С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
52 23 яну 2009, 12:21, 8562 прочитания

Добри, но на думи

Хората изглежда не са толкова морални, за колкото сами се мислят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
ормалните човешки същества различават доброто от злото. Повечето от нас не одобряват лошите постъпки и вярват, че им се противопоставят в реалния живот. Две наскоро публикувани изследвания обаче показват съвсем друга картина. Макар да различаваме морално недопустимото, повечето от нас не само не му се противопоставят, но дори са способни да измъчват други хора, стига някой друг да поеме отговорността за действията им.

Експериментът на Милграм


Преди около 45 години ученият Стенли Милграм провел експеримент, който днес е част от всеки сериозен учебник по психология. В него доброволци били инструктирани да пускат постоянно нарастващ ток (15V - 450V, стъпка 15V) на друг участник при всеки негов грешен отговор на някакъв въпрос. Всичко било привидно организирано като експеримент за упражнение на паметта. Разбира се, ток реално не протичал, но доброволците не знаели това.

Ролята на изпитван и получаващ наказание играел актьор. Той започвал да охка, да се моли да го освободят от играта и т.н. с нарастването на волтажа. Болката започвала при мними 150V, при около 300V актьорът се молел да го освободят и да прекратят мъчението. След 330V той оставал безмълвен, сякаш е загубил съзнание. Липсата на отговор се брояла за грешка и токът продължавал да расте.

Милграм открил, че около 80% от участниците пускат ток, докато достигнат края на скалата от 450V. Експериментът бил прекратяван след три поредни 450V шока. Четири от пет участници, преминали психологическата бариера от 150V и причинили болка, достигали до тавана от 450V (реално при толкова силен ток болката ще е ужасна). Малцина не се отказвали, дори когато пред тях мним доброволец прекратявал участието си по морални съображения.



Резултатите от изследването са, меко казано, стряскащи. Уви, те били повторени от Милграм няколко пъти и са приблизително еднакви независимо от пола, възрастта, расата, образованието и т.н. на участниците.

Половин век по-късно

Светът в момента би трябвало да е друг. Хората са по-съзнателни и волята за добро на човечеството е по-ясно изразена от всякога. Безбройни са програмите в помощ на бедните, болните, необразованите... Значи ли това, че по-малко от нас ще са склонни да измъчват друго човешко същество?

Повтарянето на експеримента на Милграм в същия му вид днес е абсурдно. Вредата за психиката на участниците, които "измъчват" друг човек, не може да се пренебрегне. Както светът, така и етичните норми на науката еволюират. Все пак д-р Джери Бъргър от университета Santa Clara, САЩ, измисля как да повтори знаменития експеримент, за да видим дали все така можем да бъдем така неоправдано жестоки (Am Psychol 2009; 64:1).

Д-р Бъргър променя незначително експеримента, за да защити психиката на участниците. Например веднага след приключването му те сядат да говорят с психолог, който им помага да превъзмогнат стреса, ако има такъв. Избирани са само психично стабилни хора, а експериментът приключва при (само) 150V. Отделно всеки участник, който се е съгласил, е подлаган предварително на токов удар, за да се увери, че това не е особено болезнено и/или опасно. Експериментът в този му вид е одобрен от етичния комитет на университа Santa Clara.

Резултатите на Бъргър повтарят тези на Милграм. 70% от участниците достигат края на скалата (150V) въпреки охканията и молбите на привидно измъчвания актьор. Отново личният пример не променя съществено нещата и 63% продължават да пускат ток, дори когато друг доброволец е отказал да продължи участието си с думите "не мисля, че мога да направя това".

Неочаквано или не, днес хората, изглежда, са все така склонни да измъчват друго човешко същество. Според Бъргър в този случай това се дължи на факта, че експериментаторът заявява, че поема отговорността за всичко. По този начин на доброволците им е лесно да се самоубедят, че не носят отговорност, а просто изпълняват чужди заповеди. С подобен аргумент са се оправдавали мнозина пред трибунала в Хага и други подобни съдилища за престъпления срещу човечеството.

Не съм от тях

Преди да пристъпи към изпълнение на експеримента си, Милграм попитал множество свои студенти и 40 психиатри какви резултати очакват. Мнозинството заявили, че почти никой няма да се съгласи да измъчва доброволно друго човешко същество просто в името на експеримента.

Е, грешали са. Хората сме склонни да си мислим, че се съпротивляваме на злото и че когато го срещнем, изпитваме силни отрицателни емоции. Дали е така обаче?

Не съвсем, както ни показва и друго скорошно изследване, представено в списание Science (2009; 323:276). То разглежда нагласите на американски граждани към расизма в навечерието на встъпването в длъжност на първия чернокож президент на страната. Естествено подобно поведение е заклеймено от обществото. Интервюираните хора се отнасят с отвращение и неприемане към расизма.

Такива по принцип са и нагласите на участниците в експеримента на група канадски и американски учени. Той е прост. Доброволци, които не знаят истинската цел на изследването, са събрани в стая. Пред тях две подставени лица разиграват сценка. Чернокож участник отива да си вземе телефона и на излизане удря леко коляното на колегата си експериментатор, който е представител на бялата раса. В отсъствието на чернокожия, другият прави расистки забележки. Учените използват два вида расистки коментари - единият е "умерен", а другият - изключително вулгарен и обиден.

Резултатите са неочаквани и стряскащи. Всички мислим, че хората ще реагират на коментарите негативно, но практиката показва обратното. За свой партньор в измислен експеримент повечето участници избират расиста (63%). Когато обидни коментари не е имало, по-малко хора избират за партньор участника от бялата раса (53%). А това дали расисткият коментар е по-остър или по-мек пък въобще не се отразява на избора.

Двата описани експеримента показват, че хората мислят по един начин, а постъпват по друг. Очевидно едно е да вярваш, че си някакъв, съвсем друго е да бъдеш действително такъв.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Нагоре по веригата Нагоре по веригата

Блокчейн технологията напуска нишовата среда на криптовалутите, а големите световни компании масово инвестират в нея

18 май 2019, 2314 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Чат навсякъде; Застраховка срещу климата; Намери ми колеж

10 май 2019, 2904 прочитания

24 часа 7 дни

26 май 2019, 80100 прочитания

26 май 2019, 16052 прочитания

26 май 2019, 3228 прочитания

26 май 2019, 2665 прочитания

26 май 2019, 2145 прочитания

Всички новини

Кариерен клуб: ИКТ »

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Всички говорят... Чрез Skype

Защо мобилните телекоми трябва да се притесняват за приходите си от роуминг услуги.

Новата дигитална война

След ограничаването на Huawei битката за търговско надмощие между САЩ и Китай вече вещае нова технологична Желязна завеса

Българска кухня от "Космоса"

Заведенията на Николай Григоров - "Ракия бар Ракета","Фабрика дъга", "Спутник" и "Космос", помагат на столицата да се превърне в град с модерна кулинарна култура

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Градът е сцена

Международната програма на "Варненско лято" и "Световен театър в София"

Галина Дългото чорапче

Социалният цирк на осиновената в Дания Галина Риом-Ройбек учи децата у нас на приобщеност, емпатия и вяра в себе си