16 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

С балон към Луната

Google Lunar X Prize ще бъде едно необикновено предизвикателство

Ясен Пекунов
4323 прочитания

© Ася Колева


Представете си следното причудливо устройство: космическа ракета носител, която в началото е балон, но дори няма свой нагревател, а разчита на енергията от Слънцето. Звучи абсурдно, нали? Точно тази стратегия обаче ще използват група ентусиасти от Румъния, за да изпратят своето устройство на Луната.

Става дума за съвсем реален проект на Румънската асоциация по аеронавтика и космонавтика (ARCA). Тя е първият европейски отбор, който се е записал за състезанието, организирано от технологичния гигант Google и фондация X Prize. Правилата за участие са следните: първата организация, която изпрати робот до естествения спътник на Земята и направи висококачествени (HD) снимки от там, ще получи 20 млн. долара. Изискванията включват 90% от финансирането на участниците да е от частния сектор, а също така устройството им да извърви поне 500 метра по лунната повърхност.

Вторият в надпреварата ще получи 5 млн. долара, а още 5 млн. ще бъдат разпределени като бонуси, ако роботът на някой отбор успее да извърви повече от 5000 метра или заснеме предмети, останали от човешки мисии, както и ако намери лед или оцелее през лунната нощ. Последното е предизвикателство, защото слънчевата светлина е единственият наличен източник на енергия. Крайният срок за изпращането на лунния апарат е декември 2012 г., като първата награда намалява на 15 млн. долара след края на 2010 г.

Целта на конкурса като всяка друга инициатива на фондация X Prize е да се стимулира частното инвестиране в космически технологии, което поради относително малките бюджети би трябвало да доведе до развитие на технологиите и повишаване на тяхната ефективност. Така например Ansari X Prize с награден фонд 10 млн. долара вдъхнови създаването на пътнически космически кораб, който успя да излезе отвъд пределите на земната атмосфера два пъти в рамките на две седмици. Интересно е, че основният спонсор на победителя SpaceShipOne е съоснователят на Microsoft Пол Алън, който е дарил за разработката около 20 млн. долара.

Балонът на ARCA

Новата мисия, спонсорирана от Google, несъмнено е по-трудно, а също и по-скъпо начинание (ARCA между другото вече имат почти готов космически кораб, пилотиран от човек). Парите в северната ни съседка, разбира се, също са проблем, макар не и толкова голям, колкото у нас. ARCA разчита предимно на частно финансиране и партньорство с други подобни любителски и полупрофесионални организации. А такива има – за лунното състезание засега са се регистрирали 22 отбора.

Едно от най-скъпите неща при космическите полети е изстрелването на апарата от Земята. Тъй като в самото начало гравитационното притегляне е най-силно, то и тогава е необходима най-много енергия. По правило космическите агенции, които имат огромни бюджети, използват ракети носители. Те например изкачват корабите на NASA до определена височина, откъдето двигателите на совалките вече могат да поемат щафетата.

За отбора на ARCA използването на ракета носител от самото начало обаче е прекалено скъпо. Трябва им евтин заместител и те решават да използват балон. Огромен балон, към който ще е привързана малка тримодулна ракета носител с име HAAS. Тя ще качи почти до около околоземна орбита техния лунен робот на име ELE (European Lunar Explorer).

Идеята на румънците не е нова. Тя е използвана от NASA през 50-те години на миналия век, но впоследствие е отхвърлена, защото балоните лесно се отклоняват от заложената им траектория и защото всяко по-ранно откачане на ракетата от балона води до падането й обратно на Земята. И ако съвременните навигационни системи биха могли да се справят с втория проблем, първият остава на дневен ред. Затова ARCA планират да пуснат своя балон от вода в максимална близост до екватора, където факторите, които биха могли да повлияят на траекторията, са най-малко.

Балонът е черен на цвят и се надува за около 3 часа. През това време въздухът в него се загрява от слънчевата радиация. Инженерите на ARCA са изчислили, че разликата между температурата на въздуха вътре в балона и извън него ще достигне 30 градуса Целзий. Това ще направи газа във вътрешността много по-разреден от този навън и ще позволи изкачването на балона (и ракетата) до 18 000 метра за по-малко от два часа.

По-насетне ще се задейства ракетата носител. Тя се състои от три модула, всеки от който се отделя след изчерпване на горивото в него. Двигателите ще работят между 100 и 168 секунди всеки и са заредени с водороден пероксид (кислородна вода). От ARCA подчертават, че избраното гориво е напълно екологично, защото се разлага до кислород и вода. Когато ракетата носител навлезе в околоземна орбита, ELE ще се отдели от нея.

Към Луната

След кратък престой в орбита ELE ще бъде ускорен към Луната от първия си собствен двигател, който след това, разбира се, се откача. По пътя вторият от трите двигателя ще прави корекции в курса, а два слънчеви панела ще захранват устройството с енергия, за да се съхранят батериите му. След около 80 часа корабът ще достигне до т.нар. точка на Лагранж, където гравитационните полета на Луната и Земята имат еднаква сила. Там скоростта на устройството ще е 500 м/с. Това ще позволи на по-малкото звездно тяло да привлече ELE.

Останалото гориво вече ще се използва само за намаляване на скоростта, така че устройството на ARCA да кацне меко на повърхността. Цялото пътуване от излитането до кацането ще трае 4 дни и 2 часа.

Богдан Сбурлеа, мениджър на проекта, споделя, че цялата операция ще струва много по-малко от 30 млн. долара. Причина за това не е само балонът, но и простият дизайн на самия луноход. Той ще представлява сферична гумена топка, снабдена с малък двигател, така че да може да измине необходимите 500 метра. Сбурлеа споделя, че построяването на истински робот е твърде сложно и скъпо за възможностите на ARCA.

А те, изглежда, са скромни. Да пратиш мисия до Луната обаче съвсем не е скромно постижение, особено когато е постигнато от група, съставена предимно от аматьори ентусиасти. Очевидно обаче идеята на фондация X Prize наистина дава резултат и космическите технологии стават все по-достъпни.


6 коментара
  • 1
    andreyrusev avatar :-P
    Андрей Русев

    пожелавам късмет на румънците! явно аз и така няма да стана космонавт, защото съм роден в България, но в някой друг живот да се надявам, ще имам тази възможност!

  • 2
    Avatar :-|
    скайуокър

    Гледах филмче за участието на румънците в предното състезание. В статията пише, че имат почти готов апарат за извеждане на човек в космоса. Това е ново.
    Дори само да кацнат на Луната ще е голям успех. А дали топката ще измине 500 м, май зависи повече от релефа, който ще уцелят.

  • 3
    Avatar :-|
    Мехмед Мерчев

    Аз пък имам почти готов проект за робот с изкуствен интелект. Понеже си нямам приятелка, първото нещо което сглобих беше неговата ръка със 12 степени на свобода на движението Аз много обичам моят робот и затова съм кръстил проекта Кибертрон.

    И сега сериозно. Въпреки провалите си преди 50 и няколко години, ако евентуално в технологията с балона има хляб => то Наса и там другите космически агенции биха преусмислили стратегията. Това с румънците е поредната балканска далавера :)

    П.С. Много се надявам да греша.

  • 4
    Avatar :-|
    Хммм,

    Номер 3, това са съвсем различни неща. Някой може да преплува Атлантика с водно колело, но никоя корабостроителница не произвежда такива за подобно начинание. Едно е заради рекорд, друго е за постоянно ползване.

  • 5
    Avatar :-|
    Мдааа

    НАСА не е произвела и нищо аналогично на СпейсШип1, не защото не може, а защото не е компания за туристически услуги.

  • 6
    Avatar :-P
    I.O.R.

    Някога и това ще стане възможно.Верваите ми!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Дигитални модели

Дигитални модели

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK