Парадоксът на моралната саморегулация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парадоксът на моралната саморегулация

Парадоксът на моралната саморегулация

Защо лошите постъпват добре, а добрите зле.

Ясен ПЕКУНОВ
4185 прочитания

© Антония Тилева


Защо хората понякога постъпват алтруистично? Този въпрос досега не е намерил своя научно обоснован отговор. А такъв определено е нужен.

В последно време няколко еволюционни изследвания отрекоха старата парадигма, че алтруистичното поведение е прахосничество на ресурси, което намалява шансовете на индивида за оцеляване и възпроизвеждане. Бе доказано, че просоциалното поведение при животни е разумна еволюционна стратегия (вж. свързаната статия). Съвсем наскоро екип от MIT откри същото и при бактериални култури (Nature 2009, doi:10.1038/nature07921).

Накратко, поставени в особени условия микроорганизми трябва да произвеждат нетипичен ензим, за да оцелеят. Производството му коства ресурси. Затова се появяват бактерии лъжци, които не синтезират свой ензим, но ползват чуждия. Според повечето от досегашните еволюционни теории само тези би трябвало да оцелеят, защото не "прахосват енергията си", тоест се грижат по-добре за себе си. Но не става така. "Лъжците" винаги присъстват в клетъчните култури, но геномът им е по-малко развит от този на алтруистите и в този смисъл еволюцията благоприятства последните.

Добрите и алтрустични постъпки при хората произлизат от морала ни. Очевидно да се чувстваме морални ни носи някакво наслаждение, защото иначе не бихме се разделяли доброволно с важни нам ресурси в полза на другите. Точно така е – усещането ни за лична неморалност повлиява цялостното ни самовъзприемане в негативна посока и ние искаме да се "пречистим". Хората например много повече мият ръцете си, след като са описвали свои неправилни постъпки, отколкото, когато са разказвали за нещо друго (Science 2006;313:1451). Прочее Пилат Понтийски е бил прав - миенето на ръцете наистина успокоява съвестта (Psychol Sci 2008;19:1219).

Дали тогава субективното ни лично усещане за неморалност няма да ни подтиква да правим добри дела, за да възстановим своето разбиране, че сме добри хора? А ако повярваме в своята доброта, няма ли да станем по-малко милосърдни?

Това изследване

е 99% на Соня. Тези доблестни и рядко срещани думи в света на науката са на Румен Илиев, един от тримата автори на изключителна научна статия с име "Грешащи светци и свети грешници: парадоксът на моралната себерегулация", публикувана наскоро в престижното списание Psychological Science (2009;20:523). Експериментът показва, че хората с разклатена вяра в своя морал постъпват алтруистично, за да възстановят своето субективно самоусещане за доброта. И обратното, считащият се за добър (всеки според своя относителен стандарт), е спокоен за образа си и относително по-рядко постъпва морално.

Соня Сачдева, Румен Илиев и Дъглас Медин от Северозападния университет в Илинойс, САЩ, провеждат три прости експеримента, за да докажат тази теза. Първо три групи участници са помолени да пишат различни думи като мним експеримент по краснопис. Първите пишат неутрални думи като къща, ключове и т.н. Вторите изписват думи за положителни човешки черти като грижовен, щедър, мил и т.н. За третите остават лошите качества – нелоялен, алчен, себелюбив...

След приключване на тази част, участниците са помолени да напишат кратка история за себе си, която да включва всички тези думи. Накрая са помолени да дарят пари за благотворителност (до 10$). Според теорията на моралната регулация тези участници, които се чувстват зле (защото са писали "лошите" думи), ще дарят най-много, а тези, които се чувстват добре (изписвалите "добрите" думи), най-малко. Точно така става - неутралната група дарява средно 3$, участниците в добрата група само 1$, а тези в лошата - по 5$.

Учените забелязват, че в есетата "добрата" група пише за себе си (т.е. "аз съм грижовен"), докато негативните черти се прехвърлят на някой друг (т.е. "брат ми е малко себичен"). Това стимулира учените да извършат втори експеримент, който Румен Илиев описва така: "В него ние разгледахме дали разликата в дарените суми е стриктно свързана с аз-образа или просто е резултат на несъзнателни семантични асоциации. В този експеримент за половината участници думите бяха изрично свързани с аза им, докато за другата същите думи бяха свързани с образа на някой близък. Ефектът от експеримент 1 беше повторен само за тези, които свързаха думите със себе си, а не с някой друг."

Този резултат ясно илюстрира, че хората постъпват морално, за да възстановят поразклатената си убеденост в своя личен морал. А дали ще постъпват така и когато от действията им са повлияни много хора, например в бизнеса си?

"В експеримент 3 участниците бяха представени с хипотетични икономически решения, които имат отношение и към околната среда. Всеки участник може или да следва някакви екологични регулации, което води до по-малки печалби, но помага на околната среда, или да ги наруши, което дори след съответните глоби носи по-високи печалби. Подобно на предишните два експеримента, "лошата" група беше по-загрижена за околната среда от "добрата" група", разказва ни Румен Илиев, който е завършил психология в Софийския университет през 2002 г.

Моралното пречистване

както го наричат учените, е като нож с две остриета - от една страна, то ни подтиква да постъпваме алтруистично, за да затвърдим разклатената вяра в добротата си. От друга обаче, то се самоизтощава и самодоволните хора не помагат на другите. Или както казва Румен Илиев: "Добри ли сме наистина, когато мислим, че сме добри? Това, че сме дали нещо на бездомен или сме помогнали на приятел, кара ли ни несъзнателно да бъдем по-егоистични при следващото си решение? Парадоксално, но нашата теория предполага, че ние често се заблуждаваме от коя страна на границата сме."

Опасна заблуда е тази за всеки осъзнал, че личният морал трябва да се развива, за да еволюира и обществото. Ето защо в края на статията Соня Сачдева и съавторите й разсъждават как може да се избегне заплахата от "морално лицензиране". Според тях един лесен начин това да стане е хората да започнат да постъпват просоциално по навик. Когато да си изхвърляме боклука разделно стане привично действие, то ще спре да ни носи морално удовлетворение и ще трябва да правим още нещо, за да се чувстваме добре. И после още нещо, и още нещо...

Тази идея може да ни помогне да станем по-стойностни хора, постъпвайки по-често просоциално. Но все пак двигателят на добротата е онова лично и субективно ниво на морално себеосъзнаване, което всеки се стреми да удовлетвори.

Защо хората понякога постъпват алтруистично? Този въпрос досега не е намерил своя научно обоснован отговор. А такъв определено е нужен.

В последно време няколко еволюционни изследвания отрекоха старата парадигма, че алтруистичното поведение е прахосничество на ресурси, което намалява шансовете на индивида за оцеляване и възпроизвеждане. Бе доказано, че просоциалното поведение при животни е разумна еволюционна стратегия (вж. свързаната статия). Съвсем наскоро екип от MIT откри същото и при бактериални култури (Nature 2009, doi:10.1038/nature07921).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    набръснарябратму

    Аналогичен случай. Забележете тона на коментариите по екологични въпроси. Хора, които защитават проекологични идеи, от висотата на някакво възвишено морално самочувствие, държат един обиден каруцарски тон.

    Подобни са и религиозните спорове. Вярващите(колко са вярващи, колко е поза, знае ли някой) също използват брутален кавгаджийски език.
    Има и други симтоматични теми. Усещането, че си привърженик на нещо уж по-хуманно, гаче ли ти дава ангелски крила и другите автоматично влизат под общия знаменател - дяволи. А дяволите никак не е грешно да наругаеш или обидиш.
    Цените на НИ. "Добрите" са тия, дето смятат, че трябва да са без пари. Останалите непременно са далавераджии, стр предприемачи, заинтересувани брокери, алчни собственици, но никога не са просто хора с друго мнение. Те трябва да се третират без вазелин. От добрите.
    Кучетата. Добрите са им любители, другите са просто зверове.

  • 2
    g15 avatar :-|
    g15

    Очевидно е, че добър е защитаващият тезата, която е в твой интерес, а лош - обратното. А от коментар 1 може да се направи само следния "симптоматичен" извод: "набръснарябратму" е строителен предприемач, който се дразни от бездомните кучета !

  • 3
    blag009 avatar :-|
    blag009

    И каква е поуката...ТЕПАЙ народа и се пречисти!!!
    Колко си по грешен и СИЛЕН, толково по-лесно получаваш БОЖИЯТА благословия!
    Да, ама в библията има и един мъник, който побеждава един гигант, защото е бил ЛЬОШ и богобоязлив!:)))
    Мдааа, мъдар е вица, където Хитлер казва на един , " Че със Сталин умуват как да убият два млн. негри* и ПЕТ камили". И наа въпраса , "АМА защо и пет камили", се обръща към Сталин и казва "Казах ли ти че НИКОЙ няма да пита за негрите*!:)))
    Кибик Блаже
    *-става за всякой нация...не съм нацист. ;Ю


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK