С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 17 юли 2009, 12:43, 4480 прочитания

Да помиришеш страха

Дори миризмите, които не усещаме, носят на мозъка ни ценна информация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато тъмничарят Славик поставя под носа на Швейк юмрука си и му казва "Помириши бе, хаймана!", храбрият войник простичко отвръща: мирише на смърт. Отговорът удовлетворява Славик, но дали може да удовлетвори и научната парадигма? Каква информация може да бъде закодирана в миризмите около нас?

Обонянието е сетиво, което според учените се е развило независимо сред всички главни таксони (царства), включително растителното. Независимо в случая означава, че обонянието е възникнало едновременно в различните видове поради своята универсална важност за живота.


Всъщност нито зрението, нито слухът са универсални сред живите същества (прилепите и къртиците например са слепи, а безгръбначните видове като цяло са глухи), докато усещането и разбирането на миризмите е. Някои видове като мравките дори използват аромати, за да контактуват помежду си. Техният език е базиран на миришещи вещества, наречени феромони.

Ролята на миризмите

в нашия живот е огромна. Науката е едва в началото на разкриването на този чуден свят, но вече има немалко изследвания, които открехват завесата. Някои любопитни открития са, че само миризмата на кафе (достойна за обожание) е достатъчна, за да предизвика секреция на веществата, които напитката по принцип стимулира в опитни мишки. Ароматът на определена молекула от мъжката пот пък води до отделянето на повече от стрес хормона кортизол при жените.



Всички ние знаем, че възприемаме хората емоционално и по миризмата им. Всъщност така ги и разпознаваме. Любопитен експеримент открива, че уханието на фланелките, с които са спали наши приятели и сексуални партньори, е достатъчно, за да ги идентифицираме и различим от непознати. Влюбените жени пък губят способността да разпознават друг, освен любимия си, което учените обясняват с ефекта на фокусирането на вниманието, характерно за любовта – нали знаете... всичко друго избледнява и губи смисъла си. Значение има само Той/Тя (с главно Т).

Дали обаче осъзнаваме степента, до която ни влияят миризмите? Не е ли възможно телата ни да реагират според някакъв незнаен засега биологичен код, който се пренася чрез определени молекули, които обонянието ни разкодира? Дали твърдението "мирише на страх" наистина няма своето биологично оправдание?

Оказва се, че има. То бе открито от немски учени в университета на град Киел и публикувано наскоро в списанието с отвoрен достъп PloS One (2009;4:e5987). Изследователите изучават влиянието върху мозъка на миризмата на пот, събрана от участници в две ситуации.

Какво ни казва потта

Като всяко добро изследване, и това е просто и елегантно. Първо чрез специални кърпички, поставяни в подмишниците на 49 доброволци, учените събират два вида пот. Първата, наречена "нервна пот", е от студенти, чакащи за важен устен изпит в университета. Тези доброволци също така са дали слюнка, по която е установено количеството на стрес хормона кортизол в тях, тоест експериментално е определено колко са нервни. Психологически тестове пък откриват, че студентите преди изпита се чувстват по-малко радостни, но по-гневни, нервни и т.н. Звучи познато.

Същите доброволци дават и "спортна пот", добита вследствие на физическо натоварване с велоергометър. Разбира се, този път нивото на кортизола в слюнката им е много по-ниско, а участниците не се определят като нервни или гневни.

И така учените установяват предварително, че първата пот е отделена от безпокоящи се хора, а втората - от спокойни. В научната лексика думата "безпокойство" е най-близко до "страх", защото страхът вече не е проста или базова емоция, а комплексно усещане за реалността. Все пак с известни уговорки можем да допуснем, че почти винаги безпокойството поражда усещане за страх.

Нови доброволци са проверени за множество заболявания, включително клаустрофобия. Двайсет и осем от тях (14 мъже и 14 жени) са одобрени за последващите експерименти, проведени с fMRI скенер. Този вид магнитен резонанс отчита в кои дялове на мозъка има прилив на кръв (методът е чувствителен към кислорода в кръвта). Наличието на повече оросяване е признак за активност.

Чрез fMRI сканиране учените установяват какви емоции или действия активират определени мозъчни центрове, а оттам и кои центрове за какво отговарят. Ролята на повечето мозъчни дялове е вече известна. Да видим обаче как миризмата на "нервна" и "спортна" пот повлияват активността на главния мозък на участниците.

Ароматът на пот е вдишван с помощта на специален апарат в продължение на 3 секунди. Издишването също трае толкова. Малко над 50% от участниците усещат слабо някаква миризма, която всички определят като само леко приятна или неприятна.

Резултатите от мозъчната дейност показват, че нервната пот активира поредица центрове в мозъка, свързани с емпатията, тоест способността да се поставим на мястото на другия, да възприемаме реалността като него. Емпатията не е съчувствие. Тя ни помага да разберем, че някой е в беда, но решението дали ще му помогнем или ще отминем зависи от други фактори.

Спортната пот, както се очаква, не активира тези центрове. Всъщност тя е отчетена като миризма от мозъка, но само дотолкова. Тя не носи никаква допълнителна информация.

Изследването обаче показва, че миризмата на безпокойство привлича несъзнателно нашето внимание и ни кара да се поставим на мястото на неспокойния, тоест сами да станем неспокойни. Забележете, че ефектът е наличен и при тези участници, които дори не усещат миризмата на пот. Според учените миризмата превръща усещането на другия (безпокойството му в случая) в състояние на нашето тяло, без ние да можем да контролираме този процес.

Изглежда, че хората наистина и съвсем буквално помирисват опасността, страха и кой знае какво друго. Може би и добротата? Защо имаме доверие на един непознат, а от друг страним? Възможно е отговорът на тази загадка да не се свежда само до интуицията, но и до обонянието ни, аромата на човека срещу нас и до начина, по който мозъкът ни интерпретира тази информация.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новият суперкомпютър на България ще струва 18 млн. евро 2 Новият суперкомпютър на България ще струва 18 млн. евро

София ще бъде една от осемте дестинации за суперкомпютърни центрове в Европейския съюз

17 юни 2019, 4218 прочитания

Дигитални модели Дигитални модели

Кои са новите дигитални иновации от тази седмица

14 юни 2019, 1917 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: ИКТ »

"Кариерен кошер" привлича обратно българите с опит и образование от чужбина

Събитието на 4 септември се очаква да събере над 1500 висококвалифицирани кандидати

"Юбер България" помага на студенти за първата им среща с работодатели

Компанията организира две лекции преди кариерния форум във Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Климент Охридски"

Да си изградиш професия

В Института по строителство на Santa Fe College са едни от най-перспективните специалности във Флорида

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Технологии и наука" Затваряне
На гребена на вълната

Symbian Foundation ще стимулира разработчици да създават мобилни приложения за най-разпространената операционна система за смартфони

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Поизтънелите възглавници на банките

Показателите за капиталова адекватност се понижават заради ръста в кредитирането, раздаваните дивиденти и нови регулации

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Power to the Robots

Албена Баева, артист и куратор на първата изложба в България на произведения, създадени в колаборация с изкуствен интелект