Утрешният вестник

Печатните медии търсят модела, който да промени нереалните читателски очаквания към онлайн-медиите

"Паразити във вътрешността на интернет." Така Робърт Томсън, управляващ редактор на Wall Street Journal, нарече сайтовете - агрегатори на чуждо онлайн съдържание, в интервю за The Australian. Всъщност изданието му е едно от малкото, чийто тираж се увеличава дори на фона на икономическата криза. Ден по-рано Уилям Дийн Сингълтън, председател на борда на директорите на една от най-уважаваните информационни агенции, Associated Press, обяви, че ще бъдат предприети мерки за ограничаване на нелицензираното разпространяване на авторските материали. "Не можем да стоим и да гледаме как друг използва продукта ни заради криворазбрани правни теории", заяви той по време на годишния конгрес на американските издатели в Сан Диего. Сингълтън намекваше за практиката на много сайтове агрегатори да публикуват заглавие и кратък откъс от даден текст заедно с линка към целия материал, като се позовават на доктрината за свободно ползване.

Цар Реклама

По време на форума Уилям Дийн Сингълтън на практика започна битка с всички – с читателските нагласи, с посредниците на съдържание, с откровените плагиати... Проблемът е, че най-разпространеният в момента бизнес модел в интернет пространството е този на безплатното съдържание, което разчита на рекламните приходи. Toва не означава директно, че става дума за онлайн реклама. Приходите от нея все още не могат да се сравняват с тези от принт реклама (и средно възлизат на около 10% от общите постъпления), най-вече поради драстичната разлика в цената им. Най-разпространеното потребителско схващане пък е, че съдържанието трябва да е абсолютно свободно.

Стогодишната Associated Press ще вземе конкретни мерки, за да защити новинарското си съдържание от неправомерно използване в интернет. Първата от тях е понижаване на таксите за изданията, които искат да работят с агенцията. В момента AP има 1500 лицензирани партньора. Информационната агенция ще използва и технологични решения, за да противодейства на хилядите онлайн клонинги на цели нейни материали или части от тях. Специална система ще следи къде и как се използва текстове на АP. Нарушителите в лицето на агрегаторите на съдържание ще понесат съответните съдебни мерки. Досега няма печатно издание, което да е отнесло доктрината за свободно ползване до съд, така че евентуални подобни действия от страна на AP ще създадат прецедент. Мерките, предприети от AP, са лoгични, защото да се създава информационно съдържание е твърде скъпо, за да се "подарява" с лека ръка. Единственият шанс AP да постигнат успех обаче е голям брой от изданията, които все още имат финансов ресурс, да се включат в инициативата.

Естествено компаниите посредници между информацията и потребителите имат единствено полза да поддържат тази парадигма. По време на същата годишна среща в Сан Диего изпълнителният директор на Google - най-голямата онлайн търсачка (и враг номер едно на вестниците според мнозина), Ерик Шмид определи онлайн настоящето като доминирано от онлайн рекламата. Осемдесет и шест процента от приходите на компанията са от рекламите, позиционирани до резултатите от търсене. Интересното в случая е, че Google има подписан договор за партньорство с AP. Ежемесечно търсачката генерира над 1 милиард посещения към вестникарски сайтове. Google разполага и с механизъм, чрез които вестниците могат да ограничат индексирането на съдържанието си. Само че малко могат да си го позволят, защото за много потребители това, което е извън картографираната от Google територия, не съществува. Показателно е, че над половината от директните посетители на вестникарски сайтове са на възраст над 45 години, пише в блога си Алън Мутър, бивш редактор на San Francisco Chronicle, като цитира данни на Harmon. С други думи, това са потребители с навик да четат вестници, а не част от новите интернет поколения.

В опита си да заобиколят Google като вход към информацията някои медии пробват да се превърнат на свои ред в широки платформи за агрегиране на съдържание. AP например планира да основе собствена търсачка, която да работи само с оторизирани линкове. Целта е поне част от онлайн читателите да използват нея, а не хоризонтални търсачки от рода на Google. Вероятно за някои потребители подобна релевантна платформа е подходяща, но това в никакъв случай няма да промени навиците на широката група интернет потребители. Друг е въпросът, че зад най-популярната търсачка в света се крие огромен технологичен, финансов и човешки ресурс. Анализатори пък смятат, че процесът е дотолкова необратим, че най-доброто за редица вестници е да създадат партньорство с Google, в което да осигуряват само най-доброто си съдържание. Управлението на евентуалната платформа, отново издържаща се от реклама, пък трябва да се остави на онлайн компаниите.

Голямата осъзната опасност за вестниците е именно размиването на марката, която притежават. Все повече от посещенията в онлайн версиите им са на случайни потребители, привлечени от някои агрегатор или търсачка. "Google насърчава промискуитет (безразборност), [...] и следователно значителна част от техните потребители не асоциират съдържанието с автора му", отбелязва и Робърт Томсън от WSJ.

Качество или количество

Силните издания с фокус върху анализ и прогноза в крайна сметка са най-защитени от интернет обезличаване. Wall Street Journal е един от тези вестници, които имат работещ модел, базиран на абонамент за достъп (с около един милион абонати). Тhe Financial Times, друго престижно издание, също събира такса за част от съдържанието си. Нов платен проект на вестника - China Confidential, е тясно таргетиран географски и като премиум съдържание за инвеститори и анализатори.

В дискусия за спасителните стратегии на вестниците, организирана от New York Times, Стивън Брил, основател на сп. American Lawyer, защити именно тезата, че вестниците трябва да обърнат наложилото се погрешно схващане, че в интернет всичко е безплатно. "Вестниците се хванаха за идеята, че онлайн съдържанието трябва да е безплатно, или първоначално решиха, че то е само добавка, за да се привлекат читатели", смята той. Всички издания, които са ценни било то с локални новини или с анализи, все още имат шанс да наложат подобна такса за част от съдържанието си. Най-важното е да се намери уникален фокус, който да се "изтъргува".

Свободен полет

Други вестници предприемат коренно различен подход - освобождаване на съдържанието. Преди няколко месеца английският вестник The Guardian създаде отворена платформа, която позволява да се използва, преправя и копира съдържание от богатата база данни и анализи на вестника. Моделът е комерсиален и би трябвало да се издържа чрез реклама. Подобно на affiliate мрежа The Guardian ще поставя рекламни банери в рамките на партньорските сайтове в замяна на съдържание.

Всъщност комуникацията между вестника и неговите читатели се е променила безвъзвратно. Интернет потребителите искат да участват в създаването на интерактивно съдържание, да се изразяват и да осъществяват т.нар. гражданска журналистика. Не случайно социалната мрежа за микроблогове Twitter се радва на такава популярност, а блогърите често вече получават журналистически акредитации. Много онлайн евангелисти пропагандират именно такова превръщане на вестниците в средище на социална комуникация. Други виждат модел за "изплуване" на част от вестниците, като се ограничат разходите им чрез партньорство с неправителствени организации (като ProPublica.org) за набиране на част от съдържанието.

Настоящата година ще се запомни като последна за много печатни издания. Chicago Tribune и Sun-Times обявиха банкрут, Boston Globe и San Francisco Chronicle също са на път да бъдат затворени. Тези, които оцелеят обаче, ще са уникални по своята стойност за читателите – или чрез силно съдържание, или като платформа за комуникация, социално преживяване и обмен. Единственото, което е сигурно в момента, е, че няма един модел за оцеляване.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


14 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Geo Milev

    Няма такова нещо като "нереалните читателски очаквания към онлайн-медиите". Има медийни групи, който могат да правят пари от тях и такива който не могат. Познайте Вие дето сте написали статията към кои се числите?

  • 2
    Avatar :-P
    The Core

    "Вестниците", както са споменати тук с великите си имена са отживелица, дори не от 20-ти век а от 19-ти...
    Информацията в "Информационното общество" не може да чака някакви си тонове хартия и цистерни с мастило да се превъртят през пресите и някой някъде да ви размаха вестника пред носа, в регулярния случай - със събитията от ВЧЕРА. Хартиените вестници отдавна са история. Оцеляват основно благодарение на рекламите, некролозите и малките си обяви, но това не е информация, за която читателите им трябва да плащат.
    За "развитието и позиционирането" им във виртуалното пространство - наблюдавайте сагата с музикалните права.
    Подобни правила важат и за информацията в информационнате среда - тук интернет.
    Ако информацията е "Пирати отвлякоха кораб" на никой не му пука дали е от АП, Ройтерс или "Кака Пена", достатъчно е да е потвърдена, също така - за такава информация никой няма да си плати (Което апропо е мечтата на онези "големи" заглавия) Тук ще допълня номер 1 - нереални са очакванията на пишещите КЪМ четящите.
    Няма как обществено генерирана (и) нужна информация да бъде декларирана за "частна собственост" и да бъде защитавана като такава.
    Авторските права са нещо различно но тук се говори основно за "информация".
    Друг би бил принципа на подаване на компилирана и стойностна информация от типа на икономическите или политически анализи, или пък "гаджето ми има розови бикини" - За това вече може да се искат пари, но май още "лейбълите" не са го измислили как.

  • 3
    Avatar :-|
    Geof Horn

    Липсва обяснение на "хоризонтална" и "вертикална" търсачка. Не мисля, че повечето хора разбират какво е написано в тази част на текста.

    Вярно, че от толкова превеждане се пропускат разни детайли, ама...

  • 4
    tatarina avatar :-|
    tatarina

    Хора, не се сърдете, че четем безплатни вестници и списания. Хубаво е информацията да е свободна, не платена. Знам че труда на пишещия е голям, че и той се храни и заслужава заплата и даже повече, но нали живеем в народовластие. Нека има свобода на достъпа до информация. Слагайте банери и линкове, рекламирайте. Нищо лошо в това. А ние ще пазаруваме чрез вас.

  • 5
    Avatar :-|
    do 3

    Хоризонтална търсачка е Google. Търси навсякъде. Вертикална търсачка е да речем търсачка, която търси САМО в музикални сайтове, или пък САМО в икономически сайтове.

    Това е и най голямата заплаха за Google според мен.

  • 6
    Avatar :-|
    .....

    за тези, които искат да печелят от разпространението на информацията, едно предложение: не очаквайте да забогатеете от платени материали.те си личат.и често дразнят.а хората, които четат напр.капитал, обикновено не пасат трева.

  • 7
    Avatar :-|
    udri

    както библиотеката е безплатна и можеш да си прочетеш вестникът там, така трябва да е навсякъде. информацията трябва да е свободна за да може хората на които им е нужна да я намират бързо и лесно. така ще минем една фаза напред към едно по-добро и по просветено общество. а рекламите могат да плащат заплатите и това се доказва с навлизането на множеството безплатни седмичници и ежедневници.

  • 8
    Avatar :-|
    Лео

    Браво на The Core. А udri и другите - информацията НЕ е безплатна и никога не е била. Печатните медии се хранят от продажби и реклами, електронните - също. Дори телефонният указател струва пари или ако е безплатен, то цената си я взимат от месечната такса. И ако мина ерата на бизнесуказателите от сорта на Yellow Pages на хартия, то това е единствено добре за дърветата и околната среда. Всичко е въпрос на време и пари. Дори мисля, че Google не започна с идеята да печели пари, а просто да покаже нов модел на търсене. Вие какво избирате - да гледате банери, които някой плаща или да плащате част от стотинката за всяко търсене? Това винаги ще го има - щом едно място стане посещавано - било то реално или виртуално и на него се появяват реклами. Ако това място е с платен достъп, то би трябвало там да няма реклами. Ама не може и вълкът сит, и агнето цяло.

  • 9
    ras16377431 avatar :-|
    ras16377431

    Показателно за начина на мислене на AP e, че съдят артистът, който направи култов портрет на Обама по снимка на техен фотограф. Не очаквам такива хора задълго да успеят в живота.

    Иначе, за мен в момента Капитал и Дневник например са безплатни, защото съм изключил рекламите в сайтовете им. Но бих се абонирал за онлайн достъп за примерно 50+100 лв на година. Интересно от колко абонати биха имали нужда при някакви такива цени, за да върви бизнесът?

  • 10
    Avatar :-|
    Adblock+

    Използвам Adblock Plus - разширение към Firefox браузъра, което блокира рекламните картинки. Е, първите няколко дни е досадно - трябва да му кажеш кое точно да блокира на сайтовете, които посещаваш редовно. После - сбогом, дразнещи премигващи рекламки :)))))


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели