С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
17 10 апр 2009, 15:16, 9140 прочитания

За робството и свободата на мравките

Насекомите също въстават. Но как?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Свободата е велика сила. Толкова велика, че предизвика необясними еволюционни промени.

В света на мравките робството също е познато. Някои видове нападат други, избиват възрастните и крадат ларвите им, които после превръщат в свои роби. Или почти роби, защото откраднатите мравки израстват при чуждия вид и добиват характерната само за него миризма (феромонен подпис), тоест стават част от мравуняка. Като част от мравешкото общество те вършат всякакви дейности редом с поробителите си – ходят за храна, пренасят яйцата на майката, отглеждат ларвите и т.н.


Но в миналото си те са били отвлечени подобно на еничарите. Насилието е сторено, свободата им е отнета и в един момент те... ще въстанат. Как се случва това ни разказват учени от университета "Людвиг Максимилиан" в Мюнхен. Д-р Александра Аченбах и д-р Сузане Фойцик изследват поведението на два вида северноамерикански мравки. Едните са поробителите P. Americanus, а другите - жертвите от рода Temnothorax (Evolution 2009:63:1068).

Еволюционната стратегия на P. Americanus е да ползват чуждия труд и да поддържат популацията си чрез заробване. За целта те нападат други видове мравки. Жертвите, разбира се, са развили методи за защита, например по-добри бойни умения, ефективни планове за евакуация и т.н. Двата вида мравки са заедно милиони години и непрестанно се усъвършенстват в тази игра помежду си.

Последният ход на Temnothorax в нея - въстанието, се е струвал невъзможен на учените, тъй като противодействието е предприето, след като ларвите са били поробени и отгледани в чуждия мравуняк. Но то е факт – робите, които според законите на мравешкия свят са част от семейството на  P. Americanus, вдигат бунт и започват да избиват жестоко лаврите на поробителите си. Така те ги превръщат в твърде малоброен вид, който не е заплаха за другите видове.



Но защо става така, след като те не могат да помнят, нито да разберат, че са били част от друг вид? На този въпрос засега отговор няма. Но фактите са, че Temnothorax умишлено избиват около 83% от ларвите на P. Americanus. В едни случаи буквално ги разкъсват, в други ги местят нарочно в неподходящи части на мравуняка, където те умират. Интересно е, че робите никога не убиват мъжките ларви, които ще станат бъдещите царе. Царете нито воюват, нито раждат воини, така че вероятно те някак разбират, че са безопасни.

За сравнение смъртността в мравуняците на Temnothorax е между 3 и 10%. Убийствата са съвсем целенасочени. Чрез тях поробените мравчици защитават другите мравуняци от своя вид в района, които рано или късно също ще бъдат нападнати. Тъжното е, че тези роби не биха могли да се върнат при своите мравки, защото носят миризмата на поробителите и ще бъдат убити. И въпреки това те помагат на родината си.

Безсмъртието на кралицата

Вероятно дори атеистите са чували, че църквата забранява кръвосмешението. Това е много правилно табу и от научна гледна точка, защото близките роднини имат сходни гени и предават на поколението си общите мутации. В резултат децата по-често имат генетични проблеми и затова са по-склонни да боледуват. Пример са някои райони в Индия и Африка, където браковете между първи братовчеди са много разпространени. Децата в тези семейства боледуват няколко пъти повече от туберкулоза и хепатит (Biol Lett 2009, doi: 10.1098/rsbl.2009.0133).

Подобна е ситуацията при мравките. Ако кралят живее по-дълго от кралицата, както е при някои видове японски насекоми, той ще опложда и яйцата на дъщерите си, които ще наследят първата майка. Така гените на поколението ще са много по-еднакви и целият вид ще е заплашен от постоянно намаляване на генетичното си разнообразие. Това в крайна сметка ще доведе до изчезването му.

За да избегне тази опасност, майката ражда бъдещите кралици чрез процес, при който баща практически няма. Нарича се партеногенеза и името му идва от гръцките думи за девствено размножаване. При него яйцеклетката не се опложда.

Тази стратегия позволява на мравките-царици от вида R. Speratus, живеещ в Япония, да създадат поколение, което има геном, напълно идентичен с техния. Чрез това самоклониране  генетичното разнообразие се запазва и видът е спасен от бавна, но сигурна смърт. Откритието е направено от японски изследователи и е публикувано в престижното списание Science (2009;232:1687). Очевидно разбирането, че партеногенезата не е перспективна еволюционна стратегия, защото намалява способността за адаптация, трябва да бъде преосмислено.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

SpaceX представи прототипа на марсианския си космически кораб 2 SpaceX представи прототипа на марсианския си космически кораб

Илън Мъск се надява Spaceship да излети в космоса до половин година

30 сеп 2019, 3251 прочитания

Internet of Things #13: САЩ тества 5G "умния град" в полеви условия Internet of Things #13: САЩ тества 5G "умния град" в полеви условия

Експериментален "мини smart city" отвори врати край Атланта

24 сеп 2019, 3381 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
Заглушаване на Skype

Операторите се готвят за война с безжичната онлайн-телефония

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие