Да помиришеш страха
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Да помиришеш страха

Да помиришеш страха

Дори миризмите, които не усещаме, носят на мозъка ни ценна информация

Ясен Пекунов
4749 прочитания

© Антония Тилева


Когато тъмничарят Славик поставя под носа на Швейк юмрука си и му казва "Помириши бе, хаймана!", храбрият войник простичко отвръща: мирише на смърт. Отговорът удовлетворява Славик, но дали може да удовлетвори и научната парадигма? Каква информация може да бъде закодирана в миризмите около нас?

Обонянието е сетиво, което според учените се е развило независимо сред всички главни таксони (царства), включително растителното. Независимо в случая означава, че обонянието е възникнало едновременно в различните видове поради своята универсална важност за живота.

Всъщност нито зрението, нито слухът са универсални сред живите същества (прилепите и къртиците например са слепи, а безгръбначните видове като цяло са глухи), докато усещането и разбирането на миризмите е. Някои видове като мравките дори използват аромати, за да контактуват помежду си. Техният език е базиран на миришещи вещества, наречени феромони.

Ролята на миризмите

в нашия живот е огромна. Науката е едва в началото на разкриването на този чуден свят, но вече има немалко изследвания, които открехват завесата. Някои любопитни открития са, че само миризмата на кафе (достойна за обожание) е достатъчна, за да предизвика секреция на веществата, които напитката по принцип стимулира в опитни мишки. Ароматът на определена молекула от мъжката пот пък води до отделянето на повече от стрес хормона кортизол при жените.

Всички ние знаем, че възприемаме хората емоционално и по миризмата им. Всъщност така ги и разпознаваме. Любопитен експеримент открива, че уханието на фланелките, с които са спали наши приятели и сексуални партньори, е достатъчно, за да ги идентифицираме и различим от непознати. Влюбените жени пък губят способността да разпознават друг, освен любимия си, което учените обясняват с ефекта на фокусирането на вниманието, характерно за любовта – нали знаете... всичко друго избледнява и губи смисъла си. Значение има само Той/Тя (с главно Т).

Дали обаче осъзнаваме степента, до която ни влияят миризмите? Не е ли възможно телата ни да реагират според някакъв незнаен засега биологичен код, който се пренася чрез определени молекули, които обонянието ни разкодира? Дали твърдението "мирише на страх" наистина няма своето биологично оправдание?

Оказва се, че има. То бе открито от немски учени в университета на град Киел и публикувано наскоро в списанието с отвoрен достъп PloS One (2009;4:e5987). Изследователите изучават влиянието върху мозъка на миризмата на пот, събрана от участници в две ситуации.

Какво ни казва потта

Като всяко добро изследване, и това е просто и елегантно. Първо чрез специални кърпички, поставяни в подмишниците на 49 доброволци, учените събират два вида пот. Първата, наречена "нервна пот", е от студенти, чакащи за важен устен изпит в университета. Тези доброволци също така са дали слюнка, по която е установено количеството на стрес хормона кортизол в тях, тоест експериментално е определено колко са нервни. Психологически тестове пък откриват, че студентите преди изпита се чувстват по-малко радостни, но по-гневни, нервни и т.н. Звучи познато.

Същите доброволци дават и "спортна пот", добита вследствие на физическо натоварване с велоергометър. Разбира се, този път нивото на кортизола в слюнката им е много по-ниско, а участниците не се определят като нервни или гневни.

И така учените установяват предварително, че първата пот е отделена от безпокоящи се хора, а втората - от спокойни. В научната лексика думата "безпокойство" е най-близко до "страх", защото страхът вече не е проста или базова емоция, а комплексно усещане за реалността. Все пак с известни уговорки можем да допуснем, че почти винаги безпокойството поражда усещане за страх.

Нови доброволци са проверени за множество заболявания, включително клаустрофобия. Двайсет и осем от тях (14 мъже и 14 жени) са одобрени за последващите експерименти, проведени с fMRI скенер. Този вид магнитен резонанс отчита в кои дялове на мозъка има прилив на кръв (методът е чувствителен към кислорода в кръвта). Наличието на повече оросяване е признак за активност.

Чрез fMRI сканиране учените установяват какви емоции или действия активират определени мозъчни центрове, а оттам и кои центрове за какво отговарят. Ролята на повечето мозъчни дялове е вече известна. Да видим обаче как миризмата на "нервна" и "спортна" пот повлияват активността на главния мозък на участниците.

Ароматът на пот е вдишван с помощта на специален апарат в продължение на 3 секунди. Издишването също трае толкова. Малко над 50% от участниците усещат слабо някаква миризма, която всички определят като само леко приятна или неприятна.

Резултатите от мозъчната дейност показват, че нервната пот активира поредица центрове в мозъка, свързани с емпатията, тоест способността да се поставим на мястото на другия, да възприемаме реалността като него. Емпатията не е съчувствие. Тя ни помага да разберем, че някой е в беда, но решението дали ще му помогнем или ще отминем зависи от други фактори.

Спортната пот, както се очаква, не активира тези центрове. Всъщност тя е отчетена като миризма от мозъка, но само дотолкова. Тя не носи никаква допълнителна информация.

Изследването обаче показва, че миризмата на безпокойство привлича несъзнателно нашето внимание и ни кара да се поставим на мястото на неспокойния, тоест сами да станем неспокойни. Забележете, че ефектът е наличен и при тези участници, които дори не усещат миризмата на пот. Според учените миризмата превръща усещането на другия (безпокойството му в случая) в състояние на нашето тяло, без ние да можем да контролираме този процес.

Изглежда, че хората наистина и съвсем буквално помирисват опасността, страха и кой знае какво друго. Може би и добротата? Защо имаме доверие на един непознат, а от друг страним? Възможно е отговорът на тази загадка да не се свежда само до интуицията, но и до обонянието ни, аромата на човека срещу нас и до начина, по който мозъкът ни интерпретира тази информация.

Когато тъмничарят Славик поставя под носа на Швейк юмрука си и му казва "Помириши бе, хаймана!", храбрият войник простичко отвръща: мирише на смърт. Отговорът удовлетворява Славик, но дали може да удовлетвори и научната парадигма? Каква информация може да бъде закодирана в миризмите около нас?

Обонянието е сетиво, което според учените се е развило независимо сред всички главни таксони (царства), включително растителното. Независимо в случая означава, че обонянието е възникнало едновременно в различните видове поради своята универсална важност за живота.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK