добре, за да е истина… Веществото дихлороацетат (DCA) е вече използвано десетилетия за лечение на редки метаболитни заболявания и е познато като относително безвредно и непредизвикващо странични ефекти. Не е патентовано, което означава, че може да бъде произвеждано с цена, много по-ниска от тази на новите (патентованите) лекарства. И най-сетне неговото приложение при лечение на рак е открито донякъде случайно и от неспециалисти в областта, което е сериозна предпоставка за широко приложение на това научно откритие.

Кардиологът д-р Евангелос Микелакис и неговият екип от Университета "Алберта", Канада, тестват DCA върху човешки ракови клетки in vitro (т.е. извън тялото) и откриват, че малката, подобна на оцет, молекула, убива и трите вида изследвани ракови клетки - белодробен тумор, мозъчен тумор и така разпространения сред жените рак на гърдата. Експерименти с опитни животни, заразени с човешки тумори, показват драстично намаляване на раковите образования за няколко седмици, както и прекратяване на образуването на нови метастази. Любопитно е, че лекарството е давано на животните просто с питейната вода и това е било напълно достатъчно.

DCA атакува една уникална характеристика на раковите клетки – тяхното "безсмъртие". Нормалните клетки използват митохондриите си (остатък от бактерия, която преди около 2 милиарда години се е заселила в едноклетъчните предци на растенията и животните), за да окисляват захар (гликоза) и така да получават необходимата им енергия (аденозин трифосфат). Туморните клетки произвеждат енергията си по различен начин, използвайки по-неефективен окислителен процес, наречен гликолиза, който се извършва в цялото тяло на клетката, но не и в митохондриите. По този начин последните биват изключени. В резултат на това раковите клетки стават безсмъртни, тъй като именно митохондриите изпълняват сигналите, нареждащи на клетката да спре да функционира (процесът на програмирана клетъчна смърт се нарича апоптоза и е отговорен и за отстраняването на "дефектни" клетки). Допълнително гликолизата произвеждат вредни вещества (например млечна киселина), които раковите клетки използват, за да разрушават обкръжаващата ги тъкан и да създават метастази. Десетилетия научната общественост смяташе, че митохондриите са необратимо разрушени, ала екипът на д-р Микелакис доказва друго. DCA включва митохондриите отново и раковите клетки умират вследствие на апоптоза. Допълнително DCA намалява значително секрецията на онкопротеина survivin, който потиска апоптозата.

Изключително важно е, че DCA не поразява здрави клетки за разлика от повечето прилагани при химиотерапията антитуморни лекарства. Също така това е много малка молекула, способна до проникне до области на организма, където другите лекарства не могат (например в централната нервна система), което евентуално ще позволи да се третират дори трудни за лечение тумори като мозъчните.

Какво следва

В резюме DCA спира образуването на нови метастази, убива болните клетки чрез апоптоза и потиска секрецията на онкопротеини. Теоретично молекулата ще повлиява всеки познат вид тумор. Означава ли това, че скоро ще бъде на пазара? По-скоро не. За да навлезе едно лекарство на пазара, е необходимо то да премине през клинични изследвания и да получи одобрение. Нормално има три фази на клинично изследване: първата фаза, доказваща безвредност (DCA е безвредна молекула; рутинно се приема от деца), втората фаза, изследваща ефективността на тестваното вещество по отношение на дадено заболяване, и трета, установяваща дали новото лекарство е по-ефективно от използваните досега. Клиничните изследвания са много скъпи (десетки и стотици милиони долари) и по правило се плащат от фармацевтичните компании. Ала DCA е познато вещество и не може да се патентова, което автоматично го прави непривлекателно за фармацевтичната индустрия. Клиничните тестове ще трябва да бъдат спонсорирани най-вече чрез благотворителност, университети и правителствени агенции.

Никой не знае дали дихлороацетатът ще отговори на огромните очаквания, които се появиха едва няколко дни след публикуването на резултатите от канадския екип в средата на януари тази година. Когато става дума за рак, за мъката и очакванията на десетки милиони по целия свят, учените са предпазливи. "Няма чудотворно изцеление - говорим за рак!", споделя ангажиралият се с провеждането на клиничните тестове онколог от университета "Алберта" д-р Джон Маккей. Ала дори да е така, откритието на д-р Микелакис отваря нови хоризонти пред медицината, защото за пръв път е доказано, че раковото заболяване е обратим процес. Връщайки митохондриите към живот, изследването очертава ролята на поредица биологични молекули, които на свой ред могат да бъдат цел на антитуморна терапия. И най-вече дава една нова надежда...

Ракът е генетично заболяване, която се характеризира с неконтролирано деление на клетките.

В някои развити страни той вече е причина номер едно за смъртността, измествайки сърдечносъдовите болести. Според статистиката на Световната здравна организация вследствие на злокачествени тумори през 2005 г. са починали 7.6 милиона (13% от общата смъртност на планетата при регистрирани около 58 милиона смъртни случая). Случаите на рак нарастват с повишаването на средната възраст на живота и днес един от всеки трима граждани на развита страна се разболява рано или късно, но едва 10% преди 65-годишна възраст. Всички ние по един или друг начин сме се сблъсквали с тази ужасяваща и твърде често нелечима болест. Антитуморните терапии имат много вредни странични ефекти и като цяло едва 40% от тях са успешни в дългосрочен план дори в държави като САЩ. Пак там разходите за лечение и загубите от намалена производителност достигат 189 милиарда долара на година, превръщайки рака не само в хуманитарно, но и в икономическо бедствие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Ясен Пекунов

    В изречението "...за да окисляват захар (гликоза) и така да получават необходимата им енергия (аденозин трифосфат)." има допусната печатна грешка. Конкретната захар се нарича 'глюкоза'.


  • 2
    Avatar :-|
    Pesho

    Kato cheta statii kato tazi (koqto samo predi 2 sedmici prochetoh no v zapadno online izdanie) vse se chudq, v toq kapital jurnalisti li rabotqt ili prevodachi... koeto i da e obache, nivoto vse e slabo...

  • 3
    Avatar :-(
    m

    mnogo zle gospoda jurnalisti, mnogo.

  • 4
    Avatar :-|
    Научния ръководител

    Ясене, кога най-после ще ти видя плана за дисертацията? С такива псевдо-материалчета до защита няма да стигнеш!

  • 5
    Avatar :-|
    ff

    Айде стига се заяждали с автора на статията. Досатъчно е че действително добра статия стигна до масовия читател, все пак аз на следя спец.литература която"Pesho" чете. Важното в случая е да се даде път на качественото защото в "Капитал" не съм видял превод от вестници "парцали". Хвала на "Капитал"че все още успява да отсее плявата.

  • 6
    Avatar :-|
    ЛИЛИ

    ДА СТЕ ЧУВАЛИ ИЛИ ЧЕЛИ НЕЩО ЗА Д-Р ПРОДАН ХРИСТОВ ОТ ВИЕНА ЗА НЕГОВОТО ЛЕКАРСТВО АНТИМАЛИГНОЦИТ. ИСТИНА ЛИ Е, ЧЕ ЛЕКУВА РАКА.
    ИЛИ ЗА НАТАНАЛ- ТОЙ СЪЩО ЛЕКУВАЛ РАКА.
    ВЯРНО ЛИ Е ?

  • 7
    Avatar :-|
    Angel

    Oh, statiata e prepisana ot "The Economist".

  • 8
    Avatar :-|
    незапознат

    А графиката и тя ли от там?

  • 9
    Avatar :-|
    Ясен Пекунов

    @ #7

    Уважаеми Ангел,


    Статията не е преписана от The Econоmist. Макар, разбира се, да прочетох и тяхната гледна точка.

    Журналистиката и науката не са вездесъщи в смисъл да не ползват източници. Когато учените пишат научни статии, прилагат цял списък с референции, за да потвърдят всяко твърдение, базирано на съществуващо знание.

    По същия начин подхождат и журналистите по цял свят. Ползват източници. Изглежда е важно за Вас какви източници съм ползвал в този случай. Заповядайте:

    1. Оригиналната научна публикация на д-р Микелакис, публикувана в Cancer Cell. Списанието е издание на Elsevier и е с impact factor над 18.
    2. Статията в The Iconomist, както и още няколко, които има като pdf file-ове на страницата за DCA на университета Alberta.
    3. The CIA's World Factbook
    4. Докладите на световната здравна организация за рака в това число съответния fact sheet.
    5. Wikipedia, която е добър отправен източник за намиране на по-достоверни източници .
    6. Lodish Molecular Cell Biology (5ed, Freeman, 2003).
    7. И още една тухла - The Harper's Biochemistry (24ed, а Lange Medical Book, 1996)


    Графиката, както пише под нея, е създадена от г-н Моис Мошев.

  • 10
    Avatar :-(
    нзапознат


    Господин Преводач, нелош преразказ на оригиналния текст.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Смяна на фокуса

Смяна на фокуса

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK