Какво ни прави по-щедри
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Какво ни прави по-щедри

Какво ни прави по-щедри

Филантропията има своето биохимично обяснение

Ясен ПЕКУНОВ
2636 прочитания

© Shutterstock


Защо даряваме средства за благотворителни каузи? Защо раздаваме от парите си на непознати хора или на благородни каузи като построяването на детска болница или библиотека? Подобни въпроси силно вълнуват съвременното общество. Филантропията заема все по-значимо място в живота ни и се превръща във важен икономически фактор.

Преди няколко седмици Уорън Бъфет, вторият най-богат човек в света, бе поканен от финансовата комисия на Сената на САЩ, за да каже мнението си дали несметни богатства като неговите следва да бъдат наследявани. Според Бъфет - не. Милиардерът, притежаващ около 44 млрд. долара, споделя, че "на такива момчета като мен трябва да им се свалят повечко кожи". Ексцентричният милиардер заяви, че ще раздаде по-голяма част от богатството си (85%) още приживе.

Според изследващия филантропията в САЩ от 1935 г. насам Giving Institute (www.aafrc.org) през 2005 г. в страната са дарени 260 млрд. долара, от които на частни лица се падат 199 милиарда (77%). Забелязва се и сериозен ръст за последния половин век - през 1954 г. средностатистически един американец е дарявал 1.9% от чистия си доход (след данъци). През 2005 г. той вече дава за благотворителност 2.2%. С други думи за 50 години сумата е нараснала от $222 до $656 на човек (инфлацията също е отчетена). Хората отделят за благородни каузи не само пари, но и време. През 2005 г. около 65 милиона американци са участвали като доброволци в различни благотворителни инициативи.

Сума от 260 милиарда е огромна дори за икономиката на САЩ. Затова икономическият принос на филантропията кара мнозина изследователи да анализират какво мотивира хората да даряват. Отговорите търсят и невролозите икономисти. Има ли биомолекула, която ни прави алтруисти? Възможно ли е хапче, съдържащо някакво вещество, да подтикне някой новобогаташ да дари пари например на дом за сираци?

Хормонът на любовта

Невротрансмитерът окситоцин е много интересен обект за изследване. Този хормон има критично важна роля при родилния процес и по-висока концентрация от нормалната при кърмачките. Отделя се и при секс. Има важно значение за регулацията на телесната температура и денонощния (циркадния) ритъм, т.е. прехода от бодърствуване към сън и обратно. Доказано е, че увеличава съпричастността, взаимността и доверието между хората (Nature 2005;435:673).

Именно заради последните му свойства екип калифорнийски учени решава да провери дали хормонът на любовта повлиява и щедростта. Изследването им е публикувано в списание със свободен достъп (PLoS ONE 2007, doi:10.1371/journal.pone.0001128), а статията е написана увлекателно и по доста разбираем начин. Между другото тримата автори, които са от различни университети, представляват твърде колоритна група - един невроикономист, един "чист" икономист и един ендокринолог. Щедростта те дефинират като желанието ни да даваме относително големи суми пари на непознати.

Експериментът, който учените правят, е прост и ефективен. Накратко: на 68 мъже със средна възраст 22 години са раздадени пари, които те могат да дарят или не, като също така имат правото да решават каква сума да споделят. Всичко е абсолютно анонимно и дори изследователите не знаят какви избори правят конкретните участници, които пък на свой ред не знаят дали са поели хормона окситоцин или плацебо. В края на изследването всеки участник получава поверително сумата, която не е дарил.

Резултатите показват, че участниците, поели хормона (половината от всички), даряват 80% повече от тези на плацебо. Изследването също така индикира, че хормонът на любовта повишава способността ни да се поставим на мястото на другия. Това вероятно е така, защото рецепторите за този хормон са разположени най-вече в области на мозъка, отговорни за емоциите. Окситоцинът предизвиква и секреция на допамин, който на свой ред е свързан с чувството за удовлетворение.


Кокошката или яйцето?

Изследователите свързват количеството на окситоцина с нарастващите суми, които американците даряват на благородни каузи. И все пак защо хормонът да има връзка с наблюдаваната тенденция? Според учените нивата на хормона се покачват, когато се чувствате в безопасност, когато ви докосват и когато ви гласуват доверие. Несъмнено съвременният свят е едно доста по-безопасно и приятелско място, сравнен с годините на студената война, докосването и правенето на любов вече не са табу, а отговорностите, които поемаме, са несравнимо повече, което на свой ред ни е принудило да си гласуваме доверие взаимно. И така звучи логично съвременният човек да има повече окситоцин от предците си и затова да е по-щедър.

Защо даряваме средства за благотворителни каузи? Защо раздаваме от парите си на непознати хора или на благородни каузи като построяването на детска болница или библиотека? Подобни въпроси силно вълнуват съвременното общество. Филантропията заема все по-значимо място в живота ни и се превръща във важен икономически фактор.

Преди няколко седмици Уорън Бъфет, вторият най-богат човек в света, бе поканен от финансовата комисия на Сената на САЩ, за да каже мнението си дали несметни богатства като неговите следва да бъдат наследявани. Според Бъфет - не. Милиардерът, притежаващ около 44 млрд. долара, споделя, че "на такива момчета като мен трябва да им се свалят повечко кожи". Ексцентричният милиардер заяви, че ще раздаде по-голяма част от богатството си (85%) още приживе.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    гарабед

    Интеряю по РСЕ с Гейтс баща преди 6 г:
    Синът ми смята да дари 95% от парите си. На какво се дължи успехът на човек? На неговите качества и на условията, които му е предоставило обществото. Можеше ли да постигне същото в Ботсвана? Не. Следователно дължи нещо на това общество.
    б.а. Дотук дари около 70 млрд.

  • 2
    Avatar :-|
    Ясен

    Гарабед, благодаря!

  • 3
    Avatar :-|
    boby1945

    Бог си знае работата. Измислил и хората и любовта та даже и хормон с двойно действие!! Остава ние хората да го използваме по предназначението, по-младите предимно за любов, по-старите за благотворителност /щото първото може да им е по-трудно, пък и пари имат повече/

  • 4
    Avatar :-|
    }edyr

    Какво ни прави всъщност по щедри и кои са по-щедри? Труден и загадъчен въпрос. Учените са разбъзикали мозъка заради този отговор. Според мен просто трябва да имаш пари. Повече имаш, по-щедър си :))). По са щедри на запад, щото имат нормални доходи. Това не значи, че българина е стиснат, не. Той и без това проявява завидна фантазия, та с тези доходи в тази ненормална държава да оцелее. А въпреки това точно тези хора, дето нямат са по-щедрите, това поне практиката го е показала. За щастие има и щедри хора с пари, но са на изчезване.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK