Защо се бави бързият интернет
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо се бави бързият интернет

Защо се бави бързият интернет

Въпреки сравнително добрите резултати България е в дъното на европейските класации

Асен ГЕОРГИЕВ
2529 прочитания

Какво е Broadband

Broadband, или широколентов достъп до интернет, според инициаторите на "ITC Broadband платформа" e "общоприет термин за бърза връзка към интернет, обикновено със скорост над 256 килобита/сек., въпреки че конкретните стойности за сваляне и качване на информация варират". Извън България обаче има и други тълкувания. В Канада например за бърз интернет се води такъв със скорост над 1.5 мегабита/сек., а според Международната телекомуникационна организация ITU broadband-ът започва от 2 мегабита/сек. нагоре.

Как се зароди идеята в България

През 2006 г. по идея на Мобилтел, представлявана от главния изпълнителен директор Йосиф Винацер, водещи технологични и телекомуникационни компании създават "ITC Broadband платформа за България". В нея участват Alcatel, БТК, "Евроком Кабел", Siemens, Microsoft, Ericsson, HP България и др. Подкрепа за проекта осигуряват Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българският ИКТ клъстър и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

България изостава след Румъния при телекомуникационните технологии. Сега е моментът да се предприемат действия. При това спешни."

Д-р Карим Тага, управляващ директор на консултантската компания "Артър Д. Литъл" (Arthur D. Little) и основен автор на проучването "Оценка и предизвикателства на ИКТ и широколентовия достъп в България", е един от ревностните пропагандатори на идеята, че ударното въвеждане на високоскоростен интернет ще промени облика на българската икономика. Кога това наистина ще се случи обаче, до голяма степен зависи и от държавната администрация - засега инициативата съществува предимно на теория. Идеите са систематизирани под формата на стратегия, изработена от сдружението "ITC Broadband платформа за България". Въпросното сдружение, което обединява български технологични фирми и представителства на чужди IT-компании, представи миналата седмица своята визия за това как високоскоростния интернет в България може да служи и за по-полезни неща от теглене на пиратски филми и музика.

"ITC Broadband платформа за България" вече има конкретни препоръки, които бяха връчени от изпълнителния директор на "Мобилтел" Йосиф Винацер на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) Пламен Вачков. Той от своя страна обеща да предложи на правителството да подкрепи инициативата. В представения документ са фиксирани

Шест приоритетни направления

Експертните препоръки са свързани с финансиране на телекомуникационни проекти от фондовете на ЕС; увеличаване на сътрудничество между ИКТ експертите; регулиране на строителството и по-специално инсталирането на широколентова инфраструктура в новостроящите се и обновените жилищни сгради; въвеждане на схеми за данъчни облекчения при инвестиране в комуникационна инфраструктура и правителствени програми за субсидиране; насърчаване на средния и малкия бизнес да закупува компютри и софтуерни приложения и др.

Официалните данни сочат, че проникването на широколентовия интернет сред българските домакинства е нараснало от 6% в края на 2005 до 12% година по-късно. Фиксирана цел за момента е през 2008 г. процентът да е 35, а през 2010 г. половината от домакинствата да използват широколентов достъп. Проникването на интернет за домашни потребители вече надминава стойността от 50% във водещите в технологично отношение западноевропейски държави. За Исландия процентът е 62, а за Холандия - 61.

Инициаторите на "ITC Broadband платформа за България" подкрепят идеите си и с цифри. Според Economist Intelligence Unit (EIU) 1% ръст на ИКТ-сектора води до допълнителен растеж на брутния вътрешен продукт с 1.39%. На базата на тези изчисления увеличаването на българския ИКТ пазар с 2% ще вкара допълнителни 1.94 млрд. евро към българската икономика, твърди д-р Тага.

Финансирането на "ITC Broadband платформа за България" на този етап е изцяло частно. Председателят на ДАИТС Пламен Вачков заяви, че в държавния бюджет за 2007 г. не фигурира перо за масовизиране на високоскоростния интернет, но подобно предложение ще бъде направено при разпределението на средствата за 2008-а. "За финансирането на инициативата вероятно ще използваме опита на Гърция, където половината от средствата бяха осигурени по програми на Европейския съюз", добави председателят на ДАИТС. Все още обаче не е уточнен моделът, по който ще се работи.

През миналата година

Борбата на пазара

на високоскоростния интернет в България се води на няколко фронта. От едната страна са големите доставчици като БТК, "Евроком-Кабел" и "Кейбълтел", които са основни играчи. Те имат достъп до DSL-технологията (БТК) и разпространението на интернет през мрежата на кабелните телевизии. От другата страна са съществуващите хиляди LAN-доставчици, някои от които успяват да надскочат кварталните мащаби. Според "е-България" - доклад на ДАИТС от края на 2006 г., LAN доставчиците обслужват около 30% от домакинствата. Това важи в особена степен за по-малките градове и селските райони. Т.нар. квартални оператори обаче нямат свой представител, който да отстоява интересите им в една инициатива като "ITC Broadband платформа за България", така че реалните данни за мащабите на техния бизнес до голяма степен остават в сивата зона. Истината е, че те не полагат нужните усилия за консолидация и защита на своите интереси. Възможно е обаче, ако го направят, да затвърдят ролята си на пазара на широколентов интернет в определени райони - най-вече за малките населени места и селските райони, които остават в периферията на интересите на големите компании.

Фотограф: ISTOCK PHOTO

Какво е Broadband

Broadband, или широколентов достъп до интернет, според инициаторите на "ITC Broadband платформа" e "общоприет термин за бърза връзка към интернет, обикновено със скорост над 256 килобита/сек., въпреки че конкретните стойности за сваляне и качване на информация варират". Извън България обаче има и други тълкувания. В Канада например за бърз интернет се води такъв със скорост над 1.5 мегабита/сек., а според Международната телекомуникационна организация ITU broadband-ът започва от 2 мегабита/сек. нагоре.

Как се зароди идеята в България

През 2006 г. по идея на Мобилтел, представлявана от главния изпълнителен директор Йосиф Винацер, водещи технологични и телекомуникационни компании създават "ITC Broadband платформа за България". В нея участват Alcatel, БТК, "Евроком Кабел", Siemens, Microsoft, Ericsson, HP България и др. Подкрепа за проекта осигуряват Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), Българският ИКТ клъстър и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).

България изостава след Румъния при телекомуникационните технологии. Сега е моментът да се предприемат действия. При това спешни."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

22 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Димчо

    лековато ми се струва. сравняваме България с Исландия, която има 300 000 жители или Холандия с 40 000 кв. км., още повече като става дума за широколентов Интернет. Айде сравнете с Гърция примерно или Унгария?

  • 2
    Avatar :-|
    Анти

    Просто опит да си напълнят джобчето някои фирми с тази инициатива. Такива, които не са успели да се преборят за крайният клиент. За кварталните LAN доставчици не е никакъв проблем да ти осигурят каквато си искаш скорост. За каквото си плащаш това получаваш. Аз например на най-икономичната тарифа 28 лв. месечно получавам международнd скорост 384 KB/s (килобайта/сек) и българска скорост 5-6 MB/s. Повече не ми е необходима но ако някой иска повече просто минава на по-горната тарифа. И това без никакви бюрократи които да разпределят фондове /естествено към джоба си/.

  • 3
    mcphisto38 avatar :-|
    Димитър Димитров

    Абсолютно изсислена инициатива, само не знам каква е ангажираността на "Икономедия" в нея???

  • 4
    Avatar :-|
    За LAN мрежите

    Луди ли сте да казвате че лан мрежите са само в селата и малките градове.Аз живея в София и почти не познавам хора които да не ползват лан доставчик на интернет.Причината е много проста лан доставчиците предлагат изключителна гъвкавост ако реша утре мога да си спра интернета , ако пък реша от утре мога да мина на план с по-висока скорост и така.Напротив бтк е по-силна в малките градове и села защото там има по-малка конкуренция.

  • 5
    Avatar :-|
    -

    LAN-доставчицие дават по-добър интернет от БТК ADSL и от кабелните телевизии и то на по-ниска цена.

  • 6
    Avatar :-|
    az

    И обикновено нелегално....

  • 7
    Avatar :-|
    stealth

    официално може би не, но неофициално в bg имаме невероятно количество и-нет трафик. вярно, че сигурно 90% от него са bg ресурси, но и те са и-нет

  • 8
    Avatar :-|
    клиент

    То на много места го няма бавния дори , пък какво остава за бързия. А за БТК и без пари не искам да чуя. По смотана фирма няма в България. Пълни мошенници.

  • 9
    Avatar :-|
    MDAAR
  • 10
    Avatar :-|
    маркони

    никакво БТК няма по глупава фирма и аз съм на LAN доставчик и нямам проблеми и скоростта е много по добра от БТК


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK