С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
33 28 ное 2008, 12:07, 13790 прочитания

Проклятието на мръсния град

Как боклукът по улиците увеличава антисоциалното поведение и престъпността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Представете си, че кварталът, в който живеете, е осеян с рисунки по стените (графити), боклуци и невърнати на мястото им пазарни колички. Дали такава среда ще ви накара да цапате, да пресичате забранени площи и дори да крадете?"

С този въпрос започва много любопитна научна статия, публикувана в престижното списание на Американската асоциация за развитие на науката (Science 2008, doi: 10.1126/science.1161405). Тя потвърждава експериментално недоказаната досега хипотеза, че градският безпорядък, разбиран като цапане, графити и т.н., се разпространява подобно на болест в обществото.


Теорията на счупения прозорец

Още в далечната 1982 г. в списание Atlantic Джордж Келинг и Джеймс Уилсън публикуват интересна хипотеза. Според нея проявите на бъркотия и безредие (от англ. disorder), като например счупен прозорец, хвърлен не на място боклук и графити по стените, предизвикват други видове антисоциално поведение и дори незначителни престъпления. Според т.нар. теория на счупения прозорец, ако "знаците на безредие" бъдат премахвани, спазването на обществените и дори законовите норми ще се увеличи.

В средата на 90-те години на миналия век кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани, повлиян от тази теория, започва кампания за изчистване на града от графити, всякакви следи от вандализъм и мръсотия по улиците. Резултатът е сериозно намаление на антисоциалното поведение в града и дори понижение на случаите на дребна неорганизирана престъпност. Похватът на "чистия град" се възприема и в други населения - в държави като Англия, Холандия, ЮАР и изглежда носи успех навсякъде.



От научна гледна точка обаче намалението на антисоциалното поведение сред жителите на дадено населено място може да се дължи на ред други фактори, а кампанията на Джулиани и много други негови колеги да е просто съвпадение. Причинно-следствената връзка си остава недоказана. Или поне досега.

Град Грьонинген, Холандия

На сцената се появява д-р Кийс Кайзер от университета на Грьонинген. Заедно с колегите си той за пръв път ще докаже, че бъркотията и цапаницата около нас са причина за повече боклук, нарушени норми и даже кражби.

Социалните експерименти на екипа психолози са извършени с нищо непредполагащи хора по улиците на града в еднакви условия като време на деня, метеорологични условия и т.н. Всички получени резултати биват обработвани на базата на една единствена разлика - дали средата е била чиста и подредена или мръсна и неподредена.

Хипотезата на д-р Кайзер е, че в обкръжение на боклук и нарушени норми, хората ще цапат и пристъпват общоприетия ред. Нещо повече - учените допускат, че мърлящината ще предизвиква и неспазване на наложени правила (като табела, оказваща, че преминаването е забранено) и дори на някои закони.

Експериментите

Стена, пред която има стойка за велосипеди. Стената е чиста от надписи, а на кормилото на всяко колело е закрепен бял флайер с пожелание за весела Коледа от името на несъществуващ спортен магазин. За да подкара велосипеда, човек трябва да свали флайера от кормилото. Наоколо обаче няма кошчета и нищо неподозиращите участници в експеримента са изправени пред избор - или да вземат ненужната хартия със себе си, или да я хвърлят на земята (антисоциално поведение; всички знаем, че да мърсиш е лошо). 33% от всичките 77 наблюдавани велосипедисти избират да изцапат алеята.

На следващия ден стената пред заключените велосипеди е нашарена с графити от изследователите. Как ще постъпят колоездачите в този случай с листчетата? 69% от тях избират да ги хвърлят на земята. Това е два пъти повече, отколкото когато стената е без надписи, тоест обкръжението не е изцапано.

При следващия експеримент учените слагат временна ограда пред паркинг. Тя принуждава шофьорите да заобиколят около 200 метра, за да стигнат до колите си през друг вход. В оградата обаче има дупка, тоест през нея може да се мине без усилие. Две различни големи табели оказват, че преминаването през оградата и заключването на велосипеди за нея е забранено.

Колко шофьори няма да спазят изискването за непреминаване, ако 4 велосипеда са вързани на място в близост до оградата? Нарушителите на правилото са едва 27%. В случай обаче че четирите колела демонстративно са заключени непозволено за самата ограда, цели 82% от грьонингенските шофьори пресичат забранената територия.

Изследователите откриват също така, че два пъти повече хора (30% срещу 58%) хвърлят боклук на земята на паркинга на супермаркет, когато има произволно разпръснати пазарски колички въпреки наличието на табела с указание след употреба те непременно да бъдат връщани на местата си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети Rocket Lab успешно изпробва технологии за многократна употреба на ракети

Частната космическа компания изведе микросателити в орбита за десети пореден път

6 дек 2019, 1735 прочитания

Дигитализацията на една болница в провинцията Дигитализацията на една болница в провинцията

Как технологиите промениха до неузнаваемост лечебното заведение "Д-р Димитър Чакмаков" в Раднево

6 дек 2019, 1198 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Сбогом на дисковете?

Интернет базирани бизнес-модели преобразяват гейм-индустрията

Още от Капитал
Какво прави една реклама ефективна

Николай Караджов, Светослава Диновска и Радомир Иванов от агенцията Saatchi&Saatchi Sofia, пред "Капитал"

Четиримилиардната алтернатива

Годината е рекордна за взаимните фондове, като те са сред малкото инвестиции, които бият инфлацията, макар да има и доста на загуба

Къде е еко-то в данъка за колите

Новите данъчни идеи на София се мотивират със замърсяването на въздуха, но реално нямат връзка с това

Румънското управленско дуо: От едната страна на барикадата

Новият премиер Лудовик Орбан и преизбраният президент Клаус Йоханис обещават про-ЕС ера и реформи в Румъния

Нова концепция: Bagri by Boykovski

"Искаме да придадем повече характер на заведението и на храната, която предлагаме"

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10