С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
56 8 фев 2008, 17:18, 7432 прочитания

Полицаи в интернет

Наредбата за подслушване на електронните комуникации създава повече проблеми, отколкото решава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В МВР съвсем пощуряха". Тази констатация беше направена в началото на миналата седмица от специалист по мрежова сигурност, пожелал да остане анонимен. Поводът за това не съвсем необичайно твърдение е Наредба 40 от 7 януари 2008 г., издадена съвместно от МВР и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), която определя реда и начина, по който мобилни и интернет оператори, както и доставчици на фиксирана и IP телефония трябва да предоставят данни на МВР за потребителите си. Наредбата и правата, които тя дава на МВР, станаха обект на протести и обвинения, че във ведомството на Румен Петков се събуждат духовете на Държавна сигурност. Или по-вероятно те никога не са заспивали при хората с хладни умове и горещи сърца, търсещи как да се справят с това чудо - електронните комуникации. Ако тази наредба остане непроменена, полицията ще може перманентно да следи всеки потребител (идентифициран с IP адрес в интернет и име и адрес и/или телефонен номер при доставчика си) кога и откъде се е свързал с други потребители. Ако се наложи, и съдържанието на тази кореспонденция ще бъде записвано, но вече с решение на съда по реда, определен с друг закон. Иначе казано, наредбата дава възможност полицията да знае във всеки момент кой с кого си е общувал през последната година в интернет.
Сред спорните текстове в наредбата са разширителното тълкуване на престъпления, както и искането МВР да има пасивен достъп до данните за трафика в България - кой и откъде се включва (по IP адрес), данни за изпращани писма по електронната поща, както и подобни данни за обажданията по мобилни и стационарни телефони и IP телефония (тук се включват и програми като Skype и ICQ). Съдържанието на разговорите и писмата ще бъде достъпно за МВР по реда на досегашния Закон за специалните разузнавателни средства (СРС), но целта е "идентификация на крайния потребител на интернет на ниво име и адрес", казва Теодор Захов, председател на Сдружението за електронни комуникации и шеф на телекомуникационния оператор "Спектър нет". Според него наредбата просто е "претупана и задължително ще търпи корекции", което и е мнението на почти всеки интернет потребител

без пагони
В случая упрекът е основно към Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС), която е допуснала текста на европейската Директива 2006/24 да бъде преведен по такъв нескопосан начин "бързешката", поддала се е на натиска от МВР и не е защитила интересите на бранша, който представлява, коментира член на сдружението за електронни комуникации, пожелал анонимност. Пресцентърът на ДАИТС разпространи формално съобщение в отговор на въпроси на "Капитал" към агенцията. Според Николай Кискинов, цитиран в Netinfo.bg, проблем е разширителното тълкуване на директивата от страна на авторите на наредбата - терминът сериозни престъпления, който в българското право кореспондира с тежки престъпления (за които е предвидено повече от пет години затвор), е заменен с престъпления, което дава далеч повече права на МВР срещу интернет потребителите. Кампаниите "Антиторент" и "Антиблогър" са пример за това кое се счита за престъпление от службите на МВР. От пресцентъра на МВР не отговориха на поставените им въпроси по какъв начин служба ДОТИ (посочена в текста на наредбата като оператор на терминалите за следене) ще упражнява правото си да следи хиляди терабайти трафик. "Наредба 40 има една хубава страна - тя регламентира кой от

страна на МВР

може да извършва следене - това е ДОТИ, а не всяко N-ско РПУ да иска достъп до данни за интернет потребители и логове. Това поставя малко ред в самото МВР", коментира Теодор Захов.


Един от проблемите, които възникват от наредбата, е, че вероятно ще има изискване за легитимация при ползване на интернет клубове и други публични интернет мрежи, но остава неясен въпросът как и дали хилядите LAN доставчици ще спазват разпоредбите на МВР, както и дали кафенета и ресторанти, предоставящи Wi-Fi като част от обслужването си, ще трябва да изискват лични карти от клиентите си. "Това вероятно няма да е нито първата, нито последната наредба в България, която няма да се спазва", коментира анонимен служител на ДАИТС.
Следенето на трафик в централизирана среда (като Куба и Китай) е различно от следенето в децентрализирана среда като българския интернет, в която двама абонати на един и същ LAN доставчик могат да си разменят файлове и съобщения в P2P режим, без дори

самият доставчик

да знае за това. Наредбата ще задължи тези доставчици да инсталират сървъри и хардуер, които да регистрират кога и откъде всеки абонат е пратил нещо, както и да пази данните 12 месеца. Това означава допълнителни разходи за операторите, които ще се калкулират в месечните сметки на потребителите. За големите интернет доставчици това е желаното "окрупняване" на пазара, но те начело с бившия монополист БТК стриктно изпълняваха разпореждания на МВР за разкриване на потребители и филтриране на трафик (казусът "Аренабг") и без нормативни актове.
"Не зная дали в МВР имат идея, че само ние ще трябва да следим 5000 терабайта трафик на денонощие", казва Захов. От МВР всъщност не искат нищо ново - според лицензите на мобилните оператори полицията има техническа възможност да се включва в мрежите и да подслушва дадени номера, без дори операторът да разбира за това. Сегашното им желание е това да може да става чрез терминали и за целия интернет трафик в страната. "По-вероятно е да им предоставим уебдостъп до база данни, а не хардуерен терминал, откъдето да могат да се включват и да следят. Във всички случаи обаче и следенето от страна на МВР ще бъде записвано от операторите - един вид граждански контрол над полицията", коментира член на СЕК.
Данните за мейлите няма да включват т.нар. Header - информация от коя поща до коя поща е изпратено е-писмото. Т.е. ще се знаят IP адресите на изпращача и получателя, но не и че rumpet@mevere.bg е писал на bobo@goliamaobstina.com например. В противен случай потребителите на базирани в България пощи ще сменят с такива вYahoo или Gmail и полицията ще трябва да убеди Google в необходимостта да следи клиентите им.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

13 март 2019
София Ивент Център

capital.bg/fintech

Annual FinTech Summit


Запазете своето място сега


Теми в програмата:


  • Тенденции и двигатели за растеж на финтех индустрията
  • PSD2 и възможностите за бизнеса
  • Мобилни плащания и дигитални портфейли
  • Кои са последните технологични иновации на пазара
  • InsureTech: дигиталната трансформация в застраховането
  • Международно сътрудничество и възможности за растеж на екосистемата

Към регистрацията

Прочетете и това

Иновации за 45 милиарда долара Иновации за 45 милиарда долара

Huawei увеличава инвестициите в развойна дейност

11 фев 2019, 1857 прочитания

Лекторите на Innovation Explorer 2019: Робърт Баер Лекторите на Innovation Explorer 2019: Робърт Баер

Бивш служител на ЦРУ и телевизионен водещ

11 фев 2019, 1606 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

Каква е ползата от обучението на юристите

По-добрите съдебни процедури водят след себе си до по-висок икономически растеж

Стажове, стипендии, конкурси (11 - 17 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

PwC България подкрепя студенти и докторанти по педагогически специалности

Консултантската компания ще даде на 11 младежи едногодишни стипендии и едномесечен стаж по специалността

Стажове, стипендии, конкурси (4 - 10 февруари)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Предприемаческа програма изпраща 70 европейци в САЩ

Двама българи бяха стипендианти на Young Transatlantic Innovation Leaders Initiative през 2018 г.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Под чертата

Няколко уеб приложения, които все още чакат своя звезден миг

Касов трилър. От НАП

Стотици хиляди фирми няма как да спазят новите правила навреме, а държавата мисли да даде само малка отсрочка

Новата вълна посланици

Отпушените назначения в българските мисии превръщат част от ръководителите им в дипломатически изгнаници

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Как (не) живеем

Кураторката Вера Млечевска за въпросите, които поставя предстоящото българско участие на Венецианското биенале

Кино: "Трафикантът"

Митът няма възраст в най-негероичния филм на Клинт Истууд

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Всички местни строители искат "Кресна", инфлацията леко расте, американска инвестиция в Добрич

Емисия

DAILY @7AM // 18.02.2019 Прочетете