С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
26 30 окт 2008, 17:09, 8245 прочитания

Успехът и заплахата на Wikipedia

Как стои въпросът с достоверността на най-голямата онлайн-енциклопедия в света?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Wikipedia има нужда от теб

Броят на редакторите в свободната енциклопедия е намалял с една трета от 2007-ма насам

2 ное 2013

Кога да се съмняваме в научния консенсус

Пътят към познаването на научната истина често минава през отхвърляне на общоприетите схващания. Но как да разберем кога възприетото за истина е невярно?

28 мар 2010

Като Wikipedia, но с реклами

Google пусна своя онлайн енциклопедия на име Knol

31 юли 2008
лиянието на онлайн енциклопедията Wikipedia върху представите на интернет потребителите за света и върху мрежата като цяло е огромно. От една страна, защото каквото и да търсим онлайн, най-отгоре излиза съответната статия в Wikipedia. От друга защото всички я ползват за (първоначално) набиране на информация. Знанието, събрано в онлайн енциклопедията, много често намира място в медиите и така практически влияе на всички - дори и на тези, които поради една или друга причина пребивават предимно офлайн.

Успехът на проекта


на първо място се обуславя от бързото информационно развитие на съвременния свят. Откритията, промените и зараждащите се идеи са толкова многобройни, а процесът по осъвременяване на данните - толкова интензивен, че всяка хартиена енциклопедия ще е безвъзвратно остаряла, още преди да излезе от печатницата. Единствената алтернатива е знанието да се съхранява онлайн, където може да се обновява буквално за минути и така да отразява почти в реално време променящия се свят.

И тъй като информацията по света е много и разнообразна, то и хората, които я събират, трябва да са многобройни и с различна сфера на компетентност. На практика, за да се напишат няколко милиона статии по всякакви теми, са необходими буквално милиони хора. Подобен брой служители, които да работят по създаването на енциклопедия, е абсурден.

Решението е моделът на Wikipedia, при който всеки може да променя всяка статия. Сътрудничеството на големи групи потребители, които редактират един и същ материал многократно, докато неговото съдържание удовлетвори всички, е причината за успеха на онлайн енциклопедията.



Разбира се, Wikipedia е свободна за четене и се издържа от дарения. Не показва реклами по страниците си, въпреки че приходът от тях би бил главозамайващ. Причината за това е проста - Wikipedia е общество от доброволци, които по своя инициатива и безвъзмездно спомагат за разпространението на знанието. Много от тях биха обърнали гръб на проекта, ако фондацията, която стои зад енциклопедията, започне комерсиална дейност. Подобна съдба има с испанската версия на Wikipedia, която се е разцепила на два отделни проекта.

Моделът очевидно работи - досега има над 2.6 млн. статии на английски, а общо на всички езици са над 10 млн. Регистрираните доброволци са няколко милиона, а броят на редактиралите една или друга статия е в пъти по-голям.

Можем ли обаче да й вярваме?

Скептиците казват, че енциклопедия, в която всеки може да пише, каквото си иска, не може да е достоверна. Скептиците обаче грешат - още през 2005 г. специализирано изследване доказва, че съдържанието на Wikipedia е било достоверно, поне колкото това на енциклопедия Britannica (Nature 2005;438:900). На практика може да се очаква то да е дори по-обективно, защото неточностите във Wikipedia живеят много кратко.

Всъщност едва 11% от статиите са били жертва на вандализъм (Commun of the ACM 2008;51:68), което (учудващо) не е голям проблем, защото веднага се намира някой, който да поправи разрушения текст. "Шегаджиите" са толкова малко, че дори не се налага въвеждане на задължителна регистрация за тези, които искат да променят съдържанието. Донякъде това е така, защото създаването на енциклопедично знание не е приоритет на необразовани и мързеливи хора. Трудолюбивите и образованите пък съграждат, а не рушат. По този начин Wikipedia се превръща в един вид самозащитаваща се система.

Истина или достоверност

Две основни правила гарантират достоверността на Wikipedia. Първото е човек да не пише за свои изследвания или за себе си. Очевидно, за да се избегне конфликта на интереси. Второто правило е свързано с достоверността на съдържанието. Според него вярно е това, което е потвърдено от други източници. Последните са градирани от научни статии (най-достоверни) до материали в медиите. Желателно е източниците да са на английски език.

Всъщност "истината" на Wikipedia се основава на консенсус. Тя не трябва да бъде доказвана експериментално или емпирично. Достоверно е това, което може да бъде потвърдено (по възможност) от множество източници. На теория подобно допускане е разумно, защото колкото повече хора считат нещо за истина, толкова статистически е по-голяма вероятността, то "наистина да е истина".

Моделът обаче не е съвършен. Статията в Wikipedia казвала за някой си Jaron Lanier, че е режисьор и няколко други неверни неща. Г-н Lanier променял няколко пъти съдържанието, поправяйки грешките. Броени минути по-късно, той отново бил обявяван за режисьор и т.н. Допълнително статията била маркирана като "несигурна", защото той бил редактирал в нея.

Ситуацията се променила, след като Lanier публикувал текст във влиятелния технологичен сайт Edge.org, където обяснил, че е създал само един кратък филм преди 10 години и това не го прави режисьор. След като вече имало надежден източник, Wikipedia реагирала според "новата" достоверна информация и я отразила.

Истината на Wikipedia е консенсусна, тоест субективна. Ако много хора смятат, че небето е зелено и го пише в edge.org, то тогава се очаква това да пише и в енциклопедията. За добро или зло подобен подход е единственият възможен. А и несъмнено в повечето случаи общата субективна истина съвпада с обективната такава.

И все пак в някакъв смисъл Wikipedia подменя разбирането ни за истина като факт от обективната действителност. Това може да бъде много опасно. Например, обективно погледнато, нацизмът е човеконенавистна доктрина. Хитлер обаче успява да замени истината с общонароден консенсус, че всъщност националсоциализмът е човеколюбив и с нежна душа. Според Wikipedia обаче жертвите на Втората световна война са 72 милиона души...



Още по темата на английски език.


Статия на проф Симсон Гарфинкъл в Technology Review с име "Wikipedia and the meaning of truth". Моето вдъхноение за този текст.

The Privilege of Being Wrong. Есе на тема какво е истина и какви са методите да я установим. И то е инспирирано от горния текст.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

20 ноември 2018г.
София хотел Балкан

capital.bg/banks

Шеста годишна конференция "Банките и бизнесът"



Теми в програмата:


  • Банковият сектор през 2019 – приоритети и предизвикателства
  • Подготовка за банковия съюз и ERM 2 – какво е важно и какви ще са ефектите върху бизнеса
  • Тенденции при кредитирането - ще има ли промяна в цената на и какво ще е движението на лихвите
  • Нови възможности и програми за финансиране
  • Пазарът на необслужвани кредити
  • Иновации и технологични решения за по-висока ефективност на сектора​

Повече информация и програма: capital.bg/banks

Прочетете и това

Мисли ratioнално Мисли ratioнално

На 10 ноември предстои деветото издание на конференцията за популярна наука Ratio

8 ное 2018, 2163 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите технологични иновации от тази седмица

26 окт 2018, 2541 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

Във Франция всеки студент има възможност да покаже на какво е способен

Филипа Тенева, завършила докторантура във Франция, разказва за впечатленията и опита си от френската образователна система

Университетът в Тулон, Франция

Марина Малчева разказва за магистратурата по дигитална комуникация и преживяванията си във френския университет

Мениджърът на бъдещето управлява чувствата, емоциите и мотивацията на хората

Хесус Вега, консултант и бивш управляващ директор на Zara-Inditex, лектор в HR and Leadership Forum

Стажове, стипендии, конкурси (25 - 30 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

Стажове, стипендии, конкурси (17 - 23 септември)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Какво им е на алпинистите

Недостигът на кислород по високите планини предизвиква трайни увреждания на мозъка

Брюкселският заложник

Германецът Манфред Вебер изглежда като най-вероятния бъдещ председател на ЕК, но вече има съмнения дали ще бъде силен лидер

Кои са банките с най-ниски такси

БНБ вече прави сравнение между офертите на всички институции на пазара

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

20 въпросa: Стефан А. Щерев

Актьор, продуцент и вече режисьор с експерименталното представление "Опиянение и гняв"

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Икономиките на ЕС и България се забавят, Brexit пред финал

Емисия

DAILY @7PM // 14.11.2018 Прочетете