С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
33 28 ное 2008, 12:07, 13915 прочитания

Проклятието на мръсния град

Как боклукът по улиците увеличава антисоциалното поведение и престъпността

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Представете си, че кварталът, в който живеете, е осеян с рисунки по стените (графити), боклуци и невърнати на мястото им пазарни колички. Дали такава среда ще ви накара да цапате, да пресичате забранени площи и дори да крадете?"

С този въпрос започва много любопитна научна статия, публикувана в престижното списание на Американската асоциация за развитие на науката (Science 2008, doi: 10.1126/science.1161405). Тя потвърждава експериментално недоказаната досега хипотеза, че градският безпорядък, разбиран като цапане, графити и т.н., се разпространява подобно на болест в обществото.


Теорията на счупения прозорец

Още в далечната 1982 г. в списание Atlantic Джордж Келинг и Джеймс Уилсън публикуват интересна хипотеза. Според нея проявите на бъркотия и безредие (от англ. disorder), като например счупен прозорец, хвърлен не на място боклук и графити по стените, предизвикват други видове антисоциално поведение и дори незначителни престъпления. Според т.нар. теория на счупения прозорец, ако "знаците на безредие" бъдат премахвани, спазването на обществените и дори законовите норми ще се увеличи.

В средата на 90-те години на миналия век кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани, повлиян от тази теория, започва кампания за изчистване на града от графити, всякакви следи от вандализъм и мръсотия по улиците. Резултатът е сериозно намаление на антисоциалното поведение в града и дори понижение на случаите на дребна неорганизирана престъпност. Похватът на "чистия град" се възприема и в други населения - в държави като Англия, Холандия, ЮАР и изглежда носи успех навсякъде.



От научна гледна точка обаче намалението на антисоциалното поведение сред жителите на дадено населено място може да се дължи на ред други фактори, а кампанията на Джулиани и много други негови колеги да е просто съвпадение. Причинно-следствената връзка си остава недоказана. Или поне досега.

Град Грьонинген, Холандия

На сцената се появява д-р Кийс Кайзер от университета на Грьонинген. Заедно с колегите си той за пръв път ще докаже, че бъркотията и цапаницата около нас са причина за повече боклук, нарушени норми и даже кражби.

Социалните експерименти на екипа психолози са извършени с нищо непредполагащи хора по улиците на града в еднакви условия като време на деня, метеорологични условия и т.н. Всички получени резултати биват обработвани на базата на една единствена разлика - дали средата е била чиста и подредена или мръсна и неподредена.

Хипотезата на д-р Кайзер е, че в обкръжение на боклук и нарушени норми, хората ще цапат и пристъпват общоприетия ред. Нещо повече - учените допускат, че мърлящината ще предизвиква и неспазване на наложени правила (като табела, оказваща, че преминаването е забранено) и дори на някои закони.

Експериментите

Стена, пред която има стойка за велосипеди. Стената е чиста от надписи, а на кормилото на всяко колело е закрепен бял флайер с пожелание за весела Коледа от името на несъществуващ спортен магазин. За да подкара велосипеда, човек трябва да свали флайера от кормилото. Наоколо обаче няма кошчета и нищо неподозиращите участници в експеримента са изправени пред избор - или да вземат ненужната хартия със себе си, или да я хвърлят на земята (антисоциално поведение; всички знаем, че да мърсиш е лошо). 33% от всичките 77 наблюдавани велосипедисти избират да изцапат алеята.

На следващия ден стената пред заключените велосипеди е нашарена с графити от изследователите. Как ще постъпят колоездачите в този случай с листчетата? 69% от тях избират да ги хвърлят на земята. Това е два пъти повече, отколкото когато стената е без надписи, тоест обкръжението не е изцапано.

При следващия експеримент учените слагат временна ограда пред паркинг. Тя принуждава шофьорите да заобиколят около 200 метра, за да стигнат до колите си през друг вход. В оградата обаче има дупка, тоест през нея може да се мине без усилие. Две различни големи табели оказват, че преминаването през оградата и заключването на велосипеди за нея е забранено.

Колко шофьори няма да спазят изискването за непреминаване, ако 4 велосипеда са вързани на място в близост до оградата? Нарушителите на правилото са едва 27%. В случай обаче че четирите колела демонстративно са заключени непозволено за самата ограда, цели 82% от грьонингенските шофьори пресичат забранената територия.

Изследователите откриват също така, че два пъти повече хора (30% срещу 58%) хвърлят боклук на земята на паркинга на супермаркет, когато има произволно разпръснати пазарски колички въпреки наличието на табела с указание след употреба те непременно да бъдат връщани на местата си.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

21 фев 2020, 694 прочитания

SAP подготвя компаниите за новата икономика на изживяванията SAP подготвя компаниите за новата икономика на изживяванията

Над 900 специалисти в SAP Labs България разработват иновативни технологии за потребителите на SAP, твърди Том Киндерманс, управляващ директор на SAP за Централна и Източна Европа

21 фев 2020, 826 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии" Затваряне
Сбогом на дисковете?

Интернет базирани бизнес-модели преобразяват гейм-индустрията

Още от Капитал
Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

20 въпроса: Юрий Вълковски

Изпълнителен директор на фондацията Reach for Change България

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10