С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 7 дек 2007, 16:49, 4622 прочитания

Какво ни прави по-щедри

Филантропията има своето биохимично обяснение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Защо даряваме средства за благотворителни каузи? Защо раздаваме от парите си на непознати хора или на благородни каузи като построяването на детска болница или библиотека? Подобни въпроси силно вълнуват съвременното общество. Филантропията заема все по-значимо място в живота ни и се превръща във важен икономически фактор.

Преди няколко седмици Уорън Бъфет, вторият най-богат човек в света, бе поканен от финансовата комисия на Сената на САЩ, за да каже мнението си дали несметни богатства като неговите следва да бъдат наследявани. Според Бъфет - не. Милиардерът, притежаващ около 44 млрд. долара, споделя, че "на такива момчета като мен трябва да им се свалят повечко кожи". Ексцентричният милиардер заяви, че ще раздаде по-голяма част от богатството си (85%) още приживе.


Според изследващия филантропията в САЩ от 1935 г. насам Giving Institute (www.aafrc.org) през 2005 г. в страната са дарени 260 млрд. долара, от които на частни лица се падат 199 милиарда (77%). Забелязва се и сериозен ръст за последния половин век - през 1954 г. средностатистически един американец е дарявал 1.9% от чистия си доход (след данъци). През 2005 г. той вече дава за благотворителност 2.2%. С други думи за 50 години сумата е нараснала от $222 до $656 на човек (инфлацията също е отчетена). Хората отделят за благородни каузи не само пари, но и време. През 2005 г. около 65 милиона американци са участвали като доброволци в различни благотворителни инициативи.

Сума от 260 милиарда е огромна дори за икономиката на САЩ. Затова икономическият принос на филантропията кара мнозина изследователи да анализират какво мотивира хората да даряват. Отговорите търсят и невролозите икономисти. Има ли биомолекула, която ни прави алтруисти? Възможно ли е хапче, съдържащо някакво вещество, да подтикне някой новобогаташ да дари пари например на дом за сираци?

Хормонът на любовта

Невротрансмитерът окситоцин е много интересен обект за изследване. Този хормон има критично важна роля при родилния процес и по-висока концентрация от нормалната при кърмачките. Отделя се и при секс. Има важно значение за регулацията на телесната температура и денонощния (циркадния) ритъм, т.е. прехода от бодърствуване към сън и обратно. Доказано е, че увеличава съпричастността, взаимността и доверието между хората (Nature 2005;435:673).



Именно заради последните му свойства екип калифорнийски учени решава да провери дали хормонът на любовта повлиява и щедростта. Изследването им е публикувано в списание със свободен достъп (PLoS ONE 2007, doi:10.1371/journal.pone.0001128), а статията е написана увлекателно и по доста разбираем начин. Между другото тримата автори, които са от различни университети, представляват твърде колоритна група - един невроикономист, един "чист" икономист и един ендокринолог. Щедростта те дефинират като желанието ни да даваме относително големи суми пари на непознати.

Експериментът, който учените правят, е прост и ефективен. Накратко: на 68 мъже със средна възраст 22 години са раздадени пари, които те могат да дарят или не, като също така имат правото да решават каква сума да споделят. Всичко е абсолютно анонимно и дори изследователите не знаят какви избори правят конкретните участници, които пък на свой ред не знаят дали са поели хормона окситоцин или плацебо. В края на изследването всеки участник получава поверително сумата, която не е дарил.

Резултатите показват, че участниците, поели хормона (половината от всички), даряват 80% повече от тези на плацебо. Изследването също така индикира, че хормонът на любовта повишава способността ни да се поставим на мястото на другия. Това вероятно е така, защото рецепторите за този хормон са разположени най-вече в области на мозъка, отговорни за емоциите. Окситоцинът предизвиква и секреция на допамин, който на свой ред е свързан с чувството за удовлетворение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

21 фев 2020, 638 прочитания

SAP подготвя компаниите за новата икономика на изживяванията SAP подготвя компаниите за новата икономика на изживяванията

Над 900 специалисти в SAP Labs България разработват иновативни технологии за потребителите на SAP, твърди Том Киндерманс, управляващ директор на SAP за Централна и Източна Европа

21 фев 2020, 790 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Един съюз, една телевизия

Европейската комисия въвежда тв стандарта за мобилни телефони DVB-H

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10