В кризата на средната възраст
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В кризата на средната възраст

В кризата на средната възраст

Изследване на 2 милиона души показва, че хората са по-щастливи в началото и в края на живота си

Ясен ПЕКУНОВ
5374 прочитания

© АСЯ КОЛЕВА


Буквално допреди седмица в научните среди господства схващането, че хората са еднакво щастливи през целия си живот и че чувството за благополучие (well-being) в най-добрия случай се засилва слабо с възрастта. Изследванията, поддържащи тази хипотеза, автоматично изключват съществуването на т.нар. криза на средната възраст.

Въпросът е интересен както от социална, така и от икономическа гледна точка, тъй като последствията от депресията в средата на жизнения ни път ще повлиява както обществото (например чрез увеличен брой разводи), така и икономиката - емоционално подтиснатите хора са по-непроизводителни. Въпреки многобройните изследвания в областта обаче твърде важният въпрос за връзката между житейското щастие и възрастта остава неизяснен. Досега.

Най-щастливи на света са децата и старците

Икономистите проф. Андрю Осуалд от университета Warwick, Англия, и проф. Давид Бланчфлауер от колежа Dartmouth, САЩ, доказват, че чувството за благополучие се променя с времето и, образно казано, има U-образна форма. Хората са най-малко щастливи в средата на живота си и най-щастливи в началото и в края му. Изследването е прието за публикуване в най-цитираното научно списание в областта на социалните науки Social Science & Medicine. Статията е достъпна от личната страница на проф. Осуалд.

Учените достигат до извода си, анализирайки данни от поредица социални анкети, извършвани институции от Европейската комисия или правителството на САЩ през този и миналия век. Изследването анализира данни за 2 милиона души от 72 страни по целия свят, включително и България. Според учените навсякъде по земното кълбо - в Африка, Азия, Европа или Америка - се наблюдава U-образна зависимост между житейското щастие и възрастта. Представителите на всички раси са най-малко щастливи (което не значи непременно нещастни) в средата на живота си. Това наблюдение е изненадващо, защото дори онези, които приемат хипотезата за кризата на средната възраст, са я считали за резултат от начина на живот в западните общества.

Авторите не разглеждат житейското щастие като функция на отделни области на живота ни като семейство или кариера, а като абстрактно и общо усещане у хората. Или, казано с други думи, като сбор от всички обстоятелства в живота ни. Те не включват в уравненията си и фактора здравословно състояние, който очевидно само се влошава с годините. На практика резултатите показват, че независимо от държавата, дохода, семейното положение, личния живот, здравословното състояние и т.н. хората навсякъде по света се чувстват най-малко щастливи в средата на живота си. При все че, разбира се, количеството на самоубийствата и депресиите варират в различните държави.

Анализът сочи, че американците и европейците по-скоро са щастливи, отколкото нещастни. При скала от 1 до 3 повечето американци (1- нещастен, 3- щастлив) са над 2, а европейците около 3 при скала от 1 до 4 (1 - нещастен, 4 - много щастлив). Любопитна подробност е, че американците са най-малко житейски доволни около 50-те, а европейците няколко години по-рано - в средата на 40-те си години. Интересно е също така, че в САЩ жените са най-недоволни около 40, а мъжете около 50 години. Защо е така остава загадка за учените. Българите обаче не приличат на останалите европейци, а по-скоро на американците. Максимумът на житейското недоволство при нас е на 53 години. Най-млади най-малко щастливи се усещат швейцарците (35 г.), а най-късно недоволство проявяват французите и украинците (61 г. и 62 г. съответно).

Нещо се случи

Така Джоузеф Хелър кръщава книгата си, в която търси причините за кризата на средната възраст. И както той, така и учените не могат да назоват това "нещо", нито да обяснят какво точно "се случи". Резултатите на Осуалд и Бланчфлауер показват обаче, че отслабването на задоволството от живота не е причинено от развод, наличие на деца, икономическа среда и т.н. То просто засяга всички - и бедни и богати, и болни и здрави... Проф. Осуалд споделя, че "наблюдаваната закономерност остава неясна".

Учените обаче отбелязват, че тези хипотези не предоставят задоволително обяснение на тревогата и депресията, съпътстващи средната възраст. Д-р Осуалд споделя: "Данните показват, че нещо се случва дълбоко вътре в хората. За средния човек в съвременния модерен свят понижението на менталното здраве и щастие идва бавно и постепенно, а не изведнъж за една-единствена година. Едва към 50-те си години повечето хора изплуват от "дупката". И все пак е окуражаващо, че ако на 70 години сте средно здрав, вие ще сте щастлив и ментално здрав, колкото 20-годишен. Може би осъзнаването, че кризата на средната възраст е абсолютно нормално явление, ще помогне на хората да я преживяват по-леко."

Буквално допреди седмица в научните среди господства схващането, че хората са еднакво щастливи през целия си живот и че чувството за благополучие (well-being) в най-добрия случай се засилва слабо с възрастта. Изследванията, поддържащи тази хипотеза, автоматично изключват съществуването на т.нар. криза на средната възраст.

Въпросът е интересен както от социална, така и от икономическа гледна точка, тъй като последствията от депресията в средата на жизнения ни път ще повлиява както обществото (например чрез увеличен брой разводи), така и икономиката - емоционално подтиснатите хора са по-непроизводителни. Въпреки многобройните изследвания в областта обаче твърде важният въпрос за връзката между житейското щастие и възрастта остава неизяснен. Досега.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    2

    Според мен причината за това хората на средна възраст да са относително по-малко щастливи е, че именно в тази възраст те се разделят с илюзиите си, че в животът им ще се случи нещо изключително хубаво и неповторимо - ще намерят голямата си любов, ще направят голяма кариера, ще натрупат голямо състояние, ще станат световно известни и всички ще им се възхищават. За някои хора сблъсъкът на очакванията им с реалността дори е прекалено болезнен. Подсъзнателно всеки човек таи тези надежди у себе си, но с времето разбира, че те са илюзия, дните минават с монотонните грижи и нищо толкова изключително хубаво не му се случва на човек. По-възрастните хора, вече разделили се с големите си очаквания и надежди, просто са се научили да се радват на простите, обикновените неща в живота - също както децата - и за тях всеки следващ ден им носи наслада сам за себе си. Затова истински щастлив човек може да е този, които цени и се радва на обикновените неща - детето до себе си, слънчевите лъчи в зимния ден, благодарността в очите на човека, комуто е сторил добро.

  • 2
    Avatar :-|
    sylph

    Може би, защото хората предимно в средна възраст са заети с дейности, които не им носят достатъчно удовлетворение. Не защото не полагат достатъчно усилия, а защото в името на ефективността в тесен сектор, се жертва жизнеността на цялото. В случая - тяхното лично битие.

  • 3
    Avatar :-|
    ZUMZ

    Осъзнаването на факта, че сме смъртни и че голяма част от мечтите и амбициите няма да можем да ги осъществим. То си е ясно казано в статията. Има и друго, не казано, това е осъзнаването и на това, че интензивността на изживяванията ни като млади няма да се повтори. Особено ако е имало голяма любов.

  • 4
    Avatar :-|
    sylph

    Ха! Кутийката е винаги персонална. ;) Не съм съгласен с теб. Виждал съм хора на всяка възраст включително и на преклонна, да се радват на искренна любов. Ако си убеден че най-хубавото е останало в миналото.. Тогава, така и ще бъде. :)

  • 5
    Avatar :-|
    Силфидче

    Ха?
    Представих си го - по една голяма любов: на 18, на 20, на 22,24... и така докато станеш на 80? И всичките - истински и споделени! Не те ли избива на промискуитет? :))) Преживяната Голяма Любов оставя невероятни следи: опустошава като цунами и често прави човека неспособен повече да изживее нещо силно и истинско...

  • 6
    Avatar :-|
    sylph

    Тоест любовта /особено Голямата/, ви прави неспсобни отново да изживеете нещо "силно и истинско"? :)) Верно? Ама да не се окаже, че сте обичали себе си? ;)

  • 7
    Avatar :-|
    ZUMZ - Re: sylph

    sylph, има ли смисъл така настойчиво да се опитваш да ни убеждаваш в позицията си? Прочетохме я - три пъти. Благодаря. Става дума за лични и съкровени неща, не за политика или за пари. Ако някой наистина е изживял Голямата Любов (споделена) - критериите на такъв човек ще са високи по презумпция. Което - иронично или тъжно - ще го направи по-трудно да бъде щастлив отколкото онези които не са я изживяли. Защото подъсзнателно или съзнателно ще търси изживяване което по интензивност да се доближава до това което е изживял. А такива неща в живота рядко ако въобще се повтарят. И поради това се принуждаваме да правим компромиси в личния си живот. А качеството на тоя живот - като теглиш дебелата черта - се определя не от банковата ти сметка или от големината на кабинета или от това на колко други хора си им стъпил на главите, а от качеството на отношенията/изживяванията ти с други човешки същества, включително и с онова - специалното, понякога единствено. Простичко е да се формулира, трудничко е да се осъществи защото тия неща не подлежат на планиране. Но статистически е доказано, че вероятността да се случат е много по-голяма когато си млад, силен и в теб има потенциал.

  • 8
    Avatar :-|
    sylph
  • 9
    Avatar :-|
    евЗЕНи

    По дискусията за Любовтта. И другите емоции. Доказано е, че докъм 20-25 години мозъка преминава през повечето основни изживявания, създава си нервопептидна карта на възможните емоции и ги асоциира с натрупания опит. Оттам нататък няма много какво Ново да се изпита. Можеш да изпаднеш в зависимост на дадена емоция, подобно на употребата на наркотици, като в случая те са вътрешни невропептиди и зависимостта към тях расте поради постоянното увеличаване на рецепторите към тях. Така човек предизвиква събития в Живота си, които удволетворяват това желание. В много случаи - против волята на съзнанието си (напр. попадане отново и отново в неуспешни връзки, неподходящи работи, тъпчене с храна, усещане за малоценност и т.н.)

    По темата на статията - все пак младите и старите хора имат и нещо друго общо - няма го работното ежедневие с неговата сивота и неизбежност.
    Както и това, че едните вярват в бъдещето, а другите поради липса на нещо по-добро - все по вече в отвъдното.

    Казано е също на Изток, че цикъла на човешкия живот преди затваряне наподобява началото (иначе няма как да се затвори, ако е много различен, нали?). Идва с промяната на Янг и Ин - възрасните жени заприличват на мъже (напр. окосмяване, глас), мъжете - на жени (гърди, глас...), но все вървят към състоянието на новородено. Което бидейки все още Едно с Битието е пример за чистото Щастие.

    Хайде, че тук работа ме чака :-)

  • 10
    Avatar :-|
    мислещ

    Не е любовта, която носи удовлетворение, а работата, с която се занимава човек.
    Освен това както е казал 2: "Затова истински щастлив човек може да е този, които цени и се радва на обикновените неща - детето до себе си, слънчевите лъчи в зимния ден, благодарността в очите на човека, комуто е сторил добро."


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK