Илюзорен контрол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Илюзорен контрол

Илюзорен контрол

Усещането за власт ни заблуждава, че можем да контролираме събитията и ни вдъхва неоснователни оптимизъм и самомнение

Ясен Пекунов
7219 прочитания

© Shutterstock


акво причини финансовата криза? Отвъд очевидните отговори като "идиотизъм" и "алчност" натрапчиво стои въпросът как множество наистина умни хора бяха подведени и повярваха, че някои от ценните (доскоро!) книжа, могат да бъдат неотменна част от реалния пазар.

Според още непубликувано изследване, което предстои да бъде отпечатано в престижното списание Psychological Science (doi: 10.1111/j.1467-9280.2009.02311.x), чувството за власт кара хората да губят реална представа за своите възможности и способности да контролират бъдещето. В допълнение властта често предизвиква и необоснована вълна от оптимизъм, високо самомнение и инициативност.

Да хвърлим заровете

Учени от звездно трио университети (Stanford, London Business School и Northwestern University), ръководени от д-р Адам Галински*, провеждат елегантен експеримент, за да потвърдят хипотезата, че властта замъглява нашата реална преценка за контрол над ситуацията.

Изследователите разделят участниците в изследването на три групи. Първите пишат за събитие от живота си, когато са имали власт, втората - за такова, когато са били в подчинено положение, а третите - за последното си пазаруване (те играят ролята на контролна група). После всички са помолени да се включат в игра на зарове и в случай че се падне 6-ица да получат по 5 долара. Участниците могат да избират дали да хвърлят зара сами, или да оставят друг да го стори вместо тях.

Очевидно тук всичко е въпрос на шанс. В крайна сметка е все едно чия ръка ще мята зара. В контролната и "безвластната" група това е ясно разбирано и само около половината участници (58%) избират да играят собственоръчно. Групата на властта обаче не мисли така. Дори напротив - нейните членове смятат, че контролират ситуацията. Затова абсолютно всички участници в нея избират да хвърлят зара сами, сякаш могат да го управляват.

Учените отбелязват, че усещането за власт предизвиква инициативност, докато субективното усещане за безпомощност (от англ. powerlessness) ни прави плахи и неуверени, а оттам - и бездействени.

Контрол, оптимизъм и самомнение

На психолозите е известно, че усещането за загуба на контрол над живота (бъдещето) води до депресия, песимизъм и отказ от действие. Дали обратното също е вярно?

Екипът на д-р Галински изследва това във втори експеримент, където участниците са разделени на две групи - шефове и служители. Първите са във властова позиция, а вторите - в подчинена. Всички попълват въпросник как ще се справи фирмата им в бъдеще.

Резултатите потвърждават, че властимащите шефове имат два пъти по-силно субективно усещане, че контролират бъдещето от "служителите", и вследствие на това са много по-оптимистични.

Трети много подобен експеримент разкрива, че високото самомнение на хората с усещане за власт е много по-силно проявено. Предвид че усещането за власт е нарочно манипулирано (изкуствено създадено) в рамките на експеримента, е видно, че човек е много склонен да се надценява.

Учените допълнително доказват тази ни склонност, давайки възможност на участниците сами да оценяват в каква степен могат да влияят на въпроси като изборните резултати или икономическото положение. Както вече сами можем да се досетим, властимащите мислят, че имат голямо влияние дори върху тези, меко казано, трудно контролируеми глобални въпроси.

Пази боже сляпо да прогледа

Претендентът за победител в наскоро разразилото се състезание за най-голяма финансова пирамида в историята Бърнард Мейдоф също е бил човек с усещане за огромна власт. Управлявал е сума, по-голяма от брутния вътрешен продукт на повечето държави по света, считан е за един от малкото хора, можещи да повлияят на борсовия индекс NASDAQ... Дали именно това чувство за власт не изиграва лоша шега на хора като него, например на шефа на автомобилния гигант GM Ричард Уагънър или наскоро уволнения изпълнителен директор на Merill Lynch Джон Тейн?

Според авторите на изследването илюзорната представа за пълен контрол над живота, породена от усещането за огромна власт, в съчетание с ведър оптимизъм, желание за действие и огромно самоуважение би могла сериозно да подхлъзне човек. И ако съдим по безразсъдните решения и действия на шепа хора във финансовия сектор през последните години, точно така и става.

Човек обаче може да владее себе си. Според Адам Галински мнозина се учат да управляват емоциите си и да контролират своите илюзии. От друга страна, без привидно неоправдан оптимизъм и вяра в способността да променяме бъдещето, както само желаем, не биха съществували велики хора, които да подемат сякаш невъзможни за спечелване битки - хора като Линкълн, Майка Тереза и Мартин Лутър Кинг.

---------

*Още две интригуващи изследвания на д-р Галински ще намерите в прикачените статии.

акво причини финансовата криза? Отвъд очевидните отговори като "идиотизъм" и "алчност" натрапчиво стои въпросът как множество наистина умни хора бяха подведени и повярваха, че някои от ценните (доскоро!) книжа, могат да бъдат неотменна част от реалния пазар.

Според още непубликувано изследване, което предстои да бъде отпечатано в престижното списание Psychological Science (doi: 10.1111/j.1467-9280.2009.02311.x), чувството за власт кара хората да губят реална представа за своите възможности и способности да контролират бъдещето. В допълнение властта често предизвиква и необоснована вълна от оптимизъм, високо самомнение и инициативност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    Avatar :-P
    пресен емигрант

    Чета, чета, и още от заглавието първата ми асоциация е: Сергей Станишев и непрестанните му хвалби колко е добър и как финансовата система в България е супер стабилна, въобще - отличници сме, Европата шъ види тя, ни ги й срам :)))

  • 2
    popich_51 avatar :-|
    popich_51

    Ей Ясене това от къде го изкара ? От Стария дрешник на Баба си ли?

  • 3
    john_3volta avatar :-|
    john_3volta

    Напълно съм съгласен с изводите в статията. Затова в първия параграф бих поставил "(доскоро)" не след "ценните книжа" а след "множество наистина умни хора". Много просто - това дали си умен или глупав се решава след деянието ти, а не преди него.

  • 4
    Avatar :-|
    Питър

    В йерархиите е като в обществените тоалетни - най-отгоре изплуват най-големите л-й-а.

  • 5
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Аве и аз прочетох, и на мен ми се стори интересно. Но като се замислих и ми се стори като своево рода утеха за всички безинициативни хора.
    Не че нещо - май и аз съм от последните.

  • 7
    Avatar :-|
    Невероятно!

    Написаното пасва идеално за ухилената физиономия и смелите приказки на Станишката?! Глей ти каква била работата ...

  • 8
    Avatar :-|
    8

    Най-големите беди са причинени от оптимистите. Едни от най-големите оптимисти например са били Хитлер и Ленин. Буш също беше голям оптимист. Оптимистите правят белите, после песимистите оправят нещата, за да дойде поредният непоправим оптимист. Получава се нещо като диалектика, която движи хода на историята. Всъщност колко ли оптимисти са сложили сами край на живота си като Хитлер? Златната среда? Може би реалистите, ако въобще има такива.

  • 9
    eurorealiste avatar :-|
    еврореалист

    Споко! Така е откакто свят светува.
    Философите го знаят и си траят, а простосмъртните го научават, като влязат в играта и се опарят. После на стари години (ако стигнат дотам) повтарят до втръсване на внуците (или който намерят да ги слуша), че ВЛАСТТА ИЗХАБЯВАла. А, добър ден!
    Лично аз наблюдавам в работата си от няколко години как УСЕЩАНЕТО за власт деформира редица, смея да твърдя, личности. Някои от тях -неузнаваемо. Например една дама на средна възраст вече е преминала далеч отвъд границата...и си вярва, че прави нещо голямо. И тук, и там се излага като кифла... Даже и някои читави и свестни хора почват да дават откат.
    Абе сериозна работа. Властта м. си трака! Ужас! Аман от физиономии, почти изкривени на ръба на арогантната надменна усмивка!

    Затова, я по-спокойно, че който се вземе на сериозно първо става за присмех на околните, а после дълго си повтаря като обран поп какви велики планове е имал/а, ама понеже българите сме злобни, некадърни и завистливи, всичко пропаднало, а в Европа не било така... ех, само да дочакат "химеричния влак на втория шанс" (Маркес) в пустинята без коловози...

  • 10
    Avatar :-|
    моном


    Статията е чудесна и показателна за много българи,най паче за Станишев ,Костов,Овчаров,Петков,Каролев.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK