Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
31 5 сеп 2008, 12:00, 7846 прочитания

Свобода, равенство, братство

Изследвания с маймуни и хора показват, че способността да бъдем справедливи и добри е вродена и еволюционно необходима

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ората са зли по природа. С това оправдание (първородния грях, който всички носим като потомци на Каин) човечеството век след век оправдава лошите си постъпки. Съвременните психологически и еволюционни изследвания обаче рисуват съвсем друга картина. От най-ранна възраст в човек е заложено разбирането за равнопоставеност и справедливост, от най-ранна възраст сме способни да се поставяме на мястото на другите. Твърде интересно е, че не само в хората природата е заложила тези "оръжия на доброто", а също и в животните. Дали добротата, разбирана като грижа за ближния, не е абсолютно необходима за еволюцията на един вид?

Емпатията


Човешките същества са уникални сред видовете на планетата със способността си да се организират в големи групи, които работят заедно, както и със умението си да се поставят на мястото на другия. Последното се нарича емпатия и тя е толкова силно развита при някои хора, че те са способни да почувстват физически болката на друг човек, ако той например се убоде с игла близо до тях. Повечето хора познават емпатията и състрадават на ближния си, когато го видят да се мъчи.

Учени от университета на Чикаго откриват, че емпатията е вродена в човека и не е резултат от възпитание (Neuropsychologia, 2008;46:2607). Техните експерименти, базирани на използване на функционален магнитен резонанс (fMRI) - техника визуализираща активизацията на отделните мозъчни центрове - показват, че 12-годишни деца вече притежават способността да се поставят на мястото на друг човек, както и да оценяват несправедливостта, когато я срещнат.

На децата са показвани снимки на случайно ударили се хора. Гледките предизвикват активация на тези мозъчни центрове, които са свързани с личното усещане за болка, тоест единственият начин, по който човек може да възприема чуждата болка, е като своя. Когато пък децата разглеждат фотоси на индивиди, удряни от други хора, се активират центровете в мозъка, свързани с моралните избори и различаването на добро и зло. От най-малки ние разпознаваме несправедливостта.



Но дали искаме да бъдем добри и да зачитаме равнопоставеността на хората, когато това ни е по силите?

Малките деца

Всеки, имал или вглеждал се внимателно в децата, знае, че най-малките са страхотни егоисти. Очевидно е, че егоистичната стратегия не би довела до изумителната еволюция на човешкия род, където практически всеки индивид е зависим от действията на другите в групата. Кога настъпва промяната при децата тогава и защо?

За да изследва това, екипът на д-р Ернст Феер от университета на Цюрих, Швейцария, създава елегантен експеримент с участници 229 деца на възраст между 3 и 8 години (Nature 2008;454:1079). Всяко дете участва в три анонимни сесии, при които може да избере дали да даде на друго дете лакомство или не. Предлаганите вкуснотийки (желирани, шоколадови и дъвчащи бонбони) са оценени като "много желани" от почти всички деца в изследването.

В първата серия експерименти децата решават дали да дадат лакомство и на друго дете, като във всички случаи те ще получат едно за себе си (избор 1.1 или 1.0; цифрите показват броя лакомства, които ще получат съответно децата). Изборът 1.1 е просоциален и цели да създаде равенство между хората. Около 80% от големите деца правят просоциален избор и само около 50% от малките. Последната стойност е характерна и прогнозируема за случая, в който участниците не се интересуват от нищо извън това да получат своето лакомство. Малките (възраст 3-4 години) са егоисти.

Втората серия експерименти са 1.1 или 1.2, тоест, ако детето иска, то може да даде повече, отколкото ще получи. Тук малките по-често избират да дадат две на другото дете, като причина за това е отново незаинтересуваността от чуждата съдба. При големите (възраст 7-8 години) стремежът към равнопоставеност е много силно изразен и едва 16% от тях са склонни друг да получи повече, отколкото ще получат самите те.

В третата серия изборът вече е 1.1 или 2.0. При него участникът може да лиши изцяло от лакомства другото дете и да вземе всичко за себе си. Малките деца в 90% от случаите постъпват егоистично и оставят партньора си без лакомство. Този процент рязко намалява с възрастта и при големите близо 50% разделят наличните блага, въпреки че и в двата случая изборът е анонимен и "скрит". И при трите експеримента промяната в нагласата от егоизъм към равнопоставеност и/или алтруизъм се проявява рязко след петата година.

Интересно е, че 22% от най-малките са избирали егоистично и в трите серии. При по-големите деца процентът на "тоталните егоисти" е 14, колкото е измереният и при възрастни индивиди. Абсолютните алтруисти, тези, които винаги са давали максимално на партньора, са едва 5%. Интересно е също, че момичетата по-често от момчетата са били склонни да дават. Според учените това е логично, защото в миналото мъжете са били тези, които са воювали, и затова те имат много по-развито усещане за "свои и чужди". Логично децата дават по-често и повече на други деца от своята група в училище, отколкото на непознати. От друга страна обаче, е по-лесно да се поставиш на мястото на някого, когото познаваш, така че емпатията също би могла да има роля в наблюдаваната зависимост.

След приключването на експеримента родителите са помолени да попълнят въпросници за децата си. Към разпратените въпросници е добавена и пощенска марка, която да стимулира получателите да ги върнат на учените. Изследователите разказват пред Nature, че са били "изненадани" от съвпадението, че родителите, които благодарят за марката, са точно тези, чиито деца най-често правят просоциален и неегоистичен избор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори 18 Коронавирусът - най-важните въпроси и отговори

Основните факти, които трябва да се знаят за глобалната пандемия

27 мар 2020, 42880 прочитания

Слънце за 3D принтерите Слънце за 3D принтерите

Кризата с коронавируса най-накрая даде истинска цел на триизмерното принтиране

27 мар 2020, 1210 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Мързелът движи прогреса

Как да направим така, че работата да се изпълнява от само себе си

Още от Капитал
Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10