С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 22 фев 2008, 15:37, 5437 прочитания

Не всичко био е био

Наистина ли биогоривата понижават въглеродните емисии?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Някъде около 2050 г. се очаква населението на Земята да достигне девет милиарда души. Тези хора ще търсят храна, вода и всякакви други суровини на една планета, чийто климат и биосреда вече са сериозно разстроени от човешката дейност. Дали ще има ресурси за още 2 милиарда? Това сякаш зависи единствено от действията на човечеството днес.

Напоследък спорът има ли, няма ли глобално затопляне и породено ли е то от човешка дейност почти замря пред лицето на вече неизброимите научни доказателства, които ясно посочват нашата отговорност за случващото се. Бе идентифициран и врагът (извън нас) - въглеродният диоксид (СО2). Една малка молекула, която човешките дейности генерират и изхвърлят в атмосферата. СО2 увеличава дебелината на атмосферния слой, а това задържа отразените от земната повърхност инфрачервени (ИЧ) лъчи. Именно ИЧ лъчите познаваме като топлина.


В първото по рода си компютърно изследване (симулация) учени от катедрата по екология на института Carnegie в университета Станфорд откриват, че ако човечеството иска да понижи температурата на планетата, то практически трябва да сведе емисиите на СО2 до нула (Geophys Res Lett, doi:10.1029/2007GL032388). Изненадващо моделът предрича, че дори когато всичкият СО2 е усвоен от океаните и растенията, ще са нужни най-малко 500 години, за да се понижат температурите до нивата си преди СО2-ерата. За наша радост компютърните модели се основават на много предварителни допускания и затова често не са много точни. Дано и сега да е така.

В най-голяма степен замърсяването с СО2 се дължи на горенето на т.нар. изкопаеми горива като въглищата и нефта, които ползваме в автомобилите, самолетите и електроцентралите. Поради тази причина огромно внимание се отделя на биогоривата, които би трябвало да спомогнат за драстично намаляване на емисиите на колите. Биогоривата по същество са добити от биомаса химични съединения, които горят (спирт например). Екологичната идея зад производството им е проста - докато растението-суровина порасне, то "диша" СО2, намалявайки количеството му в атмосферата. Един вид биодизелът и биоетанолът ще компенсират сами емисиите си при изгаряне. Звучи чудесно - почти като екологична панацея.

Биогорива vs. нефт
Две скорошни изследвания, приети за публикация в най-престижното американско списание за наука Science, обаче твърдят друго. В първото от тях (Science, doi:10.1126/science.1151861) учени от няколко изследователски центъра в САЩ разкриват, че производството и употребата на етанол, получен от царевица, ще увеличава два пъти СО2 емисиите в сравнение с бензина, вместо да ги намалява с 20%. Употребата пък на switchgrass - вид прерийна трева, достигаща височина 2 метра, ще увеличава емисиите с 50%. Има огромната разлика между очакваните емисии при производството на биогорива в това изследване и множество предишни. Това е така, защото за пръв път учени взимат предвид и емисиите, които ще се генерират от процесите на засаждане, обработване и торене на културите (при производството на торове също се отделя СО2). Учените взимат предвид и въздействието върху въглеродния баланс при изсичането на гори и/или изкореняването на растения с цел да се освободи място за нови насаждения. И най-сетне също е отчетено покачването на цените на селскостопанската продукция (съответно храната) при голямото търсене на царевица и захарна тръстика, които са основни суровини за производството на биоетанол.



Второ изследване (Science, doi:10.1126/science.1152747) потвърждава тези заключения, изчислявайки, че превръщането на растителността от тропическите гори, саваната или торфените полета в биогорива ще увеличава CO2 емисиите от 17 до 420 пъти в сравнение с тези на бензина. Единствено биогорива, получавани от отпадна биомаса, ще отделят по-малко СО2 от петролните горива, заключват изследователите. Казано с други думи, само ненужните части на растенията, оставащи след обирането на плодовете и т.н., могат да бъдат суровина за производство на биогорива, които наистина ще имат екологичен смисъл.

Екологичната полза от биогоривата, изглежда, е наистина несигурна. Това обаче не означава, че набиращото сила производство на биоетанол и биодизел ще бъде прекратено. Защото дори да не са "био", те са по евтини от петролните горива. Отделно вече са направени огромни инвестиции, които пазарът ще иска да си възвърне. Около 1% от обработваемата земеделска земя на планетата е засадена с култури, предназначени за автомобилно гориво.

Неочаквано решение
на екологичните ни неволи може би успяват да предложат учени от университета на Kалифорния в Los Angeles (UCLA), САЩ. В последния брой на Science (2008;319:939) те описват синтеза на поредица много интересни, но наистина трудни за получаване хибридни материали (зеолитни имидазолати, ZIF). Любопитно е, че екипът на д-р Омар Яги успява да получи само за три месеца 25 различни ZIF-a. Досега са били известни 24, които са синтезирани за цели 12 години.

Интересното е, че един от новите материали е способен да абсорбира 82 пъти повече СО2 от масата си. С други думи, 1 литър от този ZIF може да съдържа 82 литра СО2. И което е по-важно - процесът протича при нормални температура и налягане. Това означава, че енергийният разход за улавяне на СО2 ще е много нисък. Сравнен със съвременните технологии за газово пречистване, новият материал ще е много пъти по-изгоден икономически.

Защо зеолитни имидазолати абсорбират само въглеродния диоксид от газовата смес и защо тези материали са толкова ефективни остава неясно. Д-р Яги допуска, че част от причините са голямата им повърхност (1 г ZIF има площ около 2000 квадратни метра) и слабият отрицателен заряд на органичните молекули (имидазолните пръстени), които привличат положително заредените СО2 молекули. Взаимодействието е наистина много слабо, но именно това е едно от големите преимущества на новите материали, защото те много лесно се освобождават от поетия СО2, което силно намалява енергийния разход.

Според д-р Яги практическо приложение на ZIF за очистване на отпадните газове от електроцентрали (основният замърсител в САЩ) и т.н. можем да имаме до две-три години. "Всичко е в ръцете на индустрията сега", споделя ученият и добавя, че химическият гигант BASF произвежда тонове подобни материали днес и много добре знае как да създаде и зеолитни имидазолати. Стига да желае.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Алтерко" планира да набере до 9 млн. лв. от борсата "Алтерко" планира да набере до 9 млн. лв. от борсата

IT компанията увеличава капитала си с 3 млн. акции при емисионна цена от 3 лв.

28 яну 2020, 1288 прочитания

Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет" 5 Boeing неочаквано спря проекта за товарен космически "самолет"

Въпреки това обаче корпорацията вече е усвоила за целта около 150 млн. долара от щатската изследователска агенция DARPA

28 яну 2020, 2177 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Какво ще кажат гените за вас?

Как на цената на един лаптоп може да си поръчате ДНК-тест онлайн

Още от Капитал
Две италиански офис сделки

Инвеститори от Рим купиха сгради до летището и над бизнес парка за 23.5 млн. евро

БТК ще бъде купена почти изцяло с дълг

Купувачът на телекома пласира облигации за общо 1.2 млрд. евро, които ще бъдат усвоени преди финализирането на сделката

Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Цветан Тодоров - човекът на чужда земя

Две нови издания хвърлят светлина върху личността и идеите на родения в България философ

Ален де Ботон, писател, философ, основател на The School of Life: Ние сме любов и мрак

Ботон за емоционалната интелигентност, стоицизма и деструктивното в човешкия вид пред "Капитал"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10