Проклятието на мръсния град
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проклятието на мръсния град

Пътят към дома, София, България.<br />

Проклятието на мръсния град

Как боклукът по улиците увеличава антисоциалното поведение и престъпността

Ясен ПЕКУНОВ
14353 прочитания

Пътят към дома, София, България.<br />

© Надежда Чипева


"Представете си, че кварталът, в който живеете, е осеян с рисунки по стените (графити), боклуци и невърнати на мястото им пазарни колички. Дали такава среда ще ви накара да цапате, да пресичате забранени площи и дори да крадете?"

С този въпрос започва много любопитна научна статия, публикувана в престижното списание на Американската асоциация за развитие на науката (Science 2008, doi: 10.1126/science.1161405). Тя потвърждава експериментално недоказаната досега хипотеза, че градският безпорядък, разбиран като цапане, графити и т.н., се разпространява подобно на болест в обществото.

Теорията на счупения прозорец

Още в далечната 1982 г. в списание Atlantic Джордж Келинг и Джеймс Уилсън публикуват интересна хипотеза. Според нея проявите на бъркотия и безредие (от англ. disorder), като например счупен прозорец, хвърлен не на място боклук и графити по стените, предизвикват други видове антисоциално поведение и дори незначителни престъпления. Според т.нар. теория на счупения прозорец, ако "знаците на безредие" бъдат премахвани, спазването на обществените и дори законовите норми ще се увеличи.

В средата на 90-те години на миналия век кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани, повлиян от тази теория, започва кампания за изчистване на града от графити, всякакви следи от вандализъм и мръсотия по улиците. Резултатът е сериозно намаление на антисоциалното поведение в града и дори понижение на случаите на дребна неорганизирана престъпност. Похватът на "чистия град" се възприема и в други населения - в държави като Англия, Холандия, ЮАР и изглежда носи успех навсякъде.

От научна гледна точка обаче намалението на антисоциалното поведение сред жителите на дадено населено място може да се дължи на ред други фактори, а кампанията на Джулиани и много други негови колеги да е просто съвпадение. Причинно-следствената връзка си остава недоказана. Или поне досега.

Град Грьонинген, Холандия

На сцената се появява д-р Кийс Кайзер от университета на Грьонинген. Заедно с колегите си той за пръв път ще докаже, че бъркотията и цапаницата около нас са причина за повече боклук, нарушени норми и даже кражби.

Социалните експерименти на екипа психолози са извършени с нищо непредполагащи хора по улиците на града в еднакви условия като време на деня, метеорологични условия и т.н. Всички получени резултати биват обработвани на базата на една единствена разлика - дали средата е била чиста и подредена или мръсна и неподредена.

Хипотезата на д-р Кайзер е, че в обкръжение на боклук и нарушени норми, хората ще цапат и пристъпват общоприетия ред. Нещо повече - учените допускат, че мърлящината ще предизвиква и неспазване на наложени правила (като табела, оказваща, че преминаването е забранено) и дори на някои закони.

Експериментите

Стена, пред която има стойка за велосипеди. Стената е чиста от надписи, а на кормилото на всяко колело е закрепен бял флайер с пожелание за весела Коледа от името на несъществуващ спортен магазин. За да подкара велосипеда, човек трябва да свали флайера от кормилото. Наоколо обаче няма кошчета и нищо неподозиращите участници в експеримента са изправени пред избор - или да вземат ненужната хартия със себе си, или да я хвърлят на земята (антисоциално поведение; всички знаем, че да мърсиш е лошо). 33% от всичките 77 наблюдавани велосипедисти избират да изцапат алеята.

На следващия ден стената пред заключените велосипеди е нашарена с графити от изследователите. Как ще постъпят колоездачите в този случай с листчетата? 69% от тях избират да ги хвърлят на земята. Това е два пъти повече, отколкото когато стената е без надписи, тоест обкръжението не е изцапано.

При следващия експеримент учените слагат временна ограда пред паркинг. Тя принуждава шофьорите да заобиколят около 200 метра, за да стигнат до колите си през друг вход. В оградата обаче има дупка, тоест през нея може да се мине без усилие. Две различни големи табели оказват, че преминаването през оградата и заключването на велосипеди за нея е забранено.

Колко шофьори няма да спазят изискването за непреминаване, ако 4 велосипеда са вързани на място в близост до оградата? Нарушителите на правилото са едва 27%. В случай обаче че четирите колела демонстративно са заключени непозволено за самата ограда, цели 82% от грьонингенските шофьори пресичат забранената територия.

Изследователите откриват също така, че два пъти повече хора (30% срещу 58%) хвърлят боклук на земята на паркинга на супермаркет, когато има произволно разпръснати пазарски колички въпреки наличието на табела с указание след употреба те непременно да бъдат връщани на местата си.

Звук и кражба

Следващите два експеримента са най-впечатляващи, черешката на тортата. Те показват, че мърлявата градска среда увеличава дребните престъпления, както и обратното - нарушаването на законите води до погазване на възприетите социалните норми.

В Холандия през седмиците преди Коледа е забранено да се взривяват пиратки. Наказанието е 60 евро глоба. Всички холандци знаят добре за тази забрана. Изследователите слагат познатите ни флайери на велосипеди, заключени до станция на метрото, и наблюдават колко от хората ще хвърлят листчетата на земята и колко ще ги вземат със себе си, когато чуват (или не) шум от взривени пиратки. Според учените подобен шум веднага предизвиква усещане, че законът е нарушен. Това е логично - всички знаят наредбата, а звукът от пиратка е трудно да се обърка. И така?

Половината колоездачи избират да замърсят Грьонинген в отсъствието на "закононарушаващия" шум. Чуват ли пиратки, процентът нараства до 80%. И това е само като чуват "престъпното деяние", но без да го виждат. Този експеримент според Кийс Кайзер показва, че най-леките нарушения на законовите норми предизвикват увеличение на погазването на социалните норми. С други думи, се наблюдава своеобразно "пренасяне" на неподчинението на законовите правила към неподчинение на обществено приетите. Възможно ли е и обратното? Ще ни кара ли мръсотията да престъпваме закона?

Отговорът е положителен (и стряскащ). Удобно прикрити, изследователите наблюдават пощенска кутия, от която се подава пуснат плик. В него ясно се вижда банкнота от 5 евро. Ще я откраднат ли минувачите и пускащите писма или пък ще побутнат плика, за да влезе изцяло в кутията? Може би просто ще отминат?

Във въпросната ситуация 13% от 71 минувачи открадват парите. На следващия ден изследователите разхвърлят боклук около кутията. Процентът незабавно скача - 25% от минувачите си заминават с банкнотата. Ако пък кутията е изрисувана, 27% се проявяват като. Изводът е очевиден - нарушените по-рано обществени норми (например да не се цапа) са "заразни" и водят до ново неспазване на законовите норми.

Причините

26 години след появата й теорията за счупения прозорец е експериментално доказана. Мърлявата градска среда води след себе си още повече боклук и дори леки престъпления. Но защо е така?

Първата и може би най-очевидна причина е, че хората правят като другите хора. "Ако всички хвърлят фасовете си на земята, защо точно аз да не цапам? Щом така се прави, значи е приемливо." Според учените лошият пример води до копирането му, а оттам и до отслабване и погазване на вече възприетите обществени норми.

Друга причина е егоизмът. Хората искат да действат според някакви свои цели, които понякога се разминават с обществените и законовите норми. Примерно кажи-речи всеки иска да има 5 евро повече, но взимането им е кражба, тоест нарушение на закона. Престъпването на правилата обаче е опасно. Дали? Ако навсякъде около нас има знаци на неспазването на реда (разхвърлян боклук там, където не трябва да го има, и т.н.), то тогава е съвсем ясно, че опасността не е голяма. Явно няма да последва санкция - просто иначе наоколо нямаше да изглежда така. В условията на погазени норми е по-лесно на свой ред да сториш някакво "нарушение" в името на собствените стремежи.

Приложението

Според изследователите [изследването] "носи ясно послание за политиците и полицията: ранната диагностика и превенцията на безредието са жизненоважни за борбата срещу разпространението му. Проявите на безпоредица като счупени прозорци и графити предизвикват други прояви на неуместно поведение (например цапане или кражби), което на свой ред води до погазване на други норми, тоест цялостно намаляване на способността на обществото да действа правилно".

Несъмнено Кийс Кайзер е прав - лошите дела имат лоши последствия. Според него е по-добре дадено правило да липсва, отколкото никой да не се съобразява с него. Второто, както видяхме, води до нарушение на друго правило и после пак, и пак... Нещо, което до болка познаваме в България.

Според Кайзер пътят към спазване на правилата минава през личния пример и обясненията защо дадена социална или законова норма е полезна и необходима. Правителството на Холандия забранява пушенето в ресторантите през лятото, но не обяснява защо. Ограничението среща огромна съпротива и е доста нарушавано. В други държави като Ирландия и Шотландия разясненията са предхождали забраната и тя е била приета спокойно от хората.

"Представете си, че кварталът, в който живеете, е осеян с рисунки по стените (графити), боклуци и невърнати на мястото им пазарни колички. Дали такава среда ще ви накара да цапате, да пресичате забранени площи и дори да крадете?"

С този въпрос започва много любопитна научна статия, публикувана в престижното списание на Американската асоциация за развитие на науката (Science 2008, doi: 10.1126/science.1161405). Тя потвърждава експериментално недоказаната досега хипотеза, че градският безпорядък, разбиран като цапане, графити и т.н., се разпространява подобно на болест в обществото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Метафора София

    В София освен мръсотийка, си имаме и коли по тротоарите. Човек от камък да е направен, не може да подминава вечно тази брутална ненормалщина. Слагам си ръката на сърцето, 1-2 пъти месечно не успявам да се овладея, да изкъртя нечие странично огледало, или да тегля с ключвете една 2-метрова драскотина върху боята. Така самият аз, който имам претенции за образован човек, ставам нарушител на закона. А ако някой ме хване, ще стане или той, или аз. Аз си нося едно швейцарско ножче, но той може да извади пистолет....Както и да е, какво исках да кажа със София! Исках да кажа, че не само боклукът, но и затварянето на 2 милиона човека (от тях 1 милион собственици на МПС) в град, предвиден за 200 хиляди, може да доведе до битка за жизнено пространство, в която хората да се ядат като плъхове в сандък, като по този начин стават престъпници с проявите си.

  • 2
    Avatar :-|
    Nachalnika

    Интересно защо "Капитал" постоянно преразказват статии от "Economist" с една седмица закъснение. Не че има нещо лошо, но поне си признайте. Защото ни е 100% ясно, че всички във вашата редакция четете английското списание, но едва ли поглеждате "Science" (което дори сте цитирали грешно).

  • 3
    Avatar :-|
    axa

    Началник, какво му е грешното на цитата в "Science"? Верно статията е превод от "Economist", но пък темата е интересна.

    Само 2 малки забележки към автора (е, не е точно автор, де :).

    1. Излишен англицизъм е употребата на "флайер" вместо "листовка". Предполагам по-голямата част от читателите на Капитал знаят английски, но сигурно има и такива, макар и малко, които ще се зачудят какво пък е това. Неприятното е, че дори не могат да проверят думата в речника, защото не знаят как се изписва. Такъв стил на писане повече подхожда на Кандов, ама то какво друго може да се очаква от рекламаджии ;)

    2. "Похватът на "чистия град" се възприема и в други населения - в държави като Англия, Холандия, ЮАР и изглежда носи успех навсякъде."

    Ами сигурно има успех в Англия и Холандия, но за ЮАР? Или може би данните са от преди '94 година. Сега престъпността там е много висока, както впрочем и кочината в центъра на Йоханесбург. Вярно, че поне пиратките и фойерверките по празниците там са забранени.

  • 4
    yassen avatar :-|
    Ясен Пекунов

    Господа,

    за протокола и в името на добронамереността, която така ви липсва, искам да поясня, че не съм виждал и помирисвал статията в The Economist.

    Цапате господа. Със слово, а не с боклук, но клеветите по същество са същото и водят до още и още...

    Ако за вас има такова голямо значение, ще ви кажа, че този експеримент е толкова интересен, че практически ще е трудно да намерите сериозна научна медия, където да не е писано за него. Включително New Scientist и блогът Not Excatly Rocket Science, които два текста съм чел. Забележете, чел не значи преписал. Уверете се сами.

    И най-сетне ви уверявам, че винаги чета източника, т.е. научната статия, за която пиша. Заповядайте в редакцията на Капитал да ви покажа тази принтирана, с подчертани абзаци с жълт т. нар. textliner и със забележки в полето с молив.

    Пиша ви всичко това, не защото се трогвам от вашите неудачни коментари, а защото давате шанс да се илюстрира, че е възможен текст "Проклятието на мръсното слово". За даденият шанс благодаря!



    Я. П.

  • 5
    Avatar :-|
    До Метафора София

    Експеримента с плъховете вече е направен, за съжаление не мога да цитирам източника в момента. При постепенно намаляване на жизненото пространство на плъховете се забелязват: нарастване на агресията водеща до убийства (и до самоубийства, ако приемем че агресия+слабост=самоубийство) и промяна на сексуалната ориентация. Звучи ли познато?

  • 6
    Avatar :-|
    Знаещ

    Експериментът с плъховете е на Джон Келхоун от 1962 г. John B. Calhoun (1962). Population density and social pathology. Science, 206, pp. 139-148.

  • 7
    hrisi avatar :-|
    Хриси

    Много интересна статия, браво на автора!

    Що се отнася до това откъде е преписана и прочие - не всички разполагаме с безкрайно много време по цял ден да четем Еconomist и това-онова.

    @Метафора София:
    Мен все още не ме е избило на чупене на огледала и дране на боя, но напоследък се хващам, че все повече скъсявам дистанцията между мисленето и деянието, защото и на мен ми омръзна от много работи в този наш град. Засега все още се ограничавам с вдигане на чистачки, но съм на ръба да започна направо да ги чупя.
    Боклуците все още си ги хвърлям в кошчето, защото така съм научена от малка.

  • 8
    Avatar :-|
    мда

    Статията си е много интересна без значение дали е копирана от Economist или от някъде другаде. И е много свързана с нас и нашето общество. Как някой да спазва правилата за движение по пътищата като вижда как 50% тарикати си правят каквото поискат. А и как наглото демонстриране на лукс и богатство у "бизнесмените", мутрите и политиците няма да накара някои хора да си кажат: защо да не го правя и аз?, защо да спазвам закона, след като мога да получавам много пари под масата, да не плащам данъци и да си живея живота...

  • 9
    Avatar :-|
    hm-hm

    безпорядъкът навън е следствие от безпорядъка вътре-в представите на хората.тук очевидно представите ни са доказано несистематични

  • 10
    Avatar :-|
    Според статистическо проучване

    най -мръсните градове в България са София и Варна. Живей уютно и природосъобразно в останалите красиви градове на България!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK