Георг Серентши: Не всяка нова технология е нов пазар
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Георг Серентши: Не всяка нова технология е нов пазар

Георг Серентши: Не всяка нова технология е нов пазар

1357 прочитания

Профил

Георг Серентши е директор на австрийския телекомуникационен регулатор RTR-GmbH. Преди да постъпи на тази длъжност през 2002 г., той работи като управляващ директор на консултантската фирма Arthur D. Little за Австрия.

От известно време в ЕС се обсъжда идеята за създаване на единен европейски телекомуникационен регулатор. Ще има ли такъв и как би функционирал той?

Европа си има правна рамка, установена от Европейската комисия. Има процес по хармонизация, който работи. Имаме неформална (IRG) и формална (ERG) работна група, в които се събират националните регулатори. При това положение мисля, че не е необходим общ регулатор. Австрийското и много други правителства също споделят това мнение. Механизмите, които вече имаме, са напълно достатъчни за постигане на голямата цел - създаване на общ пазар.

Еврокомисарят Вивиан Рединг говори за принудително разделяне на бившите монополисти сред европейските телекоми на две части - за инфраструктура и услуги. Дали това ще се случи в обозримото бъдеще?

Разделяне е силна, но неясна дума. Тя не обяснява точно какво трябва да се случи. Разделянето може да е функционално, организационно, юридическо... Имаме само един подобен пример в Европа - създаването на Openreach във Великобритания. Там обаче телекомът BT не бе принуден насила да създаде тази отделна инфраструктурна компания. Британският регулатор Ofcom и BT сключиха споразумение по въпроса. Компанията трябваше да изпълни определени условия, за да се освободи от регулация на пазара на дребно. Мисля, че в бъдеще разделянето може да се прилага от националните регулатори като последна мярка - едва след като всичко друго се провали.

От 2001 г. насам австрийският регулатор е конвергентен - той отговаря и за медии, и за телекомуникации. Доколко са успели да се сработят отделните му подразделения? Това ли е моделът на бъдещето?

Мисля, че регулацията върви в посока конвергенция. В момента австрийският регулатор е отчасти конвергентен. Той има два сегмента - един за разпространение на програми, един за телекомуникации. Двата имат обща администрация, но самите комисии са различни. Сегашното ни правителство, което започна мандата си тази година, планира създаването на напълно конвергентен регулатор. Личното ми мнение е, че в световен мащаб всички трябва да се движат в тази посока. Разликите между отделни сектори все повече изчезват. Вече не се обсъждат поотделно интернет, фиксирани телекоми, мобилни телекоми, разпространение на телевизионни програми. Сега говорим за регулация на транспортно ниво, приложения и съдържание. Не се интересуваме каква е технологията за пренос. Според мен всичко това ще свърши с две нива на регулация - на съдържание и на пренос.

Има ли в този момент страна като България нужда от такъв общ, конвергентен регулатор? Подобна възможност бе обсъждана, но новият ни телекомуникационен закон не я предвижда.

В крайна сметка всички ще имат нужда от конвергентно регулиране. Мисля, че е работа на правителствата да решат колко бързо искат да протече тази трансформация. Различните пазари са на много различни етапи на развитието си. Не бих се наел да кажа с какви темпове България трябва да върви по този път. Тя обаче трябва да има ясен план за развитие в тази насока. Трябва да има високопоставен, овластен човек в правителството, който да отговаря за това - за сроковете, за мерките, за мениджмънта на този проект на политическо ниво.

Европейската комисия иска да съди Германия за т.нар. регулаторна ваканция, дадена на Deutsche Telecom. Подобен казус има с освобождаването на "последната миля" на БТК. Въп­росът е дали компанията е длъжна да предоставя на конкуренти достъп само до медни жици или и до оптичната си мрежа.

Ключовият въпрос от гледна точка на европейска регулация е какво е нов пазар и какво - нова технология. Правило в Европейския съюз е, че новите пазари трябва да са освободени от регулация. Ако изградиш оптична мрежа, това нов пазар ли е или само нова технология? Моят отговор най-грубо е, че една нова технология не е автоматично нов пазар. Ако по нея се предлагат услуги, които не са съществували преди това, тогава да. Ако това е нова инфраструктура, върху която вървят същите услуги като по медната жица, но по-бързи, то това не е нов пазар. И следователно не трябва да се освобождава от регулация. В такъв случай операторът трябва да сподели тази мрежа с конкуренти - разбира се, не без пари, а при условия, които подсигуряват, че той ще си възстанови инвестициите.

Наскоро Европейският съюз взе много нетрадиционното решение да регулира един пазар на дребно - този на роуминга. Дали крайните потребители могат да очакват такава намеса и на други пазари?

Това наистина е изключение. Европейската комисия просто се отчая от скоростта, с която падаха тарифите за роуминг. Комисията усети, че всички оператори се запъват по въпроса - затова и бяха взети такива сериозни мерки. Но наистина регулирането на цени на дребно е много крайна мярка. Според мен в телекомуникациите няма друг пазар, за който да са необходими подобни действия.

Една от трудните задачи пред българския регулатор е въвеждането на преносимост на номерата. Как се справи с това RTR?

При нас пренасянето на фиксирани номера е възможно от много години. Що се отнася до мобилната преносимост, Австрия доста закъсня с въвеждането й. Процесът, който избрахме за пренос на номерата, обаче е изключително удобен за потребителите. Всичко се случва на едно гише, човек не трябва да ходи при стария си оператор, цялата операция отнема двадесетина минути и струва няколко евро. Въпреки всичко това интересно е, че потребителите не са много заинтересувани. Австрия има 8 милиона жители и 9 милиона SIM карти. За две години само около 250 хиляди от тях са били преместени.

В миналото RTR води борба да не зависи от бюджетни пари. Българският регулатор пък иска обратното - повече бюд­жетно финансиране Какъв трябва да е балансът и свързан ли е той със спецификата на страната?

В Европа се срещат всякакви комбинации на публично и секторно финансиране. В Австрия законът първоначално предвиждаше 100% финансиране от сектора, но в момента сме с 25% държавно и 75% секторно финансиране. Но като цяло - и според мен европейската практика е зад мен по този въпрос - най-добре е да има максимално финансиране от сектора.

Занимава ли се RTR с борба срещу спама? На Комисията за регулиране на съобщенията тук й бяха вменени подобни задължения.

Спамът не може да бъде преборен на национално ниво. Ние взехме някои законодателни мерки, но непожеланите съобщения, генерирани в нашата страна, са много малка част от общия брой. Истинският проблем е международната мафия, от която идва спам, троянски коне, препратки към фалшиви сайтове и т.н. Трябва да се повиши общото ниво на сигурност в интернет.

Профил

Георг Серентши е директор на австрийския телекомуникационен регулатор RTR-GmbH. Преди да постъпи на тази длъжност през 2002 г., той работи като управляващ директор на консултантската фирма Arthur D. Little за Австрия.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.